Решение № 889 от 21.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 889 гр. София, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело № 20221100900920 по описа за 2022 година

Ищецът „В.-б.“ ООД твърди, че има сключен на 25.08.2020 г. с ответника неформален договор за закупуване, доставка и монтаж на каменна облицовка. Поддържа, че всички уговорени с договора материали са закупени и доставени, като с тях са изпълнени и описаните в исковата молба строително-монтажни работи в нежилищна сграда с подземни гаражи изградени в УПИ VI-13, находящ се в гр. София, улица ****. Доставените от ищеца материали са за сумата от 27598.82 лева с ДДС, от която сума ответникът е платил авансово сума от 9 000 лева, за което плащане е издадена фактура № 1000000778/26.08.20 г. Така доставените материали са вложени в изпълнените от ищеца на обекта строително- монтажни работи, на стойност от 59530.02 лева с ДДС. За извършената доставка на материали и извършените СМР са съставени два протокола образец 19, подписани на 13.07.2021 г., когато работата била свършена и приета от ответника без забележки. Посочва, че независимо от приемането на работата ответникът не е изпълнил насрещното си задължение да заплати в цялост стойността на доставените материали, както и дължимото възнаграждение за извършените от ищеца строително-монтажни работи. За така дължимите суми ищецът е издал фактура № 1000000832/12.05.2022 г. за сумата от 18598.82 лева с ДДС за материалите и фактура № 1000000833/12.05.2022 г. за сумата от 59530.02 лева с ДДС за извършения труд. Във връзка с направените от ответника възражения, счита, че законът не изисква писмена форма за сключения между страните договор, като ответникът не може да се позовава на нищожност по смисъла на чл. 293, ал. 2 от ТЗ, тъй като с поведението си не е оспорвал нито действителността на изявлението, нито фактическото извършване на 1 дейностите, описани в исковата молба. Посочва, че сключването на договора и неговото съдържание се установява от разменената между страните електронна кореспонденция, съставените протоколи и издадени фактури, както и извършеното авансово плащане. Предвид изложеното, иска ответното дружество да бъде осъдено да му заплати сумата от 78128.84 лева, представляваща стойността на доставените материали и извършените с тях работи по договора от 25.08.2020 г., във връзка с което са издадени фактура № 1000000832/12.05.2022 г. и фактура № 1000000833/12.05.2022 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира направените в производството разноски, като прави възражение за прекомерност на евентуално претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. В исковата молба е посочена банкова сметка на ищеца, съобразно изискването на чл. 129, ал. 4 от ГПК.

Ответникът „Л.и.****” ЕООД оспорва основателността на предявения иск. Заявява, че през м. август 2020 г. страните са се намирали в преддоговорни отношения по повод сключването на договор за строителномонтажни работи, във връзка с което е платена като аванс и сумата от 9000 лв., но предвид липсата на постигнато от страните съгласие по съществените елементи на този договор не се е стигнало до подписване на такъв. Поддържа, че твърденият от ищеца неформален договор е нищожен, на основание чл.

293, ал. 2 от ТЗ, поради липса на изискуемата в чл. 160, ал. 2 от Закона за устройство на територията писмена форма на всички договори между участниците в строителството. Оспорва твърденията на ищеца, че описаните в исковата молба СМР са действително извършени и приети с представените към исковата молба протоколи. Посочва, че за съществуването на тези протоколи е разбрал с получаването на препис от исковата молба и прави изявление по чл. 301 от ТЗ, че не приема и категорично се противопоставя на действията на лицето, подписало протоколите от негово име. Твърди, че подписалото от негово име протоколите лице З.А. не е негов работник или служител, като същото лице е посочено като издател на представените от ищеца фактури. Другото подписало протоколите лице - Л. Т., също не е била изрично упълномощавана да действа от името на ответника, като към датата на подписване на протоколите вече не е била негов служител. Оспорва обстоятелството, че ищецът е участник в строителния процес на процесната сграда. Посочва, че процесните фактури са издадени от ищеца десет месеца след данъчното събитие, съответно поддържа, че същите са издадени в нарушение на данъчното и счетоводното законодателство, което обосновава извод, че счетоводството на ищеца не е водено редовно. Оспорва да е получавал и осчетоводявал тези фактури в своето счетоводство. Предвид изложеното иска от съда да отхвърли иска и му присъди направените в производството разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

