Решение № 150 от 05.11.2021, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Габрово, 05.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Полина Пенкова Гражданско дело № 20214200100312 по описа за 2021 година за да се произнесе ,взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от М. П. ИВ., чрез пълномощника адв.Д. срещу ЗК „ЛЕВ ИНС”АД иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000лв.

В исковата молба са наведени твърдения ,че при настъпило на 17.07.2020г. ПТП, причинено от водача на лек автомобил „ОЗ”,рег.№*** – Н. СТ. Б. , е пострадала дъщерята на ищеца Р.М.Б.а, която в резултат на получените увреждания ,е починала на 06.08.2020г.

Ищецът е бил много близък и привързан към дъщеря си и е изживял тежко загубата й.

Техният съвместен живот е бил хармоничен, белязан с много любов , взаимна подкрепа ,силна емоционална привързаност. Р.Б.а е осигурявала издръжката на своите родители и е била тяхна опора във всичко. Загубата на дъщеря му е оказала силно отрицателно въздействие върху емоционално психическото състояние на ищеца, поради близките отношения ,които е имал с нея докато е била жива, и помощта и подкрепата, от които се е лишил вследствие нейната смърт. Младата възраст, на която дъщеря му е загубила своя живот, безспорно е засилила емоционалната и психическа травма на ищеца. Дъщеря му е била семейна ,с дете на четири години, трудово ангажирана. Била е изключително лъчезарна, добронамерена и отзивчива. Между нея и баща й е имало изградени трайни отношения на любов и привързаност. С настъпване на нейната смърт ,ищецът е лишен от тези взаимоотношения необратимо, от което страда и не може да преодолее емоционалния си срив. Променен е емоционално .Ограничл е социалните си контакти и не може да преодоле нежеланието си да общува с околните, от тази емоционална загуба. Пасивната 1 легитимация на ответното дружество се обосновава с наличието на валидно сключена застраховка ГО към датата на ПТП за управлявания от С.Б. лек автомобил ,по застрахователна полица BG/22/119002681332. На 17.11.2020г. ищецът е предявил претенция пред застрахователя по реда на чл.380 КЗ, но до извънсъдебно споразумение не се е стигнало.

Претендира се да бъде осъдено ответното дружество да заплати обезщетение за претърпени от ищеца вследствие настъпилото на 17.07.2020г. ПТП неимуществени вреди от смъртта на дъщеря му Р.Б.а , в размер на 200 000лв. ,ведно със законната лихва върху тази сума , считано от 08.12.2020г. – изтичането на 15 работни дни от предявяване на претенцията пред застрахователя , както и направените по делото разноски.

В депозирания от ответника писмен отговор искът се оспорва по основание и размер. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата поради нарушаване на чл.137а,ал.1 ЗДвП като е пътувала без поставен обезопасителен колан. Оспорва се размерът на претендираното обезщетение като силно завишен . Оспорва се началната дата ,от която се претендира мораторната лихва, като се твърди,че следва да се приеме,че дружеството е изпаднало в забава от 17.02.2021г.- три месеца след предявяване на претенцията съгласно чл.496,ал.1 КЗ.

В с.з. на 05.10.2021г. е направено изменение по чл.214 ГПК относно размера на предявения иск, като се счита предявен за сумата от 150 000лв.

Съдът ,като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното :

От събраните по делото доказателства се установява ,че на 17.07.2020г. е настъпило ПТП, причинено от водача на лек автомобил ОЗ с рег.№*** , при което е пострадала дъщерята на ищеца Р.М.Б.а и по-късно починала.

Към датата на настъпване на процесното ПТП за лек автомобил ОЗ с рег.№*** е имало сключена застраховка Гражданска отговорност с ответното застрахователно дружество, ,видно от представената по делото справка на л.7.

Ищецът е претендирала изплащане на застрахователно обезщетение от ответното застрахователно дружество, която претенция е входирана при застрахователя на 17.11.2020г. и по нея е била образувана щета №0000-1000-01-20-7497.С писмо №13915/23.12.2020г. пълномощникът на ищеца е бил уведомен за необходимостта от представяне на допълнителни документи , посочени в писмото , ,както и за липсата на основание за уважаване на претенцията съгласно чл.496,ал.2 КЗ.

