Решение № 138 от 02.12.2024, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Радомир, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА П. ТАКОВА при участието на секретаря Е... Т. З.... като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно наказателно дело № 20241730200127 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.58д и сл.от ЗАНН.

С електронен фиш серия К № ... издаден от ОД МВР гр.Перник е наложено на жалбоподателя В. И. М., с ЕГН:********** от гр.С..., ж.к. “Б...“, бл..., е..., ап... административно наказание глоба в размер на 100,00 лева за нарушение по чл.21, а... от ЗДвП, на осн.чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4, вр.ал.1, т.2 от ЗДвП, като е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К №..... .

Недоволен от така наложеното му наказание М. е обжалвал същото. По изложени от адвокат-пълномощник си във въззивната жалба и допълнителна молба по делото, съображения и правни доводи моли съда да отмени изцяло атакувания електронен фиш, като незаконосъобразен. Алтернативно се прави искане за намаляване размера на наложеното наказание, като се твърди, че адм.нарушение не е извършено в условията на повторност.Претендират се направени по делото разноски.

Въззиваемата страна – ОДМВР – Перник редовно и своевременно призована, не изпраща представител и с писмено становище моли за потвърждаване на електронния фиш, като се прави възражение за прекомерност на направените от жалбоподателя разноски в случай, че бъдат претендирани такива.

Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като 1 прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима и съдът дължи разглеждането й по същество.

Във връзка с установяване на обстоятелство кога е връчен ЕФ на жалбоподателя наказващият орган е депозирал по делото извадка от справка в АИС «АНД-МВР», в която е отбелязано, че датата на връчване на ЕФ на жалбоподателя е 11.11.2023 г.,което обстоятелство не се оспорва от въззивника, поради което съдът прие, че жалбата на М. е депозирана в законоустановения 14-дневен срок и съдът дължи разглеждането й по същество.

От фактическа страна.

По делото видно от представения и атакуван в настоящето производство електронен фиш се установява, че на процесната дата 31.08.2022 г. с автоматизирано техническо средство № ....., в 13:21 часа в гр.Радомир ул. „Райко Даскалов“ срещу бензиностанция Лукойл е установено, извършено от жалбоподателя административно нарушение, а именно: като водач на МПС „М...“ лек автомобил, с рег. № СВ 6... СВ при ограничение на скоростта 50 км/ч , въведено за населено място е управлявала МПС с 70 км/ч. при отчетен толеранс -3 км/ч в полза на водача. Към представения електронен фиш е представена снимка № .../...

След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител е изготвил протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, рег.

№...../02.09.2022 г. В същия е удостоверено използването на споменатото автоматизирано техническо средство на процесната дата и в посоченото място/в населено място/, периода от време, през който същото е работило - от 13:0 0 часа до 15:00 часа, ограничението на скоростта в пътния участък от 5 0 км/ч, посоката на движение на контролираните моторни превозни средства, както и тази на задействане на автоматизираната система, а именно в приближаващ трафик.

При направена справка в централна база данни по регистрация на пътни превозни средства било установено, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост на В. И. М., с ЕГН: **********.. В отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е издаден срещу нег о процесния ЕФ, с който за нарушаване на чл.21, ал.1 от ЗДвП му е наложено на основание чл.189, ал.4, във вр.чл.182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100,00 лева. В обжалвания фиш след приспадане на допустимата грешка от минус 3 км/ч, отчетената скорост била редуцирана на 70 км/ч, т. е. превишаването на максимално допустимата 2 скорост на движение било с 20 км/ч.

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: Справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства, Разпечатка от показанията на техническото средство за измерване – изображение № .../0..., установяващо, че на 31.08.2022 г. в 13:21:39.2 часа лек автомобил с рег. № СВ 6... СВ е заснет със скорост от 73 км/ч, Протокол за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.... на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1", ведно с приложение за техническите и метрологични характеристики на същата, Протокол за извършена проверка № ... /10.05.2022 г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди“ към Български институт по метрология за техническата изправност на средството за измерване, Заповед № 313з310/14.02.2020 г. на Директора на ОД на МВР Перник.