2

Ищецът представя следните издадени от него фактури, с получател ответното дружество: фактура № 1000000778 от 26.08.2020 г. на стойност 9 000 лева с ДДС, с посочено основание за издаване на фактурата „авансово плащане по договор“; фактура № 1000000832 от 12.05.2022 г. на стойност 18 598.82 лева с ДДС, с посоченото основание за издаване на фактурата „плащане по протокол 2/13.07.2021 за материали“ и фактура № 10000000833 от 12.05.2022 г. стойност 59 530.02 лева с ДДС, с посоченото основание за издаване на фактурата „плащане по протокол 2/13.07.2021 за изв. труд“.

С платежно нареждане от 27.08.2020 г. ответникът е платил на ищеца сумата от 9000 лева по първата фактура от 26.08.2020 г.

От неоспореното от страните заключение на съдебносчетоводната експертиза, което Съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, се установява, че издадените от ищеца фактури № 1000000832/12.05.2022 г. и № 1000000833/12.05.2022 г. не са осчетоводени от ответното дружество и не са включени в дневниците за покупки и справките – декларации на ответното дружество за периода от м.май 2022 г. до м. май 2023 г.

Посочените като основание за издаване на фактурите от 12.05.2022 г. протоколи №№ 2 от 13.07.2021 г. са представени като доказателства по делото от ищеца. В първия протокол № 2 от 13.07.2021 година е вписано, че на 13.07.20221 г. представителите на възложителя „Л.и.****“ ЕООД и на изпълнителя „В.-б.“ ООД, съответно Н.К. и И.Т., след направена проверка на обект- нежилищна сграда с подземни гаражи в УПИ VI-13, установяват, че са извършени и подлежат на плащане описаните в протокола материали за монтаж и доставка на конструкция за монтаж, на стойност от общо 18 598.82 лева с ДДС. Протоколът не е подписан на вписаната в него дата на съставянето му от посочените в протокола като представители на възложителя и изпълнителя лица, а е подписан на 09.12.2021 г. от З. И.а и Л.

Т., като страните не спорят, че З. И.а по грешка е подписала протокола от името на възложителя, тъй като това лице всъщност е служител на ищцовото дружество, посочено като изпълнител в протокола, а Т. /подписала протокола за изпълнителя/ никога не е била служител на ищеца. Във втория протокол № 2 от 13.07.2021 година, е вписано, че на 13.07.20221 г. представителите на възложителя „Л.и.****“ ЕООД и на изпълнителя „В.-б.“ ООД, съответно Н.К. и И.Т., след направена проверка на обект- нежилищна сграда с подземни гаражи в УПИ VI-13, установяват, че са извършени и подлежат на плащане описаните в протокола СМР и разходи за транспорт, на стойност от общо 46135.77 лева без ДДС. Протоколът не е подписан на вписаната в него дата на съставянето му от посочените в протокола като представители на възложителя и изпълнителя лица, а е подписан на 09.12.2021 г. от З. И.а и Л.

Т., като страните не спорят, че З. И.а по грешка е подписала протокола от името на възложителя, тъй като това лице всъщност е служител на ищцовото дружество, посочено като изпълнител в протокола, а Т. /подписала протокола за изпълнителя/ никога не е била служител на ищеца.

3

Ответното дружество оспорва към датата на подписване на протоколите Л. Т. да е била негов служител, във връзка с което оспорване представя удостоверение от НАП, видно от което лицето Л. Р. Т. е имала сключен трудов договор с „Л.и.****“ ЕООД от 05.10.2018 г., като уведомлението за сключване по чл. 62, ал. 5 от КТ е подадено на 05.10.2018 г. по електронен път. Този трудов договор е прекратен на 05.07.2021 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, като уведомлението за прекратяване на договора по чл. 62, ал. 5 от КТ е подадено на 05.07.2021 г. по електронен път.

