Решение № 109 от 31.10.2024, Районен съд - Радомир
- Съд
- Районен съд - Радомир
- Дело
- Административно наказателно дело 203/2024
- Вид
- Решение № 109
- Подписан
- 31.10.2024
- В сила
- 29.11.2024
- Състав
- РОСЕН ПЛАМЕНОВ АЛЕКСАНДРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 145, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 4, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 109 гр. Радомир, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
Административно наказателно дело № 20241730200203 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № . г. началник сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР Перник е наложил на жалбоподателя И. Г. С. административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.
Недоволен от така наложеното му наказание жалбоподателят, по изложените в жалбата и в с. з. от адвокат-пълномощника си правни доводи, моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема следното:
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото се установява, че на 01.09.2022 г. бил съставен акт, серия GA № . за 1 установяване на административно нарушение от свидетеля И. Б. С. в присъствието на свидетеля Д. П. Г., срещу И. Г. С., за това, че на 01.09.2022 г., в 21,50 ч., в гр. Радомир, по ул.
„Райко Даскалов“, с посока на движение от ул. „Шар“ към бензиностанция „Лукойл“, жалбоподателят е управлявал мотоциклет „А.“, собственост на Б.Р.П., като при извършената проверка на паркинга на бензиностанция „Лукойл“ се установило, че считано от 28.07.2019 г. мотоциклетът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 ЗДвП.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е постъпило писмено възражение по акта от жалбоподателя.
Като е взел предвид акта, писмените доказателства и доказателствени средства, наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление № . г., като е наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, а именно: от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел, както и от присъединените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетеля С., тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН. На първо място, съдът счита, че както АУАН, така и НП, са съставени от компетентни органи – младши автоконтрольор, сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Перник, съответно - началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Перник, видно от заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Съставените АУАН и НП съдържат всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, са посочени точно и ясно: собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му; датата на съставяне на акта; датата и мястото на извършване на нарушението; описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено; законните разпоредби, които са нарушени; собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес, единен граждански номер; имената и точните адреси на свидетелите. При издаване на АУАН и НП са спазени и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По съществото на спора съдът намира, че фактическата обстановка, описана в АУАН и издаденото въз основа на него НП, не е доказана от АНО и С. неправилно е санкциониран 2 с атакуваното НП за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Това е така по следните съображения:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП „по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места“. За това нарушение чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП предвижда налагане на „глоба“ от 200,00 до 500,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 до 12 месеца на всеки водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
При преценка на субективната страна на административното нарушение съдът съобрази и разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, съгласно която служебно прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила. За тези действия на контролните органи собственикът не се уведомява, като в случая задължението е за последния. В случая, видно от събраните доказателства и приложени в АНП, жалбоподателят е само водач на МПС и за него няма задължение да регистрира ППС и да знае за това задължение. Доказателствата сочат, че към момента на проверката С. не е бил собственик на управлявания от него мотоциклет, поради което по силата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП няма задължение в едномесечен срок от придобиването да го регистрира на свое име. Липсват доказателства собственикът на мотоциклета да е уведомил ползвателя, че мотоциклетът е със служебно прекратена регистрация. Очевидно собственикът не е изпълнил това задължение, поради което е последвало служебно прекратяване на регистрацията, без това обстоятелство да е известно на ползващия мотоциклета на същия този ден - жалбоподателя. Няма представени доказателства С. да е знаел и да е бил уведомяван по друг начин за тази прекратена регистрация. Това обстоятелство изключва субективния елемент на възведеното нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Незнанието на жалбоподателя за служебно прекратената регистрация води до категоричен извод, че вмененото умишлено нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП не е извършено от него виновно по смисъла на чл. 6 ЗАНН, тъй като вината е субективното отношение на дееца към извършеното от него нарушение. Незнанието на фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на вмененото нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, изключва умисъла относно това умишлено нарушение – арг. от чл. 4, ал. 1 НК, вр. чл. 11 ЗАНН, относно обстоятелствата, изключващи отговорността.
При така установеното, съдът намира, че нито са налице елементите от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, нито са налице каквито и да е доказателства за това, че деянието е осъществено от жалбоподателя виновно, поради което това деяние се явява несъставомерно от обективна и субективна страна по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на това основание обжалваното НП № . г. следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
3
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал.
1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Предвид представения по делото договор за правна защита и съдействие, съдът приема за доказано извършването на разноски от жалбоподателя в размер на 600,00 лева за адвокатско възнаграждение, което предвид фактическата и правна сложност на делото и направеното възражение за прекомерност от въззиваемата страна се явява завишено и следва да бъде намалено на 400,00 лева, който размер е съобразен с разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № . г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР - Перник, с което на И. Г. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „М.“ № ., ет. 2, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал.
1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Перник, с адрес: гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на И. Г. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „М.“ № ., ет. 2 сумата от 400,00 (четиристотин лева), представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4