Решение № 1412 от 05.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1412 гр. София, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20221000502510 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 261739 от 15.03.2021г. постановено по гр.д.№ 3297/20г. по описа на СГС, ГО, 10 състав, са уважени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.79 и 92 ЗЗД, като „АВАНГАРД БИЛД-1“ ЕООД ЕИК 175287120 и И. Д. К. са осъдени да заплатят солидарно в полза на Д. К. С. сумата от 149 008.82 лв. представляваща левовата равностойност на 76 187 евро, дължима по Споразумение от 14.02.2020г. за встъпване в дълг по предварителен договор за продажба и строителство на недвижим имот от 25.09.2015г., ведно със законната лихва върху нея от 01.04.2020г. до окончателното й изплащане, както и компенсаторна неустойка за периода 03.03.2020г. - 01.04.2020г. в размер на 2933.75 лв., представляваща левовата равностойност на 1500 евро, дължима по силата на чл.4 от Споразумение от 14.02.2020г. за встъпване в дълг по предварителен договор за продажба и строителство на недвижим имот от 25.09.2015г., ведно със сумата от 11 227.71 лв. разноски по делото

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника по делото И. Д. К..

Жалбоподателят-ответник оспорва решението изцяло и моли съда да го отмени и отхвърли предявените искове. Изтъква факта, че съдът е променил извън диспозитивното начало предметът на правния спор. В чл. 2, ал. 1 от споразумението от 14.02.2020г., от което произтича и правния спор между страните, последните са уговорили, че „дължимата и 1 достатъчна неустойка за неизпълнението на продавача е в размер на 36 470 евро“. На стр. 3, абз. 4 от ИМ изрично също се сочи, че „Посочената сума от 76 187 евро включва сумата от 39 717 евро, заплатена от Д. С. цена на недвижимия имот, предмет на предварителния договор, както и сумата от 36 740 евро, представляваща договорената от страните по силата на представеното допълнително споразумение НЕУСТОЙКА. Видно от посоченото в ИМ ищецът претендира като неустойка сумата, в размер на 36 740 евро /част от цялата сума в размер на 76 187 евро/. Следователно основанието на претенцията за тази сума е неустойка, а не друго. В тази връзка, задължение на съда е да разглежда тази претенция именно на така посоченото основание - като неустойка, без да излиза извън диспозитивното начало. Намира постановения от СГС доклад за бланкетен, непълен и неточен, в резултат на което делото остава неизяснено от фактическа страна, тъй като СГС не е изложил мотиви защо оставя без уважение така направеното доказателствено искане за разпит на свидетел относно обстоятелствата около сключване на процесното споразумение от 14.02.2020г.

По отношение на твърдението, че така сключената клауза на чл.2 ал.1 от споразумението от 14.02.2020г., представлява уговорка за обезщетение на претърпени вреди: изрично възразяват и оспорват това твърдение. Твърдят, че такава уговорка никога не е имало, затова посочените вреди следва да бъдат доказани. Заявяват, че съгласие от дружеството и неговия управител, сключил споразумението и в качеството на физическо лице - солидарен длъжник, никога не е давано. Клаузата за „обезщетение за претърпени вреди“ от ищеца не съществува или ако се приеме, че съществува, то тази клауза и изобщо процесното споразумение от 14.02.2020 г. е нищожно поради липса на съгласие, най - малко по отношение на клаузата на чл.2 ал.1 от споразумението от 14.02.2020г. Уговорената клауза в чл.2 ал.1 е недействителна и поради накърняване на добрите нрави: така уговорената неустойка води до недопустимо неоснователно обогатяване и не е съобразена с действителния размер на вредите, които Д.

С. е претърпял. Видно от чл.2 ал.1 от споразумението, компенсаторната неустойка в размер на 36 470 евро е почти 100 % от дадената от ищеца сума. За предаване на цялата сума от 76 187 евро е уговорен едва седемнадесет дневен срок. Видно от чл. 4 от споразумението, мораторната неустойка е в размер на 50 евро на ден без краен срок. За сравнение съгласно т.

6.2. от предварителния договор от 25.09.2015г., сключен между страните, посочената неустойка при забава на плащане от страна на ищеца е едва 0,1%, но не повече от 10% от общата цена на договора. Считат, че е недопустимо и/или незаконосъобразно да се претендират, както е в случая, кумулативно мораторна неустойка, ведно с лихва за забава.

Освен горепосоченото, при условията на евентуалност, на основание чл. 92, ал. 2 ЗЗД, по отношение на И. К. в лично качество, твърдят, че така уговорената неустойка е прекомерно голяма и завишена, като поради това молят да се намали нейния размер. Претендират разноски.

Въззиваемата страна Д. К. С. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че СГС е определил спорното право, видно от мотивите, като е посочил, че претенцията произтича от „наличие на валидно правоотношение, по силата на което ответниците Авангард билд-1“ и И. К. са поели солидарно задължение да изплатят на ищеца Д. С., в срок до 02.03.2020 г., сумата от 76 187 2 евро, включваща 39 717 евро - платена цена по предварителен договор от Д. С. и 36 740 евро неустойка за претърпените от ищеца вреди вследствие на неизпълнения предварителен договор сключен между него и „ Авангард билд-1“ ЕООД“, като е посочил, че ответниците не са ангажирали доказателства, от които съдът да установи погасяването на задълженията.

Твърди, че няма произнасяне извън основанието и петитума на исковата молба и становището на страните, поради което и решението на СГС е валидно и допустимо.

Неоснователно се твърди, че е налице изменение на иска като се сочи, че вместо неустойка е присъдено обезщетение за вреди. Видно от съдържанието и тълкуването на чл.2 т. 1 от споразумението, става безспорно ясно, че сумата от 36470 евро се уговаря като обезщетение за вече настъпили от ищеца вреди. Това не представлява компенсаторна неустойка за обезпечение при евентуално неизпълнение на бъдещо договорно задължение, а се признава от страните като настъпила последица от неизпълнението на предварителния договор т.е. има обезщетителна функция- обезщетява вече претърпени вреди, за размера и основанието на които страните са се съгласили с цел избягване на бъдещи спорове- което е и смисъла на споразумението. И доколкото уговореното представлява санкция за настъпилото неизпълнение, обезщетение за претърпени вреди, не може да бъде нищожно, по аргумент на ответника, че представлява компенсаторна неустойка за бъдещи такива. Независимо от това, сумата се претендира на основание чл.2 т.2 от споразумението, а не на основание чл.2,т.1.

Безспорен е фактът на неизпълнение на предварителния договор между страните от страна на „Авангард билд 1“ ЕООД. Предварителният договор не може да бъде обявен за окончателен, поради обстоятелството, че имотът, предмет на договора, е продаден на трето лице. Вследствие на това неизпълнение ищецът не би могъл да придобие право на собственост върху апартамента, което е следвало да се осъществи до 30.03.2017г. До сключване на споразумението между страните 14.02.2020г. са изминали около три години, в рамките на които е налице забава на продавача. Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.79 вр.чл.365 /за реално изпълнение на спогодба/ и чл.92 ЗЗД за заплащане на мораторна неустойка.

Ищецът Д. К. С. твърди, че на 25.09.2015г. между него и „АВАНГАРД БИЛД-1“ ЕООД е сключен предварителен договор, съгласно който дружеството се е задължило да му продаде, а той да закупи апартамент № 8, който следвало да бъде построен върху дворно място от 550 кв.м., съставляващо УПИ-15-930, със застроена площ от 63,401 кв.м., находящ се на третия етаж от сградата, която следвало да бъде построена. Продажната цена на имота е договорена на 44 130 евро или левовата равностойност по курса към деня на плащане. В изпълнение на задълженията си по предварителния договор, ищецът- купувач превел на ответникапродавач сумата от 39 717 евро, като останалата част от продажната цена, възлизаща на 4413 евро, следвало да бъде платена след въвеждане на сградата в експлоатация. Твърди, че 3 поради извършена разпоредителна сделка с апартамента, предмет на предварителния договор между страните, от ответника-продавач в полза на трето лице, изпълнението на задължението на продавача е станало обективно невъзможно. Затова на 14.02.2020г. между него и И. Д. К. било постигнато споразумение за извънсъдебно уреждане на отношенията, оформено с нотариална заверка на подписите, съгласно което И. Д. К. е встъпил в дълга на „АВАНГАРД БИЛД-1“ ЕООД, в качеството на солидарен длъжник, като страните са се споразумели на ищеца да бъде изплатена в срок до 02.03.2020г. общо сумата от 76 187 евро, която включва сумата 39 717 евро - връщане на заплатената цена по предварителния договор, както и сумата от 36 740 евро - договорена от страните неустойка. Уговорено е още, че при забава ще се дължи неустойка в размер на 50 евро за всеки ден закъснение. Въпреки това договорените суми не са заплатени, поради което претендира при условията на пасивна солидарност, на основание сключено между страните споразумение от 14.02.2020г. дължима главница в размер на 149 008.82 лв. представляваща левовата равностойност на 76 187 евро, както и мораторна неустойка дължима за периода 03.03.2020г. - 01.04.2020г. в размер на 2 933.75 лв., представляваща левовата равностойност на 1500 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на ИМ до окончателното изплащане и направените разноски.

Ответниците „АВАНГАРД БИАД-1“ ЕООД /в н./ ЕИК 175287120 и И. Д. К. оспорват исковете като неоснователни, правят възражение за нищожност на клаузите на споразумението от 14.02.2020г. касаещи дължими неустойки/включени като част от главното заявено вземане/, евентуално възразяват срещу техния размер като прекомерен.

Според ответниците единствената цел на ищеца не е да бъдат компенсирани вредите, поради несключването на окончателен договор, а неоснователно обогатяване за тяхна сметка.

Претендират разноски.

От фактическа страна се установява, че на 25.09.2015г. между Д. С. и „Авангард Билд1“ ЕООД е сключен предварителен договор, съгласно който дружеството се е задължило да му продаде, а той да закупи апартамент, който следвало да бъде построен върху дворно място от 550 кв.м., съставляващо УПИ-15-930, а именно - апартамент №8, със застроена площ от 63,401 кв.м., находящ се на третия етаж от сградата, която следвало да бъде построена. Продажната цена на имота е договорена на 44 130 евро или левовата равностойност по курса към деня на плащане.

В изпълнение на задълженията си по предварителния договор, ищецът- купувач превел на ответника-продавач сумата от 39 717 евро, като останалата част от продажната цена, възлизаща на 4413 евро, следвало да бъде платена след въвеждане на сградата в експлоатация. Плащането е доказано от представените Платежни нареждания за кредитен превод /л.11-13/ от съдържанието на които е видно, че ищецът е извършил 3 на брой плащания, всяко от които на стойност 25 893 лв., в полза на ответника - „Авангард Билд-1“ ЕООД, съответно на датите 25.09.2015г., 24.02.2016г., 12.09.2016г., в изпълнение на поетото по силата на предварителния договор задължение за плащане на продажната цена. Общо заплатената сума възлиза на 76 679 лв. Падежът на задължението за прехвърляне на 4 собствеността е определен до 30.03.2017г.

Междувременно поради извършена разпоредителна сделка с апартамента през 2019г., предмет на предварителния договор между страните, от ответника-продавач в полза на трето лице-купувач, изпълнението на задължението на продавача е станало обективно невъзможно.