Решение № 1454 от 22.06.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1454

Перник, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - II състав, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

При секретар ЕМИЛИЯ ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от съдия СЛАВА ГЕОРГИЕВА административно дело № 20267160700220 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 172, ал. 5, във вр. с чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Е. Л. А., от [населено място], [улица], ****против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1352099 от 20.03.2026 година, издадена от М. Д. В., мл. полицейски инспектор в РУ-Р. при ОД на МВР-П.**. Със заповедта е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП-"временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца".

В жалбата се сочи, че заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е незаконосъобразна, неоснователна и постановена в противоречие с материалния и процесуалния закон. Иска да се отмени оспорената заповед.

В съдебно заседание проведено на 12.06.2026 година жалбоподателят се представлява от адв. Б. Б., от АК-П.**. Поддържа жалбата. Пледира същата да се уважи, като се отмени оспорената заповед.

Ответникът – М. Д. В., на длъжност ст. полицай РУ-Р. при ОД на МВР-П.** редовно призован не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от юрисконсулт З. В., пълномощник на ответника, с характер на писмена защита. Иска жалбата да се отхвърли като неоснователна и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд-Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от активно легитимирано лице, разполагащо с правен интерес да атакува процесната заповед като неин адресат, депозирана е срещу надлежна страна и срещу подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт.

По фактите:

На 20.03.2026 г., около 17:15 часа, в [населено място], на [улица]с посока на движение от [населено място] към [населено място], служители на РУ-Р. при ОД на МВР – П.** спрели за проверка