Решение № 1303 от 09.10.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1303 гр. Русе, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря а.п.х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20244520101522 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. чл. 146, ал.2 вр. чл. 143 ЗЗП - за прогласяване нищожността на договорна клауза.

Постъпила е искова молба от П. С. Д. срещу „А 1 България“ ЕАД, в която се твърди, че на 20.04.2022г. в гр. Русе е сключила с ответното дружество договор, със срок от 2 години и предмет – предоставяне на мобилни услуги. През месец февруари 2023г. ищцата получила електронно съобщение от мобилния оператор, че поради увеличение на потребителските цени се увеличава абонаментната ѝ такса с 2лв. Поради тази причина от месец март 2023г. таксата ѝ била увеличена от 12.99лв. на 14.40лв., която сума продължила да плаща.

В подписания от ищцата Анекс към договора с ответното дружеството имало клауза (чл.8), в която било предвидено, че мобилният оператор имал право да променя дължимата от абоната такса веднъж годишно, като я индексира с обявените от Националния статистически институт среден годишен индекс на потребителски цени за предходната година, ако същият е равен или по-голям от 1%. Индексирането се извършвало през следващата година. Ищцата счита, че това условие на договора е неравноправна клауза съгласно чл. 146 ЗЗП и се явявала нищожна, като противоречаща на закона и 1 не била уговорена индивидуално. Счита се, че посочената договорна клауза е неравноправна и по смисъла на чл. 3 от директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като създава ущърб на потребителя и значителна неравноправност между права и задължения, произтичащи от договора.

Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което да се прогласи нищожността на клаузата на чл.8 от Приложение 1 към договор № *** за мобилна услуга „ONE Special 13“, сключен между П. С. Д. и „А1 България" ЕАД. Претендира се присъждане и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът изразява становище за допустимост, но за неоснователност на предявеният иск. Не се оспорва наличието на твърдените в исковата молба облигационни отношения между страните и уговорките в сключения договор, включително и за оспорената клауза, въз основа на която дължимата такса от ищцата за предоставените ѝ мобилни услуги била „индексирана“ с индекса на потребителските цени (ИПЦ) на НСИ. След като индексацията била извършена въз основа на договорна клауза се явявала законосъобразна. На следващо място се оспорва, че клаузата на чл.

8 от Приложение №1 е неравноправна, като се излагат доводи, че същата не противоречи на българското и европейското законодателство. Съгласно чл.

144, ал.4 ЗЗП, разпоредбата на чл. 143, ал.2 т.13 не се прилагала при клаузи за индексиране на цени, при условие, че клаузите са законосъобразни и методът на промяна на цената е описан подробно и ясно в договора, както и в този сключен с ищцата. Твърди се, че съгласно задължителното тълкуване дадено от СЕС (дело С-326/14), при корекции на цени спрямо инфлацията, с определен национален потребителски индекс, увеличението на цените не се счита за промяна на договорните условия и ако това е ясно посочено в договора, то не води до възможност за потребителите да прекратят договора си без неустойки. Посочената уредба се прилагала и от останалите мобилни оператори на територията на ЕС. По тези съображения се моли предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен и да се присъдят разноски в полза на ответното дружество.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че на 20.04.2022г., между страните е сключен анекс към 2 договор №*** за предоставяне на мобилни услуги „ONE Special 13“, като в чл.

8 от приложение № 1 към него е предвидено, че А 1 България има право да променя МАТ веднъж годишно (но не по-рано от 3 месеца от датата на влизане в сила на договора по отношение на услугите в това приложение, като я индексира с обявения от НСИ средногодишен индекс на потребителските цени за предходната година, ако същият е равен или по-голям от 1%.

Индексираният МАТ е основание за извършване на индексация през следващата година. Информация за индексираната такса се включва в първата месечна фактура на абоната след извършване на индексирането.

Няма спор, че ответното дружество позовавайки се на посочената договорна клауза и на официалните данни от НСИ за индекса на потребителските цени е индексирал дължимата от ищцата такса за ползваните от нея мобилни услуги както през месец март 2023г. така и през месец март 2024г. е увеличил същата.

Процесният договор между страните е сключен за срок от 2 години.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Ищцата е предявила иск за прогласяване нищожността на договорна клауза – чл. 8 от Приложение № 1 към договора ѝ, предвиждаща възможност за мобилния оператор да индексира първоначално уговорения размер на дължимата цена за предоставяните мобилни услуги, тъй като същата се явява неравноправна по смисъла на ЗЗП.

Съгласно чл. 143, ал.1 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143, ал.2 т.13 ЗЗП е посочено, че неравноправна е клауза, която предвижда право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора, а в т.19 е посочено, че неравноправна е клауза, която не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Настоящият съдебен състав намира, че оспорената договорна клауза е неравноправна и на трите основания посочени по-горе. За да достигне до това 3 становище, съдът съобразява особеностите на конкретното договорно отношение и предоставяните по него услуги, а не принципни положения, извадени от контекста на договора.

На първо място следва да се отбележи, че клаузата на чл. 8 от Приложението към договора между страните не е уговорена индивидуално. В разпоредбата на чл.146, ал.2 ЗЗП са посочени критериите, според които клаузи от договора не са индивидуално уговорени. Това са тези клаузи, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, в това число не само в случаите на договор при общи условия. От дефиницията на законодателя следва по аргумент за противното, че индивидуално уговорени са клаузи, които не са били изготвени предварително или дори и да са били изготвени предварително, потребителят е могъл да изрази становище по тяхното съдържание и съответно, при достатъчно информиран избор, ги е приел, какъвто безспорно не е настоящия случай. Ответното дружество предоставя на всички свои клиенти предварително подготвени образци на договори, като клиентът (особено „дребни“ потребители като ищцата) е изключено да повлияе на съдържанието им. Следователно не е налице предвиденото условие на чл. 146 ГПК, изключващо нищожността на индивидуално уговорени клаузи.

На следващо място прави впечатление, че в текста на чл. 8 от Приложението е предвидена единствено възможност (право) за мобилния оператор да „индексира“ цените, срещу която възможност не е предвидена аналогична такава за потребителя, като например да се откаже от договора без да дължи неустойки. Така формулираната клауза създава единствено права за мобилния оператор, но не и негови задължения, например да намали цените при отрицателна величина на ИПЦ. Зад използвания термин „индексация“ в клаузата стои единствено и само една от нейните възможни форми – увеличение. Т.е. изключена е възможността след сключване на договора дължимата от потребителя такса за предоставените му услуги да бъде намалена, а точно обратното, налице е почти сигурно нейното увеличение и то с размер, който не би могъл да бъде предвиден и това е така поради обстоятелството, че индексация се извършва само по инициатива на оператора (нелогично е той да инициира намаляване на цените си, доколкото функционира като търговско дружество, което по презумпция се създава за да реализира печалба), както и поради заложеното условие – ИПЦ да е по-голям 4 от 1%, т.е. да е винаги положителна величина, т.е. да предполага увеличение.

Цитираното в отговора на ответника Решение по дело С-326/14г. на СЕС не дава основание за опровергаване на горните изводи, доколкото в него е разгледана договорна клауза, която дава възможност на абоната да се откаже от услугите без заплащане на неустойка, както и задължение на оператора при определени условия да намали дължимата за предоставяните услуги цена, също според обективен измерител, обявен от публична институция, което е съществена разлика с разглеждания в настоящото производство договор, при който абонатът следва да избира дали да продължи да заплаща по-високата цена или да прекрати договора, като заплати неустойки. И в двата случая са засегнати икономическите интереси на потребителя, срещу което стоят гарантирани интересите на оператора чрез процесната клауза.

Също така начинът по който е формулиран текстът на чл. 8 не дава възможност на потребителя при сключване на договора да може да предвиди как ще се промени цената, която следва да плаща по договора, като е възможно тя да бъде значително увеличена, доколкото „индексирането“ не е ограничено в някакъв размер. По този начин би могло да се стигне до значително завишаване на уговорената при сключване на договора цена (предпоставка за недействителност по т.13), както и до невъзможност потребителят да прецени икономическите последици от сключването на договора (предпоставка за недействителност по т.19).

Съществено за горните изводи в случая е и обстоятелството, че договорите се сключват за период от 2 години и общоизвестно е обстоятелството, че операторът е въвел това изискване и отказва сключване на договори за по-къс срок или предлага за тях значително по-неизгодни условия.

В този смисъл са изявленията на процесуалния представител на ответното дружество в проведеното съдебно заседание, като уточнява, че срокът не е и по-дълъг заради съществуващото нормативно ограничение за това. По тази причина следва да се приеме, че ако ответното дружество действа добросъвестно и е „притеснено“ от инфлационните процеси в страна, може да сключва едногодишни договори, като при тяхното подновяване съобразява ИПЦ, съответно в този случай и потребителят би могъл да прецени възможността си да заплаща евентуално по-високи цени и да поднови или да прекрати договорните си отношения. След като самият мобилен оператор е „наложил“ на потребителя по-дълъг срок (включително и неустойки за 5 предсрочното му прекратяване), добросъвестното поведение предполага и да понесе рисковете от това свое поведение, т.е. неблагоприятните последици при повишаване на разходите му. Недопустимо е да се толерира подобно поведение на икономически по-силната страна в случая, която независимо от икономическата ситуация да гарантира своя интерес и винаги да реализира печалба. Ответното дружество следва аналогично на потребителя да понесе рискове, включително и от някои договорни отношения да не реализира печалба, гарантирането на такава в отношенията на равноправни частноправни субекти е недопустимо.

На следващо място следва да се съобрази, че начинът по който ответното дружество „индексира“ цените на потребители е фактор, който умножава (изкуствено) инфлационните процеси в страната. Видно от официалната страница на НСИ, в т.н. „потребителска кошница“ на стоките и услугите които се изследват за определяне на ИПЦ, са включени и телефонни разговори, включително мобилни, мобилни услуги, интернет услуги и пр. Т.е. ако всички или значителна част от доставчиците на стоки и услуги възприемат критерия на ответното дружество за „индексиране на цените“, това ще доведе до повишаване на ИПЦ за следващата година и без да са налице обективни икономически фактори за това. Така например ако през текущата година всички стопански субекти по посочения критерий повишат цените си с 10 %, то това повишение ще е основание по смисъла на клаузата на чл. 8 от Приложението към процесния договор за същото повишение и през следващата година, без да са налице други икономически причини. Очевидно е, че срещу тази недобросъвестна практика органите на изпълнителната власт в страната не противодействат, поради което за потребителите остава единствената възможност чрез предявяване на искове като разглеждания в настоящото производство да защитят правата си.