От правна страна:

Приложената справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства доказва, че В. М. е собственик на автомобила, чиято скорост е била фиксирана от автоматизираното техническо средство на автомобила, , което кореспондира и с вещественото доказателствено средство - разпечатката от показанията на последното, съдържаща снимка, документираща именно индивидуализирания автомобил. Предвид на тези доказателства съдът прие за безспорно доказано, че жалбоподателя е субект на извършеното нарушение по силата на чл. 188, ал. 1, предл. 1-во от ЗДвП, тъй като към датата на нарушението е бил легитимен собственик на превозното средство, с което нарушението е извършено.

По делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с автоматизирано техническо средство №...., като същото е посочено както в издадения ЕФ, така и в изготвения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където е индивидуализирано и мястото на което е бил извършван контрола, респективно мястото на извършване на нарушението, при което е било изготвеното статичното изображение с № .../0..., на което е заснет процесния автомобил.

Безспорно приложеното по административно наказателната преписка Удостоверение 3

№ 17.09.... от Българския институт по метрология установява, че преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" е одобрен тип средство за измерване, която е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № ... и е със срок на валидност от 07.09.2017 г. до 07.09.2027 г. Същата работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса от служител, който само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа.

Самата система измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на МПС-то. В приложението, което е неразделна част от удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на процесната система подробно е описана процедурата по обработване на данните, които са получени от лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат променени от човешки фактор. Същевременно АТСС освен, че е одобрено по реда на Закона за измерванията същото е било и технически годно съгласно чл. 38 от Закона за измерванията, тъй като е преминало последваща проверка за съответствие с техническите изисквания, предвид приложения към административно наказателната преписка писмени доказателства, а именно: Протокол № 53-СГ-ИСИС от 10.05.2022 г. на Главна дирекция „Мерки и Измервателни уреди“, отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към БИМ. Предвид на изложеното АНО е доказал установяването и заснемането на нарушението с годно за използване техническо средство. Разпоредбата на чл.

189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган на нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административно наказателния процес, поради което и посочената в статичното изображение с № .../0... скорост от 73 км/ч, с която се е движел автомобилът на жалбоподателя към момента на констатиране на нарушението, е точно измерената от автоматизираното техническо средство. В ЕФ коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, като същата е редуцирана/-3 км/ч като е конкретизирана и разликата между засечената и разрешената скорост - 20 км/ч. Следва да се отбележи, че в ЕФ изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установена стойност на скоростта, поради което и не е налице несъответствие или неяснота при определянето на наказуемата скорост, поради което и липсата на изрично отбелязване дали е приспаднат или не този толеранс, не съставяла нарушение на процесуалните правила, доколкото не ограничава правото на 4 защита на санкционираното лице.

Жалбоподателят М. обаче е санкциониран с атакувания електронен фиш за адм.нарушение по ЗДвП като е посочено, че същото е извършено в условията на повторност по смисъла на чл.182, ал.4 от ЗДвП, във вр. параграф 6, т.33 от ДР на ЗДвП, поради което на жалбоподателя е наложена глоба в двоен размер, а именно 100,00 лева.

Видно обаче от ангажираните от административно-наказващия орган писмени доказателства и изискани служебно от съда, действително е отразено, че същия е санкциониран с електронен фиш серия К..... от 06.02.2021 г. като е отразено в справката, че е му е връчен на 24.01.2022г. и е влязъл в законна сила на 08.02.2022г, като не става ясно от къде се черпят тези данни и липсват писмени доказателства, които ги подкрепят. В случая, в представената справка не фигурира подпис, поради което за съда не съществува яснота кое е лицето, което я е изготвило, а още по-малко че това е служител на МВР, разполагащ с предоставени му от закона правомощия да удостоверява определени факти с правно значение. Справката установява единствено факта на вписването на определени факти в информационната система. Фактите посочени в същата справка е напълно възможно да са осъществени, но за да бъдат приети от съда за надлежно доказани е необходимо да бъдат доказани с относими и допустими от закона доказателствени средства. Съответно, за да се установи по несъмнен начин наложено ли е на жалбоподателя наказание "Глоба" за нарушение по чл. 21 от ЗДвП, с какъв акт, кога е връчен и на коя дата е влязъл в сила санкционния акт, е било необходимо по делото да бъде представен и приет като писмено доказателство електронния фиш, пораждащ повторността, в които да е отразена надлежно датата на влизането му в сила, респ. да се представят други надлежни документи удостоверяващи тези факти. Вписвания в информационната система на органа не могат да заместят надлежното удостоверяване за датата на влизане в сила, както и ръкописното отразяване на тези факти в ЕФ без да се знае автора му .