Решение № 180 от 02.03.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Стара Загора, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Владимира Ст. Писюзева И. като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело № 20255530103790 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата П. В. М. твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит № ***/*** г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, въз основа на който й били предоставени заемни средства в размер на 2502.69 лева. Съгласно чл.4 ал. 1 от Договор за потребителски кредит № ***/*** г. ищцата сключила Договор за предоставяне на поръчителство от ***г. с дружеството „Ай Тръст“ ЕООД, с цел да бъде обезпечен горепосочения договор за потребителски кредит, като въз основа на него следвало да заплати сумата от 1800 лева. Ищцата заплатила по Договор за потребителски кредит № ***/***г. сумата за лихва в размер на 200 лева, а по Договор за предоставяне на поръчителство сумата в размер на 500 лева. Счита, че Договор за потребителски кредит № ***/***г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК. Процесният договор не отговарял на изискваният на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочела, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислявал по специална формула. Спазването на това изчисление, давало информация на потребителя как 1 е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В договор за потребителски кредит била посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящият случай не ставало ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на такса гарант. Не ставало ясно дали същите са отразени в ГПР. Не ставало ясно, изобщо какво се включва в ГПР. Не било ясно по какъв начин е формиран, неясни били както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следвало по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради това, договор за потребителски кредит се явявал нищожен поради неспазване на изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Наред с това, договор за потребителски кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а оттам и на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез договор за предоставяне на поръчителство не била включена в ГПР и ГЛП.

В Договор за потребителски кредит бил посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението предвидено по договор за гаранция/ поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата по договора за поръчителство, се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите. Заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то било пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно било на кредитора и се заплащало от потребителя. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС №426/2014г. Наред с това, при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установявало, че същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД било "Кредисимо" АД. Основен предмет на дейност на ответника бил гаранционни сделки, каквато е процесната. Следвало да се посочи, че печалбата на "Ай 2

Тръст" ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределяла в полза на едноличния собственик "Кредисимо" АД. С оглед това обстоятелство заключава, че със сключване на договора за поръчителство се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на "Кредисимо" АД. С договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с "Кредисимо" АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на "Кредисимо" АД кредиторът плащал вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19 ал.4 ЗПК, което от своя страна водело до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство.

Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по договора за поръчителство в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. В случая следвало да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която била приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочвала, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените били и тези по чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това Договор за потребителски кредит следвало да се прогласи за недействителен. По отношение на втория установителен иск, счита, че така сключеният Договор за предоставяне на поръчителство от ***г., сключен с дружеството „Ай тръст“ ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП. В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 предл.3-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип била добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която бил прокаран този принцип бил чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение - чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на кредитополучателя с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Отделно от това, сумата за поръчител се заплащала без кредитополучателят да получава нищо насреща, напротив същият бил принуден да сключи договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, за да му бъде отпуснат кредит. Тоест, чрез договор за предоставяне на поръчителство се стигало единствено и само до увеличаване на дължимата сума с над 40%, без каквато и да е насрещна престация. По същите съображения счита за нищожен и сключения Договор за предоставяне на 3 поръчителство от ***г. с дружеството „Ай тръст“ ЕООД, а именно поради нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК. На следващо място счита, че Договор за предоставяне на поръчителство от ***г., сключен с дружеството „Ай тръст“ ЕООД, за недействителен на основание чл.143 ал. 1 и ал.2 т.19 от ЗЗП, тъй като договорът бил във вреда на потребителя и не отговарял на изискванията за добросъвестност и справедливост, водейки до неравновесие в правата на страните, като по този начин същият бил в ущърб на ищцата като потребител /чл.143 ал.1 ЗЗП/. Горепосоченият договор за поръчителство бил неразбираем и не позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП.

Искането до съда е да постанови решение, с което:

- да обяви за нищожен Договор за потребителски кредит № ***/*** г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК;

- да обяви за нищожен Договор за предоставяне на поръчителство от *** г., сключен с дружеството „Ай тръст“ ЕООД, на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП;

- на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, да осъди „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищцата, сумата в размер на 200 лева, недължимо платени по недействителен Договор за потребителски кредит № ***/*** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата;

- на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, да осъди „Ай тръст ЕООД да заплати на ищцата, сумата в размер на 500 лева, недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от *** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Кредисимо“ ЕАД, с който счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Не оспорва, че между страните е налице договорно правоотношение, произтичащо от Договор за потребителски кредит №***/***г. По силата на процесния договор кредиторът отпуснал кредит на ищеца в размер на 2502,69лв., като сумата била изцяло усвоена от последния.

Договорът бил сключен за срок от 16 месеца при приложим ГЛП в размер на 40,00% и ГПР в размер на 48,21%, като общият размер на всички плащания бил 3286,88лв., като към настоящият момент задължението било изцяло доброволно погасено. Не оспорва, че по сметка до „Кредисимо“ ЕАД е постъпила сумата от 200лв., с която са били погасени задължения, различни от главница. Не споделя твърденията, че процесният договор за потребителски кредит не отговаря на посоченото в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК съдържание, а именно, че не било посочено по ясен и несъмнен начин съдържанието на годишния процент на разходите, както и формирането на последния към момента на сключване на договора за 4 потребителски кредит. Видно от Приложение №1 към процесния договор, по ясен и недвусмислен начин били посочени ГПР (т.8) и общата дължима сума (т.9), както и било упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени в Общите условия. По-конкретно допусканията били подробно описани в т.11 от Раздел VII. Кредитни продукти. Годишен процент на разходите на приложимите към Договора Общи условия.