Решение № 260 от 31.07.2020, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№

260 гр. Враца, 31.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 7.07.2020г.

/седми юли две хиляди и двадесета година/ в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

ТАТЯНА КОЦЕВА при секретаря Даниела Монова и с участието на прокурора Веселин Вътов, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА КАНД №891 по описа на АдмС – Враца за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на

В.Н.Б., депозирана чрез пълномощника * Д.Н. против РЕШЕНИЕ №350/30.10.2019г. на Районен съд Враца, постановено по АНД №796/2019г., с което е потвърдено издаденото против него наказателно постановление на ОО“АА“-Враца. В жалбата се развиват съображения за неправилност на решението и се иска неговата отмяна и отмяна на наказателното постановление.

Ответникът ОО“АА“-Враца, чрез представено по делото писмено възражение оспорва касационната жалба, като неоснователна и моли за решение, с което да се остави в сила решението на РС-Враца, като правилно и законосъобразно. Излагат се съображения за това.

Окръжна прокуратура Враца, чрез прокурор Веселин Вътов в с.з. дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита за неоснователни изложените в касационната жалба съображения за нарушение на материалния закон.

Моли за оставяне в сила на решението.

Административен съд Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на делото е Решение

№350/30.10.2019г. на Районен съд Враца, постановено по АНД №796/2019г., с което е потвърдено НП №26-0000172/18.07.2019г., издадено от Началника на ОО“АА“-Враца, с което на основание чл.93в, ал.11 ЗАвтП, за нарушение на чл.34, пар.3,б.б от Регламент/ЕС/ №165/2014г. на В.Н.Б.,***, е наложена глоба в размер на 1 500 лева. За да потвърди оспореното НП в неговата цялост РС-Враца в оспореното решение е приел, че в хода на адм. наказ. производство не са допуснати нарушения, касаторът е осъществил състава на адм.нарушение визирано в НП, което е безспорно установено по делото, правилно е приложена и санкционната норма на чл.93в, ал.11 ЗАвтП, като наложеното наказание е във фиксирания размер от разпоредбата на закона. В тези насоки въззивният съд е изложил мотиви, в резултат на които е приел, че оспореното пред него наказ.постановление е законосъобразно и е потвърдил същото. Така изведените правни изводи на въззивният съд за законосъобразност на наказ.постановление са правилни и законосъобразни и се споделят изцяло и от настоящия съдебен състав, който не намира за необходимо да ги приповтаря отново в своето решение.

След анализ на събраните доказателства поотделно и в цялост настоящият състав намира, че фактическата обстановка описана в акта и НП доказва по несъмнен начин, че от страна на касатора е извършено нарушението по чл.34,пар. 3, б.б от Регламент №165/2014, поради което и правилно на основание чл.93в, ал.11 ЗАвтП е ангажирана адм.наказ.отговорност с издаденото НП на касатора. Наложената глоба е в предвидения абсолютен размер от 1 500 лв. и не подлежи на изменение. В конкретния случай с оглед данните по делото не може да се приеме, че е налице и маловажност на случая по чл.28 ЗАНН. При проведеното адм.наказ. производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на НП на това основание, както е приел и РС.

Възражението на касатора, че за него не се отнася разпоредбата на чл.34, пар.3,б.б от Регламент/ЕС/ №165/2014г., тъй като е бил в отпуск за периода в който се сочи, че не са въведени данни е неоснователно. По делото не са представени такива доказателства, че същият е бил в отпуск, както и пред въззивната инстанция, а самото твърдение в жалбата само по себе си не води до този факт. Нещо повече в жалбата до РС жалбоподателят посочва, че автобусът управляван от него има всички документи за извършване на дейността.

Възражението на касатора за неправилно приложение на санкционната норма към цитираното в НП нарушение е неоснователно.

С оглед отразената в акта и НП фактическа обстановка, която съответства и на дадената от АНО правната квалификация на нарушението, правилно е приложена санкционната норма на чл.93в, ал.11 ЗАвтП.

По изложените съображения и след проверка на обжалваното решение, на основание чл.218, ал.2 АПК, настоящият касационен състав приема, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да остане в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд – Враца РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №350/30.10.2019г. на Районен съд Враца, постановено по АНД

№796/2019г. по описа на съда.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.