Определение № 757 от 30.10.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 757 гр. Варна, 23.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20223001000173 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

Постъпила е молба вх. № 6251/12.09.2023г. от адвокат П. К. – пълномощник на въззивниците Б. Н. Х., ЕГН ********** и С. В. Х., ЕГН **********, с искане за допълване на постановеното по делото решение № 255/28.07.2023г. в частта му за разноските, като в полза на процесуалния представител на ищците - въззивници бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъществената защита на двамата ищци срещу въззивната жалба на насрещната страна, както и за защитата по собствената им въззивна жалба, при съобразяване на предвидения в НАРЕДБА №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ред., ДВ, бр. 88 от 4 Ноември 2022г.) минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 4 от същата Наредба.

Искането се основава на твърдение, че обжалваният от ответния застраховател интерес е в размер на по 50 000 лева (по исковете на всеки един от двамата ищци), с оглед на което дължимото адвокатско възнаграждение е в общ размер на 11 160 лева с включен ДДС, определено като двукратния минимален размер по чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1 от 9.07.2004г. в приложимата й редакция ДВ, бр. 88/2022г. , съобразно общия размер на уважените искове, както и че дължимата от 06.11.2020 г. законна лихва е с приблизителен размер от 13 800 лева, за която се следва адвокатско възнаграждение в общ размер от 3940,80 лева с включен ДДС.

Препис от молбата е връчен на насрещната страна – въззивника „Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК 121265113. В указания едноседмичен срок същият е подал писмен отговор, с който изразява становище, че искането не следва да се разглежда по същество, тъй като в случая не се касае за пропуск на съда или за грешка при формиране на краен извод. В условията на евентуалност се изразява 1 становище за неоснователност на искането, съответно, ако бъде присъдено адвокатско възнаграждение, то да бъде съобразно размера предвиден в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. в редакцията му към ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г.

Молбата е подадена в срока за касационно обжалване на въззивното решение, с оглед на което се преценява като допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна.

С решение № 255/28.07.2023г., постановено по настоящото в.т.д. №173/2022г. описа на ВАпС, въззивният съд е уважил частично отправеното от ищците Б. Н. Х., ЕГН ********** и С. В. Х., ЕГН ********** искане за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумите от по 50 000 лева за всеки един от тях, представляващи обезщетения за обезвреда на причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния внук Б. Росенов Х., за периода от 06.11.2020 г. до окончателното влизане в сила на решението по т. д. № 29/2021 г. по описа на ОС – Търговище. В останалите обжалвани от ответника части решението е потвърдено.

Искането за допълване на постановения съдебен акт като бъде присъдено възнаграждение в полза на адв. К. за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищците Б. Х. и С. Х. е обосновано с непроизнасянето на съда по посочения въпрос и с изменението на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения с ДВ бр. 88 от 04.11.2022 г. Според настоящият съдебен състав, с оглед материалноправния характер на нормата и фактът, че съгласно чл. 78 от ГПК и т. 1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по т. д. № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС на овъзмездяване подлежат направените по делото разноски, намира, че меродавен е моментът на извършването им. В случая следва да бъде зачетен моментът на сключване на договорите за правна защита и съдействие от С. Х. и Б. Х. като клиенти от една страна и П. К. като адвокат от друга страна – 26.10.2020 г. По силата на посочените правоотношения и съставените на същата дата пълномощни е осъществявано процесуалното представителство за ищците /в този смисъл определение № 108/25.03.2015 г. по гр. д. № 1298/2014 г., III г. о. на ВКС/. Следователно приложима е нормата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. в реакцията приета с ДВ. бр.

31.07.2020 г., а не настоящата редакция на нормативния текст.

Съобразно посоченото разрешение дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита срещу въззивната жалба на ответника, определено в минималния размер по наредбата, възлиза на сумата 2 030 лв. (2 436 лв. с ДДС). Общо за двамата ищци дължимите възнаграждения са в общ размер на 4 872 лева с включен ДДС.

По отношение на искането за определяне на адвокатско възнаграждение за осъществената защита по въззивната жалба на ищците. Тази въззивна жалба касае единствено отхвърлените акцесорни искове за лихви за забава върху присъдените 2 обезщетения. Лихвите върху обезщетението за непозволено увреждане, било то претендирано срещу деликвента или по пряк иск на увреденото лице срещу застраховател, са компенсаторни, а не мораторни такива, съответно определянето на началния момент на тяхната дължимост е задължение на съда. Този вид лихви се дължат в настоящия случай от датата на предявяване пред ответното дружество – застраховател на отговорния за вредите деликвент застрахователна претенция за плащане на обезщетение на 06.11.2020 г. съгл. чл. 429, ал. 3 КЗ. Ищецът не е задължен да определи размера на подобна претенция при предявяването на иска, като този размер не се включва в цената на иска. Изчислението на нейния размер ще се извърши в изпълнителния процес към момента на плащане на главното задължение /така решение № 1048/18.07.2001 г. по гр. д. № 1022/2000 г., IV г.о. на ВКС/.

Поради това и като съобразява, че искането за присъждане на този вид обезщетение за забава в размера на законната лихва не представлява самостоятелна претенция, каквато е тази за мораторна лихва, съставът на въззивния съд приема, че възнаграждението за подаването на жалба и самостоятелна защита по тази отхвърлена от първоинстанционния съд претенция следва да се определи в хипотезата на чл.11 от Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски съвет (в приложимата й редакция, ДВ. бр.68 от 31 Юли 2020г.) в минимални размери от по 300 лева. Общо за двамата ищци дължимите възнаграждения са в общ размер на 612 лева с включен ДДС.

Въз основа на изложеното съдът заключава, че подадената молба за допълване на постановеното по настоящото дело решение №255/28.07.2023г. като бъде присъдено на адвоката на въззивниците – ищци в първоинстанционното производство адвокатско възнаграждение, е частично основателна. На адвоката – общ пълномощник на ищците осъществил защитата им във въззивното производство следва да се присъди адвокатско възнаграждение в общ размер на 5 484 лева (с ДДС), определено в минималните размери по чл.7, ал.2, т.4 и чл.11 от Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски съвет (в приложимата й редакция, ДВ. бр.68 от 31 Юли 2020г.) при съобразяване момента на възлагането на защитата (и подаването на въззивната жалба, инициирала въззивното производство, съответно отговора на въззивната жалба на насрещната страна).

По изложените съображения и на основание чл.248, ал. 1от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА решение №255 от 28.07.2023г. по в.т.д. №173/2022г. на Апелативен съд – Варна, търговско отделение, като ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ответника „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, със седалище град София, да заплати на адвокат П. Д. К., САК, с личен 3

№1500501310 в ЕРАРБ, служебен адрес град Казанлък, ул. „Славянска” №6, етаж 4, офис 10, като пълномощник на ищците Б. Н. Х., ЕГН **********, и С. В. Х., ЕГН **********, двамата от гр. Лозница, обл. Разград, сумата 5 484 лева (пет хиляди четиристотин осемдесет и четири лева), представляваща общ размер на дължимите адвокатски възнаграждения за безплатно процесуално представителство във въззивното производство, с включен ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на Р. България с частна жалба, която следва да бъде подадена в едноседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от същото на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4