С влязла в сила присъда по нохд.№129/2021г. на Габровски окръжен съд Н. СТ. Б. е признат за виновен в това,че на 17.07.2020г. при управление на МПС- лек автомобил „ОЗ нарушил правилата за движение по пътищата чл.21ал.1 ЗДвП и чл.73,ал.1 ППЗДвП, като управлявал автомобила със скорост от 116 км/ч и по непредпазливост причинил смъртта на возещата се на предна дясна седалка до него Р.М.Б.а,починала на 06.08.2020г.,като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата – 2 престъпление по чл.343а,ал.1,б”б” във вр. с чл.343,ал.1 ,б „в”,пр. първо във вр. с чл.342,ал.1 НК.

От показанията на св.И. , съпруга на ищеца и майка на починалата, се установява,че ищецът и дъщеря му са били в много добри отношения.Те са се виждали всеки ден, , тя е идвала , и той е ходил при нея. Преживял много тежко загубата. Ходел в болницата преди да почине. Още не вярват,че тя е починала. Чакат я да се върне.Всеки ден дъщеря им идвала да им помага. Помагала със всичко,каквото може,чистела. Имат и други деца,които са при тях.

От показанията на св.Б.,съпруг на починалата и участник в ПТП като водач на лекия автомобил, се установява, че не си спомня какво и как се е случило при настъпване на инцидента и дали пострадалата е била с поставен предпазен колан. Той бил с поставен колан и имал леки натъртвания . Твърди,че съпругата му много се е разбирала с баща си, били близки, държала на него , както и той на нея. Общували са често. Взаимно са си помагали .Имали са близки отношения .Ищецът е преживял случилото се много тежко .

Ходели са зедно в болницата , а след като е починала, са ходели заено на гробищата.

Ищецът се променил , тежко му се е отразила загубата .

Свидетелите И. и Б. установяват свои лични впечателния ,като заявеното от тях не е опровергано от останалите доказателства по делото. Предвид на това и ценени в хипотезата на чл.172 ГПК,няма основание да не бъдат кредитирани техните показания.

От заключението на комплексната СМАТЕ се установява, че лекият автомобил, в който е пътувала пострадалата при ПТП, е оборудван фабрично за предните седалки с триточкови обезопасителни колани. Експертизата приема,че ако пострадалата при процесното ПТП Р.Б.а е пътувала с поставен предпазен колан, е нямало да получи тежката ЧМТ, довела до смъртта й. Тези констатации на вещите лица са направени при отчитане предназначението на предпазния колан и при съпоставяне на травматичните увреждания с данните от протокола за оглед и установената скорост на движение на лекия автомобил.

Заключението но СМАТЕ не е оспорено. Изводите на вещите лица не са опровергани от останалите доказателства по делото – данните от КП от 17.07.2020г и показанията на св.Б..

Установеното от събраните по делото доказателства, дава основание да се приеме,че е осъществен фактическият състав на чл.432,ал.1 КЗ за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество за обезщетяване претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на неговата дъщеря Р.Б.а в резултат на ПТП на 17.07.2020г. Родствената връзка между ищеца и починалата Р.Б.а е установена от представените по делото писмени доказателства и обосновава приложимостта на чл.478,ал.2 КЗ

Съгласно разпоредбата на чл.432,ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване изискванията по чл.380.

В случая искът по чл.432,ал.1 КЗ е предявен след като ищецът е заявил пред 3 ответника претенцията си за обезщетяване по предвидения в КЗ ред .

Фактическият състав на чл.45 ЗЗД е доказан , като са установени авторството, противоправността на деянието и вината на водача на л.а. „ОЗ“ Н.Б. за настъпване на ПТП на 17.07.2020г., който е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.21,ал.1 ЗДвП и чл.73,ал.1 ППЗДвП, като управлявал автомобила със скорост от 116 км/ч и по непредпазливост причинил смъртта на возещата се на предна дясна седалка до него Р.М.Б.а ,за което има постановена влязла в сила присъда по нохд.№129/2021г. на Габровски окръжен съд, ползваща се с доказателствената сила по чл.300 ГПК.

При настъпване на процесното ПТП , за управлявания от св.Б. лек автомобил е имало сключена с ответното застрахователно дружество застрахова ГО, което не е предмет на оспорване по делото и се установява от представената справка .

При настъпване на ПТП на 17.07.2020г. пострадалата Р.Б.а е била на 25 години, а ищецът на 57 години. Живели са в едно населено място и независимо,че не са живели в едно домакинство ,са се виждали почти всеки ден и са били в много близки отношения, поддържайки естествената връзка родител-дете, изпълнена с характерното за нея емоционално съдържание на взаимна обич, близост , грижа , взаимопомощ , установено от показанията на св.Б. и И. .В случая пострадалата е била в разцвета на нейната младост, трудово ангажирана,семейна с дете. Смъртта й е настъпила от трагичен инцидент .

Вследствие на нея завинаги е прекъсната връзката между баща и дъщеря. Смъртта на дете е непрежалима за всеки родител, съпътствана с негативни емоционални изживявания за родителя ,преживял своето дете. Ищецът живее с болката от нелепата загуба на своята дъщеря, за него тази загуба е тежка и непрежалима , предвид установеното от свидетелските показания. Не са доказани търпени от ищеца вреди над обичайните за такова трагично събитие, с изпадане в тежки депресивни състояния / няма данни и не се твърди такова състояние да е налагало системен прием на медикаменти или ползването на квалифицирана помощ/. От данните по делото е установено,че ищецът не е била финансово зависим от дъщеря си и тя да е осигурявала издръжка на своите родители. Ищецът има и други деца,с които живее в едно домакинство, при което не е сам в мъката си и не е лишен от покрепа .Съобразявайки тези обстоятелства, както и отчикайки към момента на настъпване на вредата през 2020г. икономическата обстановка в страната при установената МРЗ и средната такава ,както и установения лимит на застрахователно покритие, съдът намира,че дължимото на ищеца обезщетение за причинените неимуществени вреди за търпените болки и страдания вследствие смъртта на неговата дъщеря в резултат на процесното ПТП, следва да бъде определено в размер на 135 000лв.

Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредата от пострадалата поради нарушаване на чл.137а,ал.1 ЗДвП. Възражението е основателно.

Процесното ПТП е настъпило поради виновното противоправно поведение на водача на лекия автомобил,който в нарушение на чл.21,ал.1 ЗДвП и чл.73,ал.1 ППЗДвП се е движил със скорост над максимално разрешената,което е станало причина за инцидента и причиняване по непредпазливост смъртта на пътувалата в автомобила на предна дясна 4 седалка Р.Б.а, установено с влязла в сила присъда . Ако пострадалата е пътувала с поставен предпазен колан ,който ограничава движението на тялото , н e би получила тежката ЧМТ ,довела до смъртта й съгласно приетото по делото заключение на СМАТЕ. С нарушаването на чл.137а, ал.1 ЗДвП пострдалата е допринесла за настъпване на вредоносните посредици от процесното ПТП.Обемът на съпричиняване следва да се определи на 1/3, с оглед вида и тежестта на извършеното нарушение по ЗДвП и ППЗДвП от водача на лекия автомобил ,станало причина за настъпване на произшествието, и поведението на пострадалата, която не е изпълнила задължението си по чл.137а,ал.1 ЗДвП,с което е допринесла за настъпване на леталния изход от получените увреждания. Няма основание да се приме,че делинквентът и пострадалата имат равен принос за вредите от процесното ПТП , предвид на това,че причина за настъпване на ПТП е единствено извършеното от водача на лекия автомобил нарушение по чл.21,ал.1 ЗДвП ,което обуславя и по-големия принос в причинноследствената връзка за настъпване на вреда. В случая управлението на автомобила е било с превишена скорост. Избраната от водача на МПС скорост е обуславяща за тежестта на уврежданията ,които биха се получили при удар. В случая движението на автомобила със скорост над максимално разрешената е предпоставка за получаване на по-тежки увреждания при удар на МПС с друг обект, включително и от смъртоносни наранявания .