Определение № 3304 от 25.11.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 3071/2024
- Вид
- Определение № 3304
- Подписан
- 25.11.2024
- В сила
- 25.11.2024
- Състав
- Светлана Иванова Изева, Светлана Ангелова Станева, Радостина Ангелова Стефанова
Цитирани разпоредби
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.11, ал.1, т.7, т.10 и т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7, т.10 и т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7, т.10 и т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3304 гр. Пловдив, 25.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светлана Ив. Изева
Членове:
Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20245300503071 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. чл.413, ал.2 вр. чл.410 и чл.411, ал.2, т.3 от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, чрез юрисконсулт И. Н., срещу разпореждане №28875/13.10.2024 г., постановено по ч.гр.д. №15488/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХХI граждански състав, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против З. Г. К., ЕГН **********.
Жалбоподателят твърди, че съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен, като излага подробни съображения. Иска се атакуваното разпореждане да се отмени, като въззивният съд да се произнесе по същество.
В съответствие с чл.413, ал.2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на насрещната страна.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес – заявител в производството пред първата инстанция, срещу подлежащ на обжалване по реда на чл.413, ал.2 от ГПК акт. Внесена е и необходимата държавна такса.
1
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Заповедното производство е образувано по заявление на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника З. К. за сумата от 1892,91 лв. главница по сключен между длъжника и „Максо България“ АД договор за потребителски кредит, 362.54 лв. – възнаградителна лихва, 233.13 лв. обезщетение за забава за периода от 11.04.2023 г. до подаване на заявлението в съда, законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноски.
С разпореждане №25917/12.09.2024 г. съставът на Районния съд е указал на заявителя в тридневен срок да представи подписан от потребителя договор за кредит, ОУ, погасителен план и приложения, както и да посочи какви плащания са извършени и кои вземания са погасени с тях.
В указания срок е депозирана молба от заявителя, който е посочил, че договорът е сключен по реда на ЗПФУР, като това изключва приложението на общия закон – ЗПК. Считат, че проверката на съда за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, изключва възможността съда да следи за редовността на приложените документи от външна страна, т.е. за подписите на страните. Оспорват се дадените указания за представяне на доказателства за извършено плащане по договора.
С атакуваното разпореждане №28875/13.10.2024 г. съдът е отхвърлил изцяло заявлението. Изложил е съображения, че не са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Отбелязано е, че не е представен подписан по какъвто и да е начин договор от длъжника, като са изложени подробни съображения, както и, че това е самостоятелно основание да се отхвърли заявлението. Отделно, изложени са съображения, че не може да се издаде заповед за изпълнение дори и за претендираната главница, тъй като съдът следи служебно за неравноправни клаузи, а процесния ДПК е недействителен на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.7, т.10 и т.11 от ЗПК – липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР, а посочения размер – 48.21% не съответства на действителния – не е включена застраховката, а и върху нея е начислявана лихва. Изложени са и съображения, че клаузата за дължимост на възнаградителна лихва е неравноправна. Доколкото заявителят не е посочил извършените плащания, 2 заповед за изпълнение за главницата също не може да бъде издадена. Позовал се е на практика на СЕС и ПдОС.
Атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно като краен резултат, макар и съображенията на настоящата инстанция да са по – различни от изложените от състава на районния съд.
По делото не са представени доказателства, че заявителят има качеството кредитор – не са представени доказателства за извършената цесия, респективно – че длъжникът е уведомен за нея. Не е ясно и какво е цедирано на заявителя (явяващ се жалбоподател в настоящето производство). Не се сочи и какво е платено по договора. Сами по себе си тези факти са самостоятелно основание за отказ да се издаде заповед за изпълнение.
Съдът е длъжен служебно да провери дали са спазени всички изисквания относно съдържанието на договора. В този смисъл доводите в частната жалба, че съдът неправилно се е произнесъл, като не е следвало да прави такава преценка, е неоснователно. Нещо повече – твърденията на частния жалбоподател са в разрез с приетото от съда.
Както е отбелязано и в частната жалба, на основание чл.18, ал.1 ЗПФУР, при този вид договори доставчикът следва да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. Именно доказателства за този факт са поискани от първостепенния съд, но не са представени от заявителя. Не са ангажирани и доказателства за това, че сумата по договора е предоставена на кредитополучателя. В този смисъл не се възприема твърдението, че е налице извънсъдебно поведение на ответника – получаване на определена сума с разписка.
Производството е заповедно, като законът не изисква представяне на доказателства в подкрепа на твърденията на кредитора. Това обаче не освобождава съдът от задължението му да следи за неравноправни клаузи, което е и направено.
По тези съображения и в съответствие със задълженията, вменени в нормата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, настоящият състав счита, че правилно първостепенният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение за всички суми. Съдебният акт е правилен и законосъобразен в атакуваната част, като следва да се потвърди.
На страната не следва да се присъждат разноски за настоящето производство.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V граждански състав
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №28875/13.10.2024 г., постановено по ч.гр.д. №15488/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХХI граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4