Решение № 1083 от 18.09.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 1097/2025
- Вид
- Решение № 1083
- Подписан
- 18.09.2025
- В сила
- 02.03.2026
- Състав
- Сияна Генадиева
Цитирани разпоредби
- чл.143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34,ал.1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
РЕШЕНИЕ
№ 1083 гр. Варна, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря В.а Ст. Батешкова като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20253110201097 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В. Ю. И. против Наказателно Постановление № 21/ 20.01.2025г. на зам.
Кмета на Община-В., с което и е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 100 лв. на основание чл. 12 ал.1 т.6 о т Наредбата за обществения ред на Община-Варна и административно наказание "ГЛОБА" в размер на 100 лв. на основание чл. 4 ал. 1 т. 13 от Наредбата за обществения ред на Община-В..
Жалбоподателят оспорва фактическата обстановка, като сочи че не е нарушавал обществения ред и нощната тишина. Иска се отмяна на постановлението като необосновано и неправилно.
В съдебно заседание, редовно призован, се явява се лично и поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от ю.к.Д., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.
След преценка на доводите на жалбоподателката и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
1
На 16.12.2024г. в около 23,30 часа, служители на ОД МВР В., сред които св. П., по сигнал за нарушаване на нощната тишина посетили местото посочено в сигнала, находящо се в гр. В., жк.“Ч.“ бл.67. На място били посрещнати от лице свид.П., която подала сигнала. Тя им посочила местонахождението на беседката. При подхода си към беседката св. П. възприел, че в нея се намират лица, които си говорели. На място в беседката видял и бутилки от алкохол, но не възприел някое от лицата да консумира алкохол. На място била извикана св. Т. и свид.П., които живеели в блока. Св.
Т. и свид.П. потвърдили пред полицейските служители, че е имало силен шум и крясъци. Възникнало напрежение между подалите сигнала свидетелки и нарушителите на нощната тишина.
Св. П. съставил срещу едно от лицата, които се намирали в беседкатавъззъвникът И., акт за установяване на административно нарушение. В съдържанието на акта вписал, че въззивникът на 16.12.2024г., около 23,30 часа създава шум чрез говорене на висок тон и крясъци, смущаващ спокойствието на гражданите в жилищната сграда в интервала 22,00-08,00 часа и употребява алкохолни напитки на обществено място – междублоково пространство.
Деянията били квалифицирани като такива по чл.12 ал.1 т.6 от НОР на Община В. и по чл.4 ал.1 т.13 от НОР на Община В..
В срока по чл.44 от ЗАНН, той депозирал възражения, но те не били приети от АНО.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което административно-наказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации в акта. За констатираното нарушение , на основание чл. 12 ал.1 т. 6 от Наредбата за обществения ред на Община-В. било наложено адм.наказание Глоба в размер на 100лв. и на основание чл. 4 ал. 1 т. 13 от Наредбата за обществения ред на Община-В. било наложено адм.наказание Глоба в размер на 100лв.
Съдът преценява показанията на свид.П. и Т. като последователни, безпротиворечиви и в унисон с показанията на органите на реда. Същите освен това са в синхрон и с тези на св.М., разпитан по искане на процесуалния представител на жалбоподателя. Той потвърждава, че процесната нощ при извършена полицейска проверка въззивника се е намирал в беседката, заедно с него и други лица, като са разговаряли в часовете след 22.00. Поради горното 2 и съдът кредитира показанията на посочените по-горе трима свидетели. От показанията им се установява, че в момента на проверката въззивника се е намирал в беседката, като част от компания, вдигаща шум, а също и че на това място група от едни и същи лица в това число и той редовно правят събирания които нарушават тишината и създават сериозни неудобства за живущите в съседство. Свид. П. и Т. сочат, че конкретната вечер събралите се в беседката лица отново са разговаряли на висок глас и са вдигали шум, в какъвто смисъл са и показанията на св.П., който е също е чул шум, макар да сочи, че „не пречел чак толкова“.
Показанията на св.Монев, който е бил част от компанията в процесната вечер, също санкциониран на за идентично адм.нарушение потвърждават обстоятелството, че въззивника е бил в компанията на беседката и то за продължително време до пристигане на органите на реда.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна лице спрямо, което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14дневен срок от узнаване за издаденото НП и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено в шестмесечният преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН и от компетентен орган- Зам. кмета на Община В., оправомощен с приложената по делото заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН - относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които са извършени. Посочени е и разпоредбата на НОР, която е нарушена.
Отразени са всички данни, относно индивидуализацията на нарушителя трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда 3 начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.12, ал.1, т.6 от НОР, за което е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Събраните доказателства сочат, че на посочените дата и час жалбоподателят се е намирал в описаната в НП беседка, като е участвал във водените в разговорите водени на висок глас и отправяните крясъците. В жалбата се отрича възз. да е вдигал шум, но показанията на свидетелите П., Т. и П. са еднопосочни, че всички лица присъствали на беседката са разговаряли на висок глас и са крещели в процесната, а и в редица други вечери. При липсата на доказателства в различен смисъл съдът приема, че въззивникът действително е говорел на висок тон и е крещял, с което е създавал шум, безпокоящ живущите наоколо.
Съдът не споделя възражението на защитата, че за съставомерност на деянието следва да е конкретизирана конкретна сграда, в която се нарушавал обществения ред, респективно да се посочи конкретно смутените живущи. От обстоятелствената част на наказателното постановление е видно, че визираната жилищна сграда е бл. №67 в посочения квартал, а да се изисква поименното посочване на всички живущи в сградата лица не е нужно. Състава на чл.12, ал.1, т.1-6 от НОР сочи, че са забранени са всички дейности, създаващи шум, нарушаващ общественият ред или смущаващ спокойствието на гражданите в жилищни сгради и сгради със смесено предназначение, публични места, паркове и градини в интервала от 14:00 ч. - 16:00 ч. и от 22:00 ч. - 08:00 ч. в това число и викането, крещенето, разговорите на висок тон, смеховете и прочие, с които се нарушава общественото спокойствие. В случая деянието е извършено нощем, в часовия интервал след 22:00ч., около 23:30ч, с което е нарушен обществения ред гарантиращ правото на почивка на гражданите в жилищата им.
Посочената в АУАН и НП като нарушена разпоредба на чл.12, ал.1, т.6 от НОР забранява създаването на шум и чрез други занимания, смущаващи спокойствието на гражданите, поради което и вмененото нарушение е съставомерно. Санкцията е наложена законосъобразно, по реда на чл.31, ал.1 от Наредбата, предвиждащ съответни наказания за нарушения на нейните разпоредби. Наказанието е наложено в минималния допустим размер, като са отчетени особеностите на случая. За съда не съществува възможност да индивидуализира наказание под допустимия в НОР минимум.
По изложените съображения съдът приема, че наказващият орган правилно е констатирал наличието на първото от вменените на въззивника административни нарушения и законосъобразно е санкционирал Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, от доказателствата по делото е видно, че се касае за системно нарушаване на обществения ред и спокойствието на живущите в съответния жилищен район, като в конкретния случай липсват някакви особени извинителни обстоятелства, във връзка с които тежестта на нарушението да бъде оценена като по-малка от типичната.
4
По пункт 2 от НП:
В хода на проведеното административно наказателно производство не са били събрани доказателства, обосноваващи обвиненията срещу въззивника И. по този пункт от НП. Видно от показанията на св. П. и св. М., при пристигането на полицейските служители, между лица в беседката се е водел разговор, като в същата имало бутилки от алкохол. Св. П., св. Т. и св. М. не са възприели лично въззивникът И. да употребява алкохол, поради което остава неясно въз основа на какви доказателства е сформиран извод, че именно въззивникът И., на посочените конкретни дата и час е употребявал алкохол.
Изрично в показанията си дадени пред настоящият състав свид.П., сочи че лицата са си говорили малко на по-в.исок глас, но не сочи че е възприел употреба на алкохолни напитки. Свид.Т. и свид.П. също не са видели употребата на алкохолни напитки процесната вечер конкретно от въззивника.
В разпита си пред съда и двете свидетелки сочат, че по принцип тази компания пие алкохол на беседката и води разговори на висок тон.
На следващо място, от изяснената по делото фактическа обстановка и приложените по делото доказателства, не може да се изведе извод, че жалбоподателят е допуснал нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност по пункт 2 от НП. Не е безспорно установено, че именно жалбоподателят, извършил нарушението употребявал алкохол на публично място за което е санкциониран.
Предвид констатираната необоснованост и незаконосъобразност на наказателното постановление, съдът прави извод, че наказателното постановление следва да бъде отменено в тази му част.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс съобразно уважената част от иска.
Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. В случая производството по делото е протекло в три съдебни заседания, в които юрисконсултът е участвал лично.
Поради това съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер н а 100 лева. Като съобрази размера на оставената без уважение част на жалбата, съдът намира, че на въззиваемата страна следва да бъде присъдено 5 юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., като посочената сума следва да бъде заплатена от възз. в полза на Община В..
Предвид направеното в съдебно заседание съответно искане, на основание чл._63д,_ал._1_от_ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл.
78, ал.1 от ГПК на възз. също следва да се присъди съответна част от направените по делото разноски. Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за процесуално представителство.
Съразмерно с уважената част от жалбата на въз.И. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200,00 лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 21 ОТ
Разпечатката съдържа 44 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/55a0a578-98ef-40bf-a0fd-8008dde0408c