Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 295 от 17.08.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 311/2026
Вид
Решение № 295
Подписан
17.08.2026
В сила
17.08.2026
Състав
Стефан Илиев, Вера Чочкова, Стефан Милев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. София, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев при участието на секретаря Бранимира В. Иванова Пенова като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261000600311 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава 21 от НПК.

С присъда от 16.09.2025г,постановена по нохд № 161/24г. по описа на СОС,8 състав, подсъдимите Т. Л. А. и П. Т. И. са признати за виновни в извършването на престъпление по чл.128 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК,поради което и на осн.чл.54 ал.1 от НК са осъдени на наказание лишаване от свобода съответно на пет и четири години при съответно строг и общ режим.Със същата присъда подсъдимите са признати за невиновни и оправдани по първоначално повдигнатото им обвинение за извършено престъпление по чл.115 от НК както и за употребата на дървен предмет/пръчка/.С присъдата подсъдимите са осъдени да заплатят на частния обвинител А. Ч. сумата от 40 000лв.в условията на солидарност ведно със законната лихва,като за разликата до 50 000 лв предявеният граждански иск е отхвърлен като недоказан.В тежест на подсъдимите са възложени и направените по делото разноски.

Против присъдата в законоустановния срок са постъпили жалби от подсъдимите и частния обвинител.

С жалбите на подсъдимите се оспорва правната квалификация на деянието.Изложени са съображения в подкрепа на тезата ,че се касае за извършено престъпление по чл.129 от НК,като се прави искане за преквалифициране на деянието и респективно намаляване на наложените наказания и на двамата подсъдими.

В жалбата на частния обвинител се излагат доводи за явна несправедливост на наложените наказания на подсъдимите лица като се прави искане за тяхното увеличаване.

1

В съдебно заседание,процесуалния представител на частния обвинител поддържа жалбата и допълнението към нея.Предлага същата да бъде уважена.Намира жалбата на подсъдимите за неоснователна.

Оплакванията,посочени в жалбите и допълненията към тях се поддържат от упълномощените защитници на подсъдимите.Поддържа се искането за преквалификация на извършеното от подсъдимите като такова по чл.129 от НК и намаляване на наложените им наказания лишаване от свобода.

Представителят на САП счита депозираните жалби от останалите страни за неоснователни.Намира ,че постановената присъда е правилна и не страда от твърдените в жалбите пороци.

Подсъдимите А. и И./поотделно/ изразяват съжаление за извършеното и молят да им бъде намалено наложеното наказание.

Въззивният съд,след като обсъди доводите в жалбите и сам извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт съгласно чл.314 от НПК,намери за установено следното:

Първоинстнционната присъда е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка,а при обсъждане на събраните доказателства не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.Настоящата инстанция не откри основания за ревизиране на приетата от първия съд фактология,която е изяснена съобразно точния смисъл на доказателствата, без да са допуснати логически грешки при обсъждането им или превратно тълкуване.

Фактическите положения,установени от СОС по отношение на престъплението намират опора във всички доказателствени източници,събрани по време на съдебното следствие от първия съд и в хода на досъдебното производство/ и се възприемат от въззивния съд без съществени разлики:

Подсъдимият Т. Л. А. е роден на *** г., българин, български гражданин, живущ в ***, с начално образование, безработен, неженен, осъждан, с ЕГН: **********.

Подсъдимият П. Т. И. е роден на *** г. в ***, български гражданин, живущ в ***, неграмотен, безработен, неженен, осъждан, с ЕГН **********.

През 2020 г. свид. А. Ч. живеел със семейството си в ***, в къща на *** и се познавал с подсъдимите, с които били съседи.

На 24.12.2020 г. подсъдимите П. И. и Т. А. се намирали в къщата на А., където употребили алкохол. Около 14,00 часа поде. И. се обадил по телефона на свид. А. Ч. и му казал, че се намира в дома на поде. А. като му предложил да отиде при тях, за да му продаде музикална уредба с тонколони. Около 14.30 часа свид. А. Ч. пристигнал в дома на подс. А..

