Решение № 338 от 04.08.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. **********, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – **********, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Х. Ангелов при участието на секретаря Веселина Н. Станчева като разгледа докладваното от Х. Ангелов Административно наказателно дело № 20255530200111 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Обжалвано е наказателно № ********** от 05.12.2024 година на началник ОО „АА“, гр.

**********, кв. Индустриален, определен от министъра на МТС за длъжностно лице по редан а чл.92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 ЗДвП и чл. 47, ал.2 ЗАНН, с което на Х. И. Х. ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 2000 лева за нарушение по чл.6 ал.1 от Закон за автомобилните превози.

Жалбоподателят в жалбата прави искане за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен и неправилен.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят Х. не се явява лично, а чрез процесуалния си представител адвокат Ч. от САК. Последният поддържа жалбата срещу наказателното постановление и пледира за отмяната му изцяло, като незаконосъобразно.

Същото становище изразява и устно пред съдебния състав. Претендира разноски.

Административнонаказващият орган, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.

Старозагорският районен съд, като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На Х. И. Х. е съставен Акт за установяване на административно нарушение № ********** от 29.10.2024 година за това, че на посочената дата, около 16:00 часа, на път I-5, вход на летище **********, водачът извършва межднароден превоз на четирима броя пътници, /З. И.а Х.а ЕГН **********, с. ш. ш. ЕГН: **********, И. Х. С. ЕГН:********** и Д. С. К. ЕГН:**********/ по маршрут от Кралство Нидерландия до Република България с лек автомобил „**********“ с рег.№ ********** от катетория М1, собственост на И. Х. И. и заплатена цена 200 евро, като водача не притежава Удостоверение за регистрация за 1 извършване на таксиметров превоз на пътници или Лиценз на Общността или Лиценз за обществен превоз на пътници, видно от справка в Информационната система на ИААА гр.

София.

Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и е квалифицирано така, както е в акта. На жалбоподателя, на основание чл.6, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 2000 лева.

Описаната фактическа обстановка се установява от материалите по административно наказателната преписка и показанията на свидетелите В. Н. Н., Д. Д. Д. и З. И.а Х.а , които са еднопосочни, непротиворечиви и съдът изцяло ги цени като обективни.

При така установеното от фактическа страна, следват следните правни изводи:

В конкретният случай не може да се приеме, че е налице нарушение именно на чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози. Последната разпоредба касае извършването на "обществен превоз" на пътници и товари от "превозвач". Съгласно пар. 1, т. 5 от ДР на Закона за автомобилните превози, "Превозвач" е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел... " В случая нито има констатация в АУАН и в НП, нито по делото се сочат доказателства за регистрация на наказаното лице, като търговец. Последното го изключва от кръга лица, имащи качеството "превозвач" по смисъла на горепосочената законова дефиниция и водачът - жалбоподател няма как да притежава подобен документ, тъй като той не е превозвач по смисъла на Закона за автомобилните превози. Така описаното в НП деяние не покрива признаците и неправилно е квалифицирано като нарушение по чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози. Касае се за нарушение на чл. 24, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, като съдът намира неправилната квалификация на деянието за съществено процесуално нарушение, тъй като се касае за различни състави на административно нарушение, по които на установяване подлежат различни факти. Посоченото съществено процесуално нарушение е достатъчно основание за отмяна на НП. За правна прецизност следва да се отбележи, че по правило автомобилният превоз на пътници е дейност с повишен риск за живота и здравето на хората. Това е наложило законодателят да установи специални изисквания, гарантиращи определено ниво на професионална компетентност и благонадеждност на водачите, техническа изправност и пригодност на моторното превозно средство. Значимостта на ценностите, върху които тази професионална дейност рефлектира, е обусловила подробна регламентация на национално и на европейско ниво. В тази връзка, за извършването на обществен превоз на пътници, законодателят в чл. 24, ал. 1 от Закона за автомобилните превози императивно е посочил, че таксиметров превоз на пътници може да се извършва само с автомобили, които са включени към удостоверението за регистрация за таксиметров превоз на пътници и за които има издадено разрешение от съответната община. Легалното определение на понятията "обществен превоз", "обществен превоз на пътници" и "таксиметров превоз" се съдържа в § 1, т. 1, т. 3 и т. 26 от ДР на Закона за автомобилните превози. При анализа на тези разпоредби следва да се приеме, че таксиметров превоз на пътници е дейност, с която се извършва превоз на физически лица срещу договорено заплащане по предварително уточнен маршрут. Събраните в хода на производството доказателства установяват, че жалбоподателят е извършвал превоз на пътници по заявен от тях маршрут и срещу предварително уговорено възнаграждение. Следва да се отбележи, че заплащането на услугата превоз е правна фигура, различна от плащането на част от разхода за гориво, пътни такси и пр., което е характерно при т. нар. споделено пътуване. В случая водачът-жалбоподател и пътниците са договорили твърда цена, без значение какъв е реалният разход на горивото и други плащания, съпътстващи процесния превоз. С оглед на това съдът приема, че жалбоподателят е извършил неправомерен обществен превоз на 2 пътници с МПС, което не е включено в списък към удостоверение за регистрация за таксиметров превоз на пътници и за което няма издадено разрешение. Следователно е следвало да бъде ангажирана неговата административната отговорност за нарушение на чл.

24, ал. 1 от ЗАвтПр, а не по чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, която е обща и не съдържа диспозитив на нарушение. Отново следва да се подчертае, че с оглед отразеното в атакуваното НП неправилно наказващия орган е подвел нарушителят под административнонаказателна отговорност по чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози вместо по чл. 24, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, с което е допуснал съществено процесуално нарушение. Неправилната квалификация на нарушението винаги представлява съществено процесуално нарушение водеща до отмяна на НП само на това основание. Както бе подчертано в по-горните абзаци параграф 1, т. 26 от ДР на Закона за автомобилните превози дава дефиниция на понятието таксиметрови превози. Извършването на таксиметрова дейност без разрешение, което се субсумира под нормата на чл. 24, ал. 1 от Закона за автомобилните превози предвижда, че таксиметрови превози на пътници се извършват от регистрирани превозвачи или от водачи извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка с леки автомобили до седем места включително мястото на водача, с електронен таксиметров апарат с фискална памет по ред определен в наредбата по чл. 12а ал. 5 след издаване на разрешение за таксиметров превоз на пътници.

Категорично съдебния състав приема, че наказващия орган неправилно е подвел жалбоподателя под административнонаказателна отговорност по чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, вместо по чл. 24, ал. 1 от Закона за автомобилните превози.

Всичко гореизложено обосновава извода, че следва да се отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

По отношение на разноските:

Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", която е юридическото лице, съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗАвтП, в чиято структура е включен административният орган – издател на оспореното наказателно постановление. На лист 6 от делото е представен договор за правна защита и съдействие, съгласно който е заплатена сумата от 1000 лева, изцяло и в брой от жалбоподателя. Тази сума следва да заплати ИА АА на жалбоподателя.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **********/05.12.2024 г., издадено от началник ОО "Автомобилна администрация" гр. **********, с коeто на Х. И. Х., с ЕГН ********** от гр. **********, област **********, за нарушение на чл. 6, ал 1 от Закон за автомобилните превози, на основание на чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закон за автомобилните превози му е наложил Глоба в размер на 2000 лева КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да заплати на Х. И.

Х., с ЕГН ********** от гр. **********, област ********** сумата от 1000 лева /хиляда лева/ представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд********** в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – **********: _______________________

4