Решение № 5396 от 11.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5396 гр. София, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251100502797 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 03.12.2024г., постановено по гр.д. № 28953/2023г. на СРС, ГО, 140 състав, е уважен предявеният от К. И. С. срещу “НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД иск с правно основание чл. 266, ал. 1, вр. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 7 700 лева, представляваща незаплатено възнаграждение на ищеца, в качеството му на изпълнител на консултантски услуги, по договор за услуга № Д-94-511-16/04.01.2021г., сключен с ответника “НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД, в качеството му на възложител, като възнаграждението е дължимо за месеците юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2021г..

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника “НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД, в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържат доводи за неправилност на приетото от съда, че по делото е установено ищецът да е осъществявал дейност съобразно с възложеното му по сключения договор, 1 като е изразявал професионалното си мнение и конкретни препоръки към ответника. Сочи, че не са ангажирани доказателства представените писмени отчети да са входирани в деловодната система на ответното дружество или да са изпратени чрез имейл на електронната поща. Освен това излага, че съгласно чл. 2 от договора възложителят се задължил да конкретизира възложената работа, като определя подходящи срокове за изпълнението й. В този смисъл твърди, че въззивникът не е възлагал за процесните месеци работа на изпълнителя с конкретни действия във връзка с кандидатстването на “НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД по Националния план за възстановяване и устойчивост. Оспорва формираните от съда изводи, че изпълнителят е участвал при изготвяне на необходимата документация във връзка с реализирането на проектите подадени от ответника по подмярка 4.3., от мярка 4 “Инвестици в материални активи от ПРСР 2014-2020”. Нещо повече, поддържа, че според сключения между страните договор, ищецът не е имал нито правото, нито задължението да участва в изготвянето и съставянето на документация. На следващо място, сочи, че представените месечни отчети не са били приети или одобрени от възложителя. В обобщение е аргументирано становище, че по делото не е доказано възлагане на конкретна дейност на изпълнителя за процесните месеци, както и приемане от възложителя на извършена такава. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.

Въззиваемият К. И. С. оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Поддържа, че по делото са представени доказателства, установяващи твърдението на ищеца, че месечни отчети за процесния период са били изпратени от изпълнителя на възложителя чрез електронна поща на публично известния електронен адрес. Освен това навежда доводи, че тези възражения са преклудирани, доколкото не били наведени своевременно в първоинстанционното производство. Излага, че възложената работа е била изпълнена качествено и в срок, както и че същата е била приета от възложителя без възражения. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

2

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност, съдът приема следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на възнаграждение по договор за услуга.

На етапа на въззивното производство не е спорно обстоятелството, че че между ищеца, в качеството му на изпълнител, и ответника, в качеството му на възложител, бил сключен договор за услуга № Д-94-511-16/04.01.2021г., с предмет - извършване на дейности във връзка с кандидатстването на “НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД по Националния план за възстановяване и устойчивост. Съгласно чл. 1, ал. 2 страните са постигнали съгласие възложеното да се конкретизира с писмени или устни указания или искания на възложителя, отправени до изпълнителя. Според чл. 2 от договора възложителят се задължил да конкретизира възложената работа, като определи подходящи срокове за изпълнението й. Основното задължение на изпълнителя е уредено в чл. 5, съгласно който той се е задължил да подпомага възложителя при изготвяне на всички необходими документи във връзка с реализиране на проектите, подадени от дружеството по подмярка 4.3. от Мярка 4 “Инвестиции в материални активи” по ПРСР 2014-2020г.”, а според чл. 6, изпълнителят може да дава мнения и становища в областта на осъществяваната дейност. Между страните било уговорено и заплащането на месечно възнаграждение в размер на 1 100 лева за извършване на възложената по договора работа, дължимо и платимо след представяне на отчет за извършена дейност от страна на изпълнителя /чл. 8, ал. 1/. Срокът на действие на договора бил определен на една година от подписването му.

Сключеният между страните договор представлява по своята същност договор за извършване на консултантски услуги срещу възнаграждение като 3 разновидност на договора за изработка /решение №7/03.06.2009г. по т.д.

№767/2008г. на Второ ТО на ВКС; решение №5/15.03.2010г. по т.д.

№390/2009г. на Първо ТО на ВКС; решение №12/31.05.2013г. по т.д.

№239/2012г. на Първо ТО на ВКС/, имащ за предмет престиране на резултат и от интелектуален труд, и доколкото договорът за консултантски услуги не е изрично предвиден в закона, правната му природа следва да се извежда от всеки конкретно сключен договор /решение №12/13.05.2013г. по т.д.

№239/2012г. на Първо ТО на ВКС/. От очертания предмет на договора следва, че изпълнителят дължи на възложителя престиране на резултат от трудова /интелектуална/ дейност. Съгласно чл. 258 от ЗЗД изпълнителят дължи изработването на нещо съгласно поръчката на възложителя, т.е. договорът за изработка има за предмет овеществения труд на изпълнителя, който може да бъде резултат на вложен физически или интелектуален труд.

Основното задължение на изпълнителя е да изпълни възложената му работа. Изпълнението на възложената работа трябва да е съобразено с поръчката на възложителя – чл. 258 от ЗЗД, чл. 264, ал. 1 от ЗЗД, чл. 265 от ЗЗД и чл. 266, ал. 1 от ЗЗД. Основното задължение на възложителя е да приеме работата и да заплати уговореното възнаграждение /арг. от чл. 264, ал.1 от ЗЗД, съгласно който поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа/. Приемането на работата, т.е. на резултатът от изпълнението на договора за изработка, е право и задължение на възложителя.

Възложителят е длъжен да приеме работата, ако тя отговаря на поръчката му – като вид, количество, качество, технически и др. параметри. Възложителят има право да откаже да приеме работата, ако тя не отговаря на поръчката му.

Едва при предаването на работата изпълнителят е изпълнил своите основни правни задължения, породени от договора за изработка, като правното задължение на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение е станало изискуемо.

В отговора на исковата молба ответникът е оспорил предявените искове с правоизключващи възражения, че претендираните възнаграждения за исковия период не са били приемани за одобрение от страна на възложителя; че в представените отчети за извършена работа са били описани извършени преди това дейности по първия прием на проекти предложения по подмярка 4.3. “Подкрепа на инвестиции в инфраструктурата – развитие, модернизация или адаптиране на земеделската и горска инфраструктура” от мярка 4 4

“Инвестиции в материални активи” от ПРСР 2014-2020г.; че дирекция “Европейски и обществени поръчки” на ответното дружество, отговаряща за изпълнението на проектите по подмярка 4.3., не се е ползвала от услугите на ищеца; че твърдението за извършена работа по подмярка 4.3. от ищеца за исковия период е неоснователно; че след 02.06.2021г. в ответното дружество не се работи по участие в Националния план за възстановяване и устойчивост” и отразеното в представените отчети за периода м.06. - м.12.2021г. не кореспондира на реалната фактическа обстановка.

В случа, според постигнатите от страните уговорки в процесния договор, основната дейност на изпълнителя по подпомагане при изготвяне на всички необходими документи във връзка с реализирането на проектите, подадени от ответното дружество, е следвало да се конкретизира с писмени или устни указания или искания на възложителя /чл. 1, ал. 2/. Следователно, по съгласие на страните и в границите на договорната свобода /чл. 9 от ЗЗД/ изпълнителят се е задължил да поеме изпълнението на определени по вид задачи /изготвяне на всички документи във връзка с реализирането на проектите/, които ще му бъдат възлагани от “НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД за определен период от време. При изпълнението на този договор изпълнителят е обвързан едва след като му е възложена конкретна задача. С оглед изложеното се налага извод, че правото на изпълнителя да получи възнаграждение в изпълнение на възложеното му по процесния договор за услуга възниква тогава, когато е налице конкретно възлагане и изпълнение на възложеното. Според изрично уговореното в чл. 1, ал. 2 от договора за услуга, когато конкретна дейност не е възложена, възнаграждение не се дължи.

Липсва основание да се приеме, че е дължимо възнаграждение на изпълнителя само за ангажимент, т.е. не за извършена услуга, а за това, че е поел задължение за готовност да се грижи за работите на възложителя. Напротив, съгласно чл. 8, ал. 1 от договора, уговореното месечно възнаграждение е дължимо след извършване на възложената работа и представянето на отчет. В отговора на исковата молба ответното дружество изрично е релевирано възражение, че за исковия период от м.06.2021г. до м.12.2021г. възложителят не е работил по участие н Националния план за възстановяване и устойчивост, поради което е оспорил отразените в представените месечни отчети дейности да са били възлагани на ищеца за изпълнение.

5

За установяване на конкретно възложената работа, както и за нейното изпълнение, ищецът е представил отчети за всеки един от месеците, включени в исковия период, както и окончателен доклад, които са били адресирани до директора на ответното дружество. Нито един от тези отчети не е бил подписан за “одобрявам” от представител на възложителя. Неоснователен е доводът на въззиваемата страна, че ответникът не е оспорил получаването на тези отчети. Макар и непрецизно формулирано, такова възражение е своевременно релевирано в отговора на исковата молба, обосновано с твърдение, че “претендираните възнаграждения за исковия период не са били приемани за одобрение от страна на възложителя”. Възражението е било надлежно конкретизирано в депозираната на 20.03.2024г. молба, в която процесуалният представител на “НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД изрично е посочил, че нито един от представените отчети не е бил приет, одобрен или входиран в деловодната система на дружеството. Противно на доводите на въззиваемия, по делото не са ангажирани доказателства, че писмените отчети са били изпратени от ищеца на ответното дружество чрез електронна поща.