Заедно с него бил и свид. Б. М./вече покойник/.В дома на А. Ч. седнал на стол до масата в една от стаите и поде. А. му отворил една бира. Малко след това подсъдимите А. и И. казали на свид. М. да придружи сина на поде. А. до жилището на поде. И., където се намирала уредбата и откъдето да я донесат, за да я види Ч.. Когато в стаята останали само подсъдимите и свид. Ч., подсъдимите се нахвърлили върху Ч. и започнали да му нанасят 2 множество удари с ръце и крака, като го съборили от стола, на който седял.От ударите Ч. получил множество контузии и двустранни околоочни хематоми, множествени счупвания на 6, 9, 10 ребра в дясно и 5, 6, 7, 10, 11, 12 ребра в ляво, двустранно натрупване на въздух в средостението; масивен подкожен емфизем по глава, шия, тяло, скротум и бедрата. Въпреки нанесеният му побой свид. Ч. успял да излезе от къщата в дворното място , а после и на улицата.Там бил забелязан от жената, с която живеел на семейни начала - свид. И. Н..На мястото,в близост до къщата на подсъдимия А. се върнал и св.М.. Свидетелите Н. и М., заедно със свид. А. С., племенник на пострадалия , го закарали с автомобила на последния във ЦСМП Самоков. След извършения преглед от дежурния медицински екип в ЦСМП Самоков, Ч. бил транспортиран със специализиран медицински автомобил в УМБАЛСМ „Н.

И. Пирогов“ ЕАД - гр. София, където бил приет за оказване на спешна медицинска помощ и лечение. В Пирогов на Ч. била оказана своевременна реанимационна и хирургична помощ.

От заключенията на назначените по делото СМЕ на пострадалия се установява,че описаните по горе контузии, травми, наранявания са предизвикали нарушаване на скелетната устойчивост, водеща от своя страна до нарушение в механиката на дишането, до дихателна недостатъчност,която без оказване на висококвалифицирана реанимационна и хирургична медицинска помощ, би довела до смъртта на пострадалия.

От заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза се установява,че пострадалия Ч. не е страда от психично заболяване.Същият е могъл правилно за възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях.

В съответствие с изискванията на чл.305 ал.3 от НПК в мотивите към първоинстнационната присъда присъдата правилно са отчетени обстоятелствата по отношение на които са налице конфронтиращи се доказателства,като са изложени подробни съображения при обсъждането на доказателствената стойност на всяко от тях.Спазени се и указанията на върховната инстанция като от доказателствената съвкупност са изключени показанията на свидетеля Ю.,/покойник, към датата на повторното разглеждане на делото от първостепения съд/.

Независимо от малобройните доказателствени източници очертаващи процесното събитие,обективните факти са правилно установени и анализирани от първия съд.На практика няма сериозен спор относно авторството на деянието и механизма на извършването му,които се установяват от показанията на пострадалия Ч. и свидетелите Н.,М.,С. и обясненията на подсъдимите.Макар обясненията на подсъдимите да не съдържат самопризнания , а собствена интерпретация на процесния инцидент,с която се омаловажава случилото се и се сочи за провокация от страна на пострадалия, авторството не се отрича.В тези части обосновано ,обясненията им са игнорирани от първия съд,тъй като се опровергават от всички останали доказателства.Показанията на пострадалия от своя страна са безпротиворечиви и достатъчно информативни и намират подкрепа в изложеното от свидетелите Н.,М. и С..

Безспорно са установени и травматичните увреждания причинени на пострадалия 3 вследствие съвместните действия на двамата подсъдими.Спор се очертава единствено по отношение на медикобиологичната характеристика на травмите и тяхната правна оценка.За изясняване на спорния по делото въпрос въззивната инстанция допусна допълнителен разпит на експерта- медик изготвил основното и допълнителното СМЕ на пострадалия.От разпита на вещото лице се установи ,че пострадалия е получил описаната в заключенията гръдна травма-двустаранни счупвания на ребрата с натрупване на въздух в средностението, ведно с масивния подкожен емфизем,които са довели до дихателна недостатъчност и без своевременна медицинска помощ неминуемо би настъпила смъртта на пострадалия.Това състояние според експерта е реализирало медикобиологичната характеристика на постоянно общо разстройство на здравето,опасно за живота т.е. тежка телесна повреда.Това е приел и първия съд,който е отбелязал в отговор на възраженията на защитниците на подсъдимите,че дори и след като опасността за живота на пострадалия е била преодоляна,той е останал в състояние,което има всички белези на тежка телесна повреда.

Въззивният съд не намира основания да ревизира аналитичната дейност на първата инстанция по отношение на заключенията на СМЕ на пострадалия.Доколкото възраженията на защитниците относно правната квалификация на телесното увреждане са подновени и пред настоящата инстанция,САС им дължи отговор.

В Постановление № 3/79 г. на Пленума , Върховния съд е дефинирал понятията средна и тежка телесна повреда,като е посочил и основните им характеристики включително и тези,касаещи предмета на настоящия спор по чл.129 ал.2 пр. последно и и чл.128 ал.2 пр. последно от НК.В т.7 от цитираното постановление върховния съд е посочил ,че в случаите на тежка телесна повреда се касае за такова увреждане,което не може да се възстанови или което представлява реална опасност за живота,без да е необходимо това състояние на опасност да е налице във всеки момент. Според установените по делото безспорни факти рискът от смърт за пострадалия Ч. е бил реален и неизбежен преди оказаната му медицинска помощ.След нея състоянието на пострадалия е било овладяно,а след проведеното лечение организмът му се е възстановил без трайни увреждания.Опасността за живота на постаралия обаче не би могла да отмине сама по себе си без медицинската намеса,която е била животоспасяваща.Затова опасността не е била временна,както се твърди от защитниците и не реализира по-лекия състав на престъплението по чл.129 от НК.Още помалко значение за съставомерността на увреждането има последващото подобрение на пострадалото лице вследствие на времето и проведеното лечението,защото тази благоприятна промяна не се отразява на квалификацията на деянието,съгласно задължителната съдебна практика./т.17 от цитираното постановление на ВС/.С други думи,характерът на телесната повреда се определя към момента на причиняване на увреждането,а не след оказаната медицинска помощ и проведено лечение на пострадалото лице.

В обобщение на гореизложеното,САС счита ,че липсва основание за коригиране на правната квалификация на извършеното деяние от подсъдимите,тъй като правилно ,първия съд е приел ,че се касае за престъпление по чл.128 от НК ,извършено в условията на 4 съучастие.Съвместната престъпна деятелност е безспорно установена,както и умисъла на подсъдимите лица.

С оглед липсата на протест или жалба от частния обвинител против оправдаването на подсъдимите по първоначално повдигнатото обвинение по чл.115 от НК е безпредметно съдебния акт да бъде проверяван в тази част,както и по отношение на употребата на дървен предмет при нанасянето на побоя.

При индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия А. първият съд е отчел значително обремененото му съдебно,което го характеризира като личност с висока степен на обществена опасност,както и начина на извършване на престъплението-множество удари с ръце и крака/макар в заключението на СМЕ да не са описани броя на ударите,то телесните увреждания на пострадалия навеждат на изводи за множественост,сила и интензивност/,с непровокирана жестокост,след употреба на алкохол.Следва да се прибави и факта ,че деянието е извършено при условията на съучастие.Същите отегчаващи отговорността обстоятелства,първия съд е отчел и за втория подсъдим И.,с уговорката ,че същия е осъждан само веднъж на наказание-глоба.Като смекчаващи отговорността обстоятелства е посочил изразеното съжаление от страна на подсъдимите за извършеното и съдействието им за разкрИ.е на обективната истина.Отхвърлил е продължителността на наказателното производство като основание за снизходителност,като е приел ,че изтеклия срок е разумен,извод ,който не може да бъде споделен.Това е така ,тъй като от датата на деянието до постановяване на присъдата от първия съд е изтекъл период от повече от пет години,за деяние,което не се отличава както с фактическа ,така и правна сложност и за чиято продължителност никой от подсъдимите не носи вина.Въпреки това,САС намира,че изброените смекчаващи отговорността обстоятелства не са от категорията на многобройните, а липсва и изключително такова ,което да налага приложението на чл.55 от НК.