Определение № 5311 от 06.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5311 гр. София, 06.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20251110152825 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от Р. В. В., ЕГН **********, чрез адвокат ....., срещу „......“ АД, ЕИК ......, искове с правно основани чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с които се иска признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника суми, заплатени по договори за потребителски кредит № 130837 от 26.05.2021 г., № 163858 от 18.04.2022 г. и № 173503 от 14.07.2022 г., поради нищожност на договорните клаузи, уреждащи възнаградителна и наказателна лихва, както и поради противоречие с императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.

Твърди се, че договорите съдържат неравноправни клаузи, че годишният процент на разходите е неправилно формиран, че са уговоР. прекомерни лихви и санкции, които водят до значително неравновесие между правата и задълженията на страните, както и че част от договорните разпоредби противоречат на добрите нрави.

Ищецът поддържа, че платените суми са дадени при начална липса на основание, поради което следва да бъдат върнати, както и че е налице правен интерес от предявяването на исковете към момента на подаване на исковата молба.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „......“ АД е депозирал писмен отговор, с който оспорва допустимостта и основателността на исковете. Ответникът твърди, че между страните са били водени извънсъдебни преговори и че в срока за отговор на исковата молба е изпълнил изцяло задълженията си, като е заплатил на ищеца всички претендирани суми по посочена банкова сметка. Поддържа се, че с извършеното плащане е отпаднал правният интерес от разглеждане на исковете, както и че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, поради което при евентуално прекратяване или отхвърляне на исковете разноските следва да бъдат възложени в тежест на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. В отговора се съдържат и възражения относно прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, включително и при условията на чл. 38 ЗА, като се сочи практика на националните съдилища и Съда на Европейския съюз относно възможността за присъждане на възнаграждение под минималните размери, предвидени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.

Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, доколкото са предявени от 1 лице, което твърди накърняване на свое имуществено право, срещу надлежно легитимирана насрещна страна, като въпросите относно правния интерес с оглед твърдяното последващо плащане са именно такива, които водят до допустимост на иска, с оглед твърденията на ищеца.

Правната квалификация на предявените искове е по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, относно претендираната законна лихва, като релевантни за спора са и разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите относно действителността на договорните клаузи и защитата на потребителя.

С оглед предмета на спора, в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесните договори за потребителски кредит, извършените от него плащания, както и твърдяната нищожност или недействителност на договорните клаузи, респективно наличие на твърдения порок, извършване на плащането, което се потвърждава от ответника и не се спори.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си, че има основание за получаване и задържане на сумата, индивидуална договореност на клаузите.

Като безспорни между страните съдът приема обстоятелствата относно сключването на договорите за потребителски кредит № 130837 от 26.05.2021 г., № 163858 от 18.04.2022 г. и № 173503 от 14.07.2022 г., както и обстоятелството, че ищецът е извършвал плащания по тези договори.

Спорът е по правото.

С оглед горното, СРС

ОПРЕДЕЛИ:

Съдът приема като писмени доказателства всички документи, представени с исковата молба и отговора.

ДОПУСКА СЧЕ с въпроси в ИМ.

ОПРЕДЕЛЯ ВЛ Десислава Велинова.

ОПРЕДЕЛЯ ДЕПОЗИт вносим от ищеца в 7 дневен срок в размер на 650 лв.

ОСТАВЯ без уважение искания по реда на чл. 190 ГПК, с оглед допускане на СЧЕ.

СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото 2 производство или пък принудително изпълнение на задълженията.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.03.2026г. от 10:10 ч., за когато да се призоват страните.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се изпрати и препис от писмения отговор с приложенията към него, подаден от ответника.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3