Ищецът е представил като доказателства по делото 26 броя фактури, издадени му в периода 30.07.2020 година – 26.05.2021 година, за закупени от него строителни материали. По делото е представен хронологичен регистър на „В.Б.“ ООД за период от 01.08.2020 година до 30.06.2021 година с описани сделка, партньор, основание и счетоводно записване и общо заплатени суми.

Ищецът е представил изготвена от него оферта от дата 18.03.2020 година, в която е вписано, че се отправя до „Л.И.“ ЕООД, до Н.К., на посочена електронна поща [email protected], във връзка със запитване за монтаж на каменна облицовка на обект-нежилищна сграда с подземни гаражи в УПИ VI-13 в град София. В офертата са посочени цена за труд, материали и доставка, като изрично е посочено, че офертата е изготвена е с валидност 1 месец от датата на изготвяне. Ищецът не е ангажирал никакви доказателства, че така съставената оферта е достигнала до посоченото като неин адресат лице.

Към допълнителната искова молба са представени разпечатки от електронна кореспонденция – изпратени от имейл [email protected] на имейл [email protected] електорнни писма в периода от 09.07.2020 г. до 12.05.2022 г. Съдът е съобразил, че тези имейли съдържат електронни изявления по смисъла на чл. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, съответно представляват електронни документи съгласно чл. 3 ЗЕДЕУУ и съгласно чл. 184, ал. 1 изр. 1 ГПК могат да бъдат представени по делото върху хартиен носител, като препис, заверен от страната, но предвид заявеното от ответната страна възражение срещу така представените доказателства, ищецът е задължен да представи тези електронните документи на електронен носител, съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 2 от ГПК. Ищецът не е се е възползвал от тази възможност, тъй като представеният от него електронен носител не съдържа файлове с изпратените имейли и приложенията към тях, а на флаш паметта са качени картинни изображения на представените по делото възпроизведени на хартиен носител преписи, заверени от страната. Ищецът не е представил и никакви доказателства, че електронната поща, до която са адресирани имейлите е ползвана от ответното дружество, като противно на поддържаното от ищеца такова доказване не е осъществено с представените от него скици и чертежи на фасадата на процесната сграда. От съдържанието на така представените скици и чертежи не може да се установи нито от кого са изготвени тези книжа, нито че те са изпратени на ищеца от името на ответника от имейл 4 адрес [email protected]. Ето защо Съдът не следва да обсъжда представените от ищеца разпечатки от електронна кореспонденция.

От представените от ответника акт за приемане на конструкция от 11.12.2019 г. и констативен акт, образец 15 за установяване годността за приемане на строеж от 21.06.2021 г. на нежилищна сграда с подземни гаражи, изградени в УПИ VI-13, находящ се в гр. София, улица ****, се установява, че ищцовото дружество не е посочено като участник в процеса на строителството по смисъла на чл. 160 от ЗУТ за процесната сграда.

От приетото по делото заключение по съдебно-техническата експертиза, което заключение Съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, включително и от уточненията, направени при изслушването на вещото лице Х. по реда на чл. 200 от ГПК в съдебното заседание от 26.05.2023 г. се установява, че описаните СМР и материали в протоколите от 13.07.2021 г. са реално изпълнени, а материалите са вложени във фасадите на сградата, намираща се в град София, на улица ****. Според вещото лице фасадите на сградата са изградени спрямо одобрените чертежи от архитект, предоставени от ищеца и са идентични с фактическото изпълнение на фасадите в детайли и размери на плочите. Представените на вещото лице чертежи от „Л.И.****“ ЕООД се различават от фактическото изпълнение на фасадите. Вещото лице приема, че извършените строително монтажни работи са изпълнени с много добро качество. Стойността на вложените материали по фасадата на сградата и оценка на труда, към датата на фактическото извършване - месец септември 2020 г. – месец април 2021 година, съгласно метода на фактическа оценка па вложените материали, труд и транспорт, стойност в лева с включено ДДС е 128 570.24 лева, а съгласно метода па пазарните аналози, стойността в лева с включено ДДС е 154 284.29 лева.

Разпечатката съдържа 23 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/559ed316-c847-4f00-a8ed-4a60cba4ed16