Определение № 161 от 14.04.2022, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 161 гр. Бургас, 14.04.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Събина Н. Х.а Диамандиева

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20222000500140 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.274 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Подадена е частна жалба от „Заваръчно-монтажни услуги-ЗМУ“ ЕООД, ЕИК 114616996, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул.

“Индустриална“ №12, чрез процесуален представител адв. Т. Т. - АК - П., срещу определение №61/11.01.2022 год. по в.гр.д.№1806/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение молба вх.№ 266/10.01.2022 год. подадена от настоящия частен жалбоподател, за освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса по сметка на БАС, за разглеждане на подадена жалба вх.№ 10104/09.12.2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд.

В частната жалба са наведени твърдения за неправилност на обжалваното определение. Сочи се, че молбата за освобождаване от задължение за заплащане на държавна такса е основана на обстоятелството, че молителят изпитва финансови затруднения, но съдът с обжалваното определение не е изследвал доказателства за тези финансови затруднения на дружеството, което е длъжник по приложеното изпълнително дело.

Направено е искане за отмяна на обжалваното определение.

В дадения срок е постъпил отговор от насрещната страна „Обединени 1 българска банка“ АД - София, чрез процесуален представител ю.к. С. Х. с искане частната жалба да бъде оставена без уважение. Твърди се правилност и законосъобразност на обжалваното определение, тъй като в ГПК не е предвиден ред за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса за юридически лица, а поведението на жалбоподателя има за цел единствено протакане на процеса. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт на съда, който подлежи на обжалване пред настоящия съд, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С жалба вх.№10104/09.12.2021 год. настоящия частен жалбоподател е обжалвал решение № 507/15.11.2021 год. по в.гр.д.№1806/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд.

С разпореждане №1857/13.2.2021 год. на БОС подадената жалба срещу решението е била оставена без движение, като на жалбоподателя са дадени указания за внасяне на държавна такса по сметка на Бургаския апелативен съд в размер на 15 лв., в едноседмичен срок от съобщаването.

В срока за внасяне на държавната такса е постъпила молба вх.№ 266/10.01.2022 год. подадена от настоящия частен жалбоподател, за освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса по сметка на БАС.

В молбата е посочено единствено, че жалбоподателят няма финансова възможност за заплащане на държавната такса, тъй като е в затруднено финансово положение, като по приложеното изпълнително дело били налице достатъчно доказателства за това.

За да постанови обжалваното определение, с което молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК е оставена без уважение окръжният съд е взел предвид, че молителят е юридическо лице, а ГПК допуска освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса само на физически лица.

Изводът на окръжния съд е в съответствие с разпоредбата на чл. 83, ал.

2 от ГПК, тъй като действително в националното законодателство и в 2 частност в Гражданския процесуален кодекс не е изрично предвидена възможност при търсената в случая защита по чл. 463, ал. 2 от ГПК, юридическо лице да има възможност да поиска освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса.

От друга страна, с оглед приоритета на общностното право, при изследване на неговите предписания и задължителната практика на СЕС чрез решенията по редица преюдициални запитвания – по дела C-74/14 C-161/15, C-93/12 и др., се налага извода, че при наличието на определени предпоставки, с оглед осъществяване на целите по чл.6 от ЕКЗПЧОС и по чл.47, ал.1 от ХОПЕС, за недопускане на непропорционално препятстване на достъпа до съд и за провеждане на принципите за равностойност и ефективна правна защита, не е изключено юридически лица да бъдат освободени от задължение за внасяне на държавна такса. Преценката винаги е конкретна, а критериите, които в тези случаи съдилищата следва да съблюдават както по практиката на СЕС, така и по практиката на ЕСПЧ са наличие на финансово затруднение сочещо обективна невъзможност с оглед предмета на правния спор и размера на дължимата държавна такса за изпълнение на задължението за внасянето й. Както е посочено в т. 37 от Решение на ЕСПЧ от 24.09.2009 год. по дело "Агромодел ООД и Миронов срещу България“ „… ограничаването на достъпа до съд не е в съответствие на член 6 § 1, освен ако не преследва законна цел и не е налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел (Круз, горецитирано, §§ 54 – 55 ; Тинъли и синове Лтд и други и Макелдъф и други срещу Великобритания (Tinnelly & Sons Ltd et autres et McElduff et autres c.

Royaume-Uni), 10 юли 1998 г., § 72, Сборник 1998-IV). Факторите, които трябва да се вземат предвид при определяне дали един жалбоподател се е възползвал от правото си на достъп до съд, що се отнася по-специално до разноските или държавните такси, дължими от страна по делото, са следните: размерът на таксите, преценен в светлината на специфичните обстоятелства по случая, както и платежоспособността на заинтересованото лице и стадия на производството, в който въпросното ограничение е наложено. (Круз, горецитирано, § 60 ; Подбиелски и „Полпюр“ ООД срещу Полша (Podbielski et PPU Polpure c. Pologne), № 39199/98, § 64, 26 юли 2005 г.).

При преценката за наличието на посочените по-горе предпоставки, при 3 които не е изключено юридическо лице да бъде освободено от задължение за заплащане на държавна такса дължима за разглеждане на дело от съд, се изхожда от обосновката направена от молителя и от приложените от него доказателства по твърденията му, като съдилищата не са длъжни служебно да изследват обстоятелства и да събират доказателства във връзка с тях.

Настоящият съд съобрази, че в случая в молбата за освобождаване от държавна такса в размер на 15 лв. молителят не е направил обосновка и не е посочил конкретни обстоятелства за твърдяното финансово затруднение, а по делото не са приложени доказателства, които да сочат обективната невъзможност на дружеството да внесе дължимата такса от 15 лв. Такава невъзможност явно не е налице за жалбоподателя, предвид обстоятелството, че държавна такса в същия размер от 15 лв. е внесена впоследствие по настоящата частна жалба. Дължимата такса в случая е в толкова минимален размер, че не би следвало да има затруднения за жалбоподателя за внасянето й, при положение, че той е действащ търговец и не е в производство по несъстоятелност.

Ето защо и като е стигнал до извод за неоснователност на направеното искане за освобождаване от заплащане на държавна такса, Бургаският окръжен съд е постановил валидно, допустимо и правилно определение, поради което частната жалба като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.

На осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на страната подала отговор по частната жалба съдът определя юрисконсултско възнаграждение в рамките на предвиденото по чл. 25а, ал. 3 от НППП, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП в размер на 50 лв., което възлага в тежест на частния жалбоподател.

На осн. чл. 274, ал. 4 от ГПК, вр. чл. 463, ал. 2 от ГПК настоящото определение не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба подадена от „Заваръчномонтажни услуги-ЗМУ“ ЕООД, ЕИК 114616996, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „Индустриална“ № 12 чрез процесуален 4 представител адв. Т. Т. - АК - П., срещу определение № 61/11.01.2022 год. по в. гр. д. № 1806/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд.

ОСЪЖДА „Заваръчно-монтажни услуги-ЗМУ“ ЕООД, ЕИК 114616996, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „Индустриална“ № 12 да заплати на „Обединени българска банка“АД - София, ЕИК 000694959, юрисконсултско възнаграждение за депозирания писмен отговор, в размер на 50 лв. /петдесет лева/.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5