Решение № 1873 от 15.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1873 гр. Варна, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело №

20253110105772 по описа за 2025 година

Исковата молба е предявена от Г. Р. Р., ЕГН **********, адрес: **, чрез адвокат Н. М. М. АК - ** - *, тел.: **********, **, съдебен адрес ищец: ** – * против „З. М.“ АД, ЕИК *, представлявано от Изпълнителния директор Р. Р. Д., седалище и адрес на управление: **.

Ищецът претендира от съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожен, на основание чл.26, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК Договор за потребителски кредит *, сключен между „З. М., ЕИК *и Г. Р. Р., ЕГН **********.

В условията на евентуалност, моли съда да прогласи клаузата в чл.2.9.2.2 от процесния договор за предоставяне на поръчителство за нищожна.

Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ищецът аргументира правен интерес от предявените искове навеждайки следните фактически твърдения:

На 26.07.2022г. ищцата е сключила с „З. М.“ АД Договор за потребителски кредит № * за сумата от 900.00 лв., при ГПР 48.22 % и ГЛП 40.00%, която следвало да се върне на 10 бр. вноски.

Съгласно чл. 2.9.2.2 от договора е следвало да се сключи с „И. Д." ЕООД, ЕИК-* Договор за поръчителство, с цел обезпечаване на договора за кредит. По силата на договора за поръчителство дължимото възнаграждение за поръчителя е в размер на 450.00 лв. „Възнаграждението за поръчителство - гарант" е включено в погасителен план към договор за кредит, а не към договора за поръчителство, както и е включен в изготвен общ погасителен план. Този разход е разсрочен и съвпада с падежите на задълженията (главница и лихва) по договора за кредит, т. е. кумулират се към погасителните вноски. Също така договора за поръчителство с гарант се сключва от момента и с подписването на договора за кредит.

Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/.

Съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на 1 ненаведени от страните основания в следните хипотези:

1/ при нарушение на добрите нрави - т. 3 от TP № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д.

№ 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о;

Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.

2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя - Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т.о.;

Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.

3/ при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства - Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о; Решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.

Затова, следва да се извърши проверка налице ли е основание за нищожност на договора според твърденията описани по-долу в ИМ и в кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по предявения иск, следи служебно.

Счита, сключения договор за нищожен на основание чл. 22 ЗПК и на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Договорът за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предложение 2, 3 от ЗЗД.

В нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19,ал.4 от ЗПК в договора за потребителски кредит липсват условия за прилагането на посочения ГЛП. Не става ясно дали е фиксиран или променлив.

Не е посочен общият размер на дължимата възнаградителна лихва. Не става ясно дали възнаграждението на поръчителя в размер на 450.00 лв. е включено в ГПР. В този смисъл е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Не става ясно какъв е процентът на оскъпяване по кредита.

Според т. 19 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО, за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация, относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва по-специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в Общността.

Параметрите по кредита, сред които е ГПР, са водещ фактор при вземането на решение за сключване на договора за кредит. Именно ГПР показва в точност процентното изражение на разходите. Значението му е още по - голяма, предвид чл. 19, ал. 4 ЗПК. От средния потребител няма как да се очаква сам да изчислява ГПР, което се извършва по сложна формула - Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. В този смисъл е от изключително важно значение правилното отразяване на ГПР и неспазването на това правило винаги въвежда средния потребител (кредитополучател) за размера на дължимите разходи по кредита и това се отразява на решението да сключи такъв договор за кредит.

С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на кредита, а се цели едно допълнително оскъпяване на кредита. Посочването на ГПР, който не е действително приложеният и представлява заблуждаваща търговска практика. На посочените основания договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен. Клаузата по чл. 4, ал. 1 от договора е недействителна, като тази клауза води до нееквивалентност на престациите - длъжникът е бил длъжен да сключи договор за поръчителство.

Тази клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, нищожна на основание чл. 146 ЗЗП. Възнаграждението по договора за поръчителство би следвало да се отрази в ГПР.

Тъй като ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9. ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, т. 20 чл.19,ал.4 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. Разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния 2 процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В случая ГПР по договор за потребителски кредит № ** и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взета предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита.

Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключеният договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит. Доколкото това не е направено, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи - нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поради това счита, че договорът за потребителски кредит № ** противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1. т.

10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК същият е недействителен.

Счита за нищожна клаузата на 2.9.2.2 за предоставяне на поръчителство. Договорът за поръчителство се явява лишен от основание, предвид недействителността на договора за кредит, който той обезпечава и във връзка с който е възникнало правоотношението по поръчителството. Т. е. липсва необходимостта от сключване на акцесорния договор. Същият е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото съществуване. Видно от съдържанието на договора, за поръчителя е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника задължението за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за него се поражда регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми. Следователно поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се явява безпредметно,защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя.

В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация от една от страните по договора - поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен като лишен от основание.

Следва да се отбележи, че съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Предвид на това, в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза по договора обуславя недействителността на целия договор. В обобщение, счита че сключеният между страните Договор за потребителски кредит № ** следва да бъде прогласен за нищожен, на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради противоречие със закона.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът „З.-М." АД, с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: **, вписано в регистъра на финансовите институции към Българска народна банка под № *, представлявано от Р. Д. - Изпълнителен директор, чрез адв. Б. Я. А., с ЕИК по БУЛСТАТ: **, вписан в Регистъра на адвокатите към Висшия адвокатски съвет с № **, адрес за призоваване: **, E-**,депозира отговор.

В определения от съда и посочен от закона едномесечен срок за отговор на исковата молба заявява, че искът е допустим, но е неоснователен, като във връзка с това възразява изцяло на исковите претенции и прави по-долу конкретни твърдения и възражения по обстоятелствата, на които се основава искът, както и доказателствени искания.

3

I. Относно документацията по сделката

А. Приложено представя и моли съда да приеме като писмени доказателства, пълния комплект с документацията по процесния Договор за потребителски кредит № **/ 26.07.2022 г., подписана от страните като електронен документ, който включва: