Решение № 177 от 09.04.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Благоевград, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело № 20251200501105 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на въззивна жалба, депозирана от К. М. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Д., общ. Г., обл.

Благоевград, чрез адв. Д. Б.- Б., адрес на кантора: гр. Г. Д., ул. „А. С.“ №, вх., партер, офис против Решение № 9404/10.07.2025 г., постановено по гр.д. № 676/2017 г. по описа на РС- Гоце Делчев.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие с материалния и процесуалния закон.

Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че процесният запис на заповед е издаден при заплашване по смисъла на чл. 27, пр. 5 ЗЗД. Твърди се, че в отговора на исковата молба е направено възражение за унищожаемост на записа на заповед, тъй като е подписан под заплаха. За доказване на твърденията от ответника били ангажирани гласни доказателства, които обаче обосновавали извод, различен от този на районния съд. По делото не били ангажирани доказателства, които да установяват унищожаемост на записа на заповед поради заплаха по смисъла на чл. 27, пр. 5 ЗЗД.

Според жалбоподателя обжалваното решение противоречи на чл. 534, ал. 1 ТЗ. Сочи се, че постоянна и непротиворечива е съдебната практика на ВКС, че специалният иск за неоснователно обогатяване по чл. 534 ТЗ принадлежи на приносителите на запис на заповед или менителница, чиито менителнични искове са погасени по давност. Погасяването може да е резултат от прескрибиране на менителничния ефект поради изтичане на специалната погасителна давност за 1 предявяване на прекия иск срещу издателя или да се дължи на преюдициране на ефекта поради пропуск да се извършат необходимите действия за запазване на правата по него. В производството по този иск (за разлика от исковете за неоснователно обогатяване по чл. 55-59 ЗЗД) не подлежи на изследване степента на обедняване и обогатяване и съотношението между тях, имало ли е размяна на имуществени блага от единия патримониум в другия, тъй като такава размяна няма и този извод се налага от спецификата на менителничните правоотношения. Искът е основателен, само ако приносителят на менителничния ефект търпи вреда поради невъзможността да реализира менителничните си имуществени права. Вредата се изразява в това, че имуществото на приносителя не може да се увеличи е паричната сума по ефекта, издаден в негова полза, а обогатяването за издателя се състои в това, че той не намалява пасивите в имуществото си, спестявайки паричните средства, които се е задължил да плати, но не е платил за погасяване на задължението си поради погасяване по давност или пропуск да бъдат извършени необходимите действия за запазване на преките менителнични права и искове на ползващото се лице.

Прави се искане за отмяна на Решение № 9404/10.07.2025 г., постановено по гр.д. № 676/2017 г. по описа на РС- Гоце Делчев и уважаване на предявените искове.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна, която в указания срок е депозирала отговор.

С отговора въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

Сочи се, че районният съд е направил цялостен и подробен анализ на всички събрани доказателства по делото, обсъдил е заявената от ищеца искова претенция и направените оспорвания от ответника. От съвкупната преценка на събраните доказателства било доказано възражението на ответника за унищожаемост на записа на заповед.

Твърди се, че в случая не са налице голяма част от кумулативно посочените условия на чл. 534 ТЗ. От една страна ищецът твърдял, че е налице прескрибиране на менителничния ефект поради давност, от друга страна твърдял и било доказано, че е предприел необходимите действия за запазване на твърдените от него права.

Според въззиваемата основния спорен въпрос по делото е дали менителничният ефект е прескрибиран (правата по него са погасени по давност) или преюдициран (не са извършени действията по запазване правата по него).

Отправено е искане за постановяване на решение, с което да бъде потвърдено обжалваното решение.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в първоинстанционното производство, чрез надлежен представител, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, като са извършени необходимите действия по администрирането й, поради което съдът я намира за допустима.

Окръжен съд- Благоевград след като съобрази материалите по делото и приложимия закон, намира следното:

*******************************

2

В отговора на исковата ответникът оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.

Счита, че искът е недопустим, тъй като не са налице кумулативно посочените условия на чл. 534 ТЗ.

Ответникът оспорва получаването на сумата от *** евро от ищеца. Посочва, че в исковата молба липсва твърдение относно правоотношението или сделката, по повод на което/която е издаден процесния запис на заповед, както и кога, как и за какво ищецът й е дал сумата.

***********************

Направено е и възражение за нередовност от външна страна на записа на заповед.

С обжалваното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от К. М. Ч. против Д. В. К. искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: *************

Направеният от въззивния съд самостоятелен анализ на събраните доказателства води до следните фактически констатации:

*****************************

По делото са ангажирани гласни доказателства от страните.

*************************

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната част.

По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата. Оспореното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По отношение на правилността на решението, въззивната инстанция намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 534, ал. 1 ТЗ, когато приносителят по запис на заповед изгуби исковете си по него поради давност или пропускане на необходимите действия за запазване на правата по записа, той може да иска от издателя сумата по ценната книга, с която последният се е обогатил в негова вреда.

Искът по чл. 534, ал. 1 ТЗ, макар и да е иск за неоснователно обогатяване, се различава съществено от исковете по чл. 55-59 ЗЗД и за установяване на основателността му не трябва да се изследва въпроса за наличие на размяна на имуществени блага от единия патримониум в другия, т.е. за степента на обедняване и обогатяване и съотношението между тях, тъй като такава размяна няма, предвид специфичността на менителничните правоотношения. В производството по предявен иск за менителнично неоснователно обогатяване по чл. 534, ал. 1 ТЗ решаващият съд дължи проверка освен за редовността на записа на заповед от формална страна и на вземането, предмет на процесния запис на заповед, с оглед връзката между менителничния ефект и каузално правоотношение между страните само, ако е въведено твърдение за съществуване на такова конкретно каузално правоотношение или е направено от ответника възражение срещу твърдените от ищеца факти и обстоятелства във връзка с последното. При отсъствие на твърдение за съществуване на каузално правоотношение между страните, осъществяваната от решаващия съд проверка следва да бъде ограничена единствено в рамките на въведените от длъжника абсолютни менителнични 3 възражения- вж. Решение № 133/05.07.2013 г. по т.д. № 104/2011 г. на ВКС, II т.о.

В настоящия казус падежът на записа на заповед е 11.12.2012 г. Правото на приносителя на пряк менителничен иск срещу издателя на записа на заповед е погасен по давност, поради което предявеният иск е допустим.

Издателят Д. В. К. не оспорва, че е подписала записа на заповед.

Възражението на ответника е основано на чл. 30 ЗЗД за унищожаемост на записа на заповед.

Съгласно чл. 30 ЗЗД заплашването е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била принудена от другата страна или трето лице да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх. Заплашването е възбуждане на основателен страх от предстояща беда за страната, за имуществото й или за нейни близки и имуществото им (психическа принуда). За да се приеме, че е осъществен съставът на чл. 30 ЗЗД, освен непозволени и противоречащи на закона или морала действия, извършени от едната страна по договора, законът изисква тези действия да са предизвикали основателен страх у другата страна, който да е оказал въздействие върху нея при подписването на договора. Заплашването е основание за унищожаване на сделката, когато едната страна е била принудена от другата чрез възбуждане на основателен страх. То може да бъде насочено срещу живота, здравето, честта, достойнството, имуществото на заплашеното лице или на близките му. Заплашване е налице не само когато заплахата е изразена в неправомерно деяние, но и когато само по себе си то не е такова. При заплашването увреденият съзнава естеството на сделката, но я сключва, за да избегне последици, които той счита за по-неблагоприятни- вж. Решение № 38/12.0.22009 г. по гр.д. № 532/2008 г. на ВКС, II г.о.

****************************

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема, че възражението на ответника за унищожаемост на записа на заповед е доказано.

Неоснователни са доводите във въззивната жалба за противоречие между показанията на св. К. и св. К. и К.. В показанията си св. К. сочи, че чул за разговор между ищеца Ч. и ответника К., в който последната поискала заем от ищеца за закупуването на апартамент. От ищеца не се твърди наличието на каузална сделка, претендира се вземане по менителничен ефект.

С оглед изложеното, наведените във въззивната жалба оплаквания се явяват неоснователни, а предявените искове- недоказани.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

От въззиваемата е направено искане за присъждане на разноски в размер на 1480,00 лева (756,71 евро), представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

От процесуалния представител на въззивника в преклузивния срок- до приключване на устните състезания е направено и поддържано изрично възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение с искане за присъждане на разноски в минималния размер, предвиден в Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа. Размерът на минималното адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа е 1645,21 лв. Претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1480,00 лв. е под минимума, предвиден в Наредбата.

4

Ето защо, въззивникът дължи на въззиваемата сумата от 1480,00 лв. (756,71 евро) за разноски за адвокатско възнаграждение.

С оглед цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното, Окръжен съд- Благоевград

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9403/22.07.2025 г., постановено по гр.д. № 676/2017 г. по описа на РС- Гоце Делчев.

ОСЪЖДА К. М. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Д., общ. Г., обл. Б. да заплати на Д. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Гоце Делчев, ул. „Д.“ № , вх., ет. сумата от 756,71 евро, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

Разпечатката съдържа 60 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/559c2342-ba6b-4b50-9ca4-4778dbb403a3