Решение № 41 от 01.06.2023, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Тополовград, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Ив. Семерджиева при участието на секретаря К.П.П. в присъствието на прокурора М. Гр. Г. като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело № 20232320100013 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на Т. А. Р., лично и като майка и законна представителка на малолетното дете Х.В.В.., подадена чрез пълномощник адв.Д. В. от АК Б. против В. Х. В. от с.Т., общ.Н..

Ищцата твърди в исковата молба, че с ответника са имали връзка от 2017 г. и от самото начало са заживели съвместно на съпружески начала под наем в жилище обитавано от ищцата. През януари 2021 г. страните са разбрали, че ищцата е бременна, като детето е било желано и от двамата. През първите месеци от бременността отношенията са се развивали нормално, като страните са живеели в гр.Н. и често са пътували при родителите на ответника в с.Т.. Но след третия месец от бременността ищцата е забелязала, че ответника и неговите родители са започнали да правят планове за социални помощи, които ще се получават след като детето се роди и за 2000 лева които ще се получат от Общината. В четвъртия месец от бременността страните са напуснали жилището под наем където са живеели и родителите на ответника 1 са предложили те да живеят при тях в с.Т., но тъй като етажа от къщата в който трябвало да живеят имало нужда от ремонт, ответника е предложил на ищцата да отиде да живее при своите родители в с.У., общ.Т., където да изчака да бъде направен ремонта. Ищцата е заминала с личния си автомобил, а ответника е останал в с.Т., като страните са поддържали връзка само по телефона. Въпреки, че ищцата е имала очакване ответника да дойде да я вземе всеки момент от с.У., вместо това той е започнал да отлага измисляйки си различни оправдания и дори не е отишъл да я види в продължение на месеци.

Когато вече ищцата е била в деветия месец, тя се е притеснила, че ответника може да не признае детето и го е уведомила, че ще ражда в гр.Б.. Малко преди самото раждане ответника напълно е променил държанието си и отново е започнал да търси ищцата, като й е казал, че след раждането ще заживеят в дома на родителите му в с.Т.. На ***********, ищцата е родила и е кръстила детето на името на бащата на ответника – Х.. Ответника е припознал детето и е обещавал на ищцата, че ще живеят при неговите родители, но през първите 40 дни й предложил да отиде при нейните родители за да й помагат, като същевременно е настоявал детето да бъде с адрес в гр.Н.. На шестия ден от раждането, ищцата и бебето били изписани от болницата и тогава ответника ги е откарал в с.У. с уговорката, че ще ги вземе обратно след 40 дни. Но ответника и след това измислял различни оправдания и не е ходил да вижда нея и детето и когато към края на месец септември 2021 г. по искане на ищцата той й е изпратил акта за раждане, ищцата установила, че на него му е била изплатена на 15.09.2021 г. еднократната помощ от Общината в размер на 2000 лева, тъй като имало отбелязване върху документа. Ответника е признал, че е взел парите и след това в продължение на месеци, въпреки, че ищцата е търсила контакт с него за да изяснят отношенията си, не е могла да ги изясни, като първоначално той й е вдигал телефона, но продължавал да я лъже, но накрая през ноември 2021 г. я е блокирал в телефона си и в социалните мрежи. От тогава страните нямат никаква връзка помежду си и от тогава нито ответника, нито неговите близки са потърсили ищцата и не са се интересували от нея и детето. От общи приятели ищцата е разбрала, че ответника е бил с хазартна зависимост и е започнал да злоупотребява с наркотици, дори е бил задържан от полицията и му е било взето и СУМПС.

Ищцата се е опитала да позвъни на ответника от друг телефонен номер, но в момента в който той е чул гласа й и я е разпознал и е затворил. Опитала се е 2 да осъществи контакт чрез адвокат, но ответника не е проявил интерес към предложението на адвоката за доброволно уреждане на отношенията им.

Твърди се изрично в исковата молба, че ответника трайно не полага грижи за сина си, не участва в неговото възпитание и отглеждане и отказва заплащането на издръжка, поради което се претендира, че са налице основания за лишаването му от родителски права.

С оглед на това се претендира да бъде постановено решение, с което да бъде лишен В. Х. В. от родителски права по отношение на детето Х.В.В.., поради това, че без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.При условията на обективно съединяване на този иск е предявено искане да бъдат предоставени упражняването на родителските права на майката, местоживеенето на детето да бъде определено при майката на адреса в с.У., общ.Т., на бащата да се определи режим на лични отношения с детето, както и да бъде осъден бащата да заплаща месечна издръжка в размер на 400 лева, както и издръжка за минало време – за една година назад преди предявяване на иска в общ размер на 4800 лева, както и на основание чл.127а, ал.2 от СК да бъде заместено съгласието на бащата за издаването на необходимите лични документи за пътуване на детето и съгласие за пътуването му извън територията на Р.България, без ограничения в броя на пътуванията и престоя в чуждата страна за срок от пет години.

В петитума на исковата молба е направено и искане да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 2000 лева, представляваща изплатена от Община Н. еднократна помощ за отглеждане на дете.

Претендират се и направените по делото разноски.

С оглед искането на ищцата в исковата молба, настоящия състав е постановил в з.с.з. и Определение № 22/25.01.2023 г., с което е определил привременни мерки относно местоживеенето, упражняването на родителските права и личните отношения на бащата с детето.

В съдебно заседание ищцата се явява лично, заедно с пълномощника си адв.В., като исковата претенция се поддържа изцяло и се претендира нейното уважаване. Представени са и писмени бележки след приключване на съдебното дирене, в които подробно се доразвиват изложените от ищцата твърдения и на база на събраните доказателства, които подробно се ценят се претендира уважаване на всички искове със законните последици.

3

Ответника в законоустановеният едномесечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК е подал писмен отговор в който оспорва исковата молба като изцяло неоснователна и недоказана. В отговора се твърди, че фактическата обстановка описана от ищцата не отговаря на действителната такава. Твърди се, че през цялото време ответника е работил и е давал пари на ищцата, като същевременно с негови средства е бил ремонтиран жилищния етаж в дома на родителите му, където страните са възнамерявали да живеят след раждането на детето. Също така твърди се, че ответника след раждането на детето, на ръка е дал на ищцата 1500 лева, които ищцата му е поискала за да заплати разходите по раждането. След изписването им от болницата ищцата е поискала да отиде да живее при нейните родители, а ответника е имал намерение да ги прибере да живеят при неговите родители в ремонтираното жилище, но ищцата е отказала. Твърди се, че именно ищцата е помолила ответника да получи помощта от Община Н. в размер на 2000 лева, като уговорката е била тези пари да се използват за купуване на електроуреди за дома им. Освен това ищеца, седмица след раждане на детето лично е занесъл на ищцата 200 лева и лекарства за бебето. Твърди се също, че въпреки многократните молби на ответника, ищцата и бебето да се върнат в новостроения им дом в с.Т., тя без причина отказвала това и в последствие именно ищцата е започнала да отказва с ищеца контакт, не е вдигала телефона си, не е искала да му показва детето и негови снимки. Твърди се също, че е изцяло неоснователно твърдението, че бащата не полага грижи трайно, напротив, той е правил всичко възможно да упражнява грижи спрямо детето, но е бил препятстван от страна на майката. Поради това се претендира, че не е налице основание за лишаване от родителски права.

Оспорват се и всички други искания свързани с издръжката, с разрешение за пътуване на детето извън страната, което би поставило детето в риск и в условия застрашаващи здравето и живота му и като цяло неговата сигурност.

Поради което се претендира отхвърляне на всички искове.

В съдебно заседание ответника се явява лично, заедно с пълномощника адв.Й., като отново се оспорват исковите претенции и в писмени бележки след приключване на съдебното дирене подробно се доразвива защитната теза. В писмените бележки се претендира отхвърляне на всички искове, с изключение на иска за предоставяне на родителските права, като се претендира родителските права върху роденото от съвместното съжителство 4 малолетно дете да бъдат предоставени на неговата майка Т. А. Р..

Представителят на РП-Ямбол в с.з.претендира за отхвърляне на иска за лишаване от родителски права като недоказан.

Д“СП“ Тополовград чрез своя представител в с.з. предоставят на съда да реши какво да постанови по исковете.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Страните са живели на съпружески начала и от съвместното им съжителство имат родено едно дете Х.В.В.., роден на *********** Първоначално страните са живеели добре в жилище под наем, което в последствие освободили като са възнамерявали да заживеят при родителите на ответника в с.Т., където ответника е разполагал със самостоятелен етаж от къща. Но понеже етажа е имал нужда от ремонт за да бъде приспособен за живеене на семейството, временно страните са се разбрали ищцата да отиде да живее при своите родители в с.У. където да изчака да бъде направен ремонта. Това се е случило още в момента когато ищцата е била бременна.

Когато е настъпил момента на раждането ищцата е уведомила ответника, че ще ражда в гр.Б., където е и било родено детето. Веднага след раждането, при изписването от болницата ищцата е заявила, че желае да отиде с детето при родителите й в с.У. за да може те да й помагат при отглеждане на новороденото, като страните са се разбрали след навършване на 40 дни на детето и възстановяването здравословно на ищцата да заживеят заедно на ремонтирания етаж в с.Т., при родителите на ответника. При изписването ответника е откарал ищцата заедно с новороденото в с.У. в дома на нейните родители, като е очаквал да бъде изпълнена уговорката между тях и да ги вземе обратно след 40 дни. Това обаче не се е случило, като след раждането на детето, ответника не е ходил в с.У. да вижда ищцата и новороденото, а в същото време ищцата не е искала да се върне обратно и да заживеят при неговите родители. Относно това как са се развивали отношенията по между им през този период от раждането на детето до предявяване на исковата претенция са налице противоречиви гласни доказателства и не е ясно какво е било точно поведението на едната или другата страна и коя е причината за влошените отношения по между им. Единствено се установява, че след 5 раждането ответника е получил от Община Н. еднократна помощ за новороденото дете в размер на 2000 лева, която е била изплатена на 15.09.2021 г. и след като ищцата е разбрала за това, когато е поискала да й бъде изпратен акта за раждане на детето, където е направено отбелязване за изплатената помощ, взаимоотношенията между страните са се влошили още повече. Безспорно е установено по делото, че ищцата и ответника от момента на раждането на детето са разделени, като тя живее при своите родители в с.У., а той при неговите родители в с.Т.. Също така, в исковата молба се твърди, че ищцата е разбрала от общи приятели, че ответника е започнал да злоупотребява с наркотици и е бил задържан от полицията и този факт е установен от приложен към делото документ на ОД на МВР Б., от който е видно, че имало две преписки, образувани в полицията през 2020 г. и 2022 г., за управляване на лек автомобил от страна на ответника след употреба на наркотични вещества – бързо производство и разследване по общия ред, а от приложената справка за съдимост е видно, че е налице един влязъл в сила съдебен акт на РС-Н. за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК с наложени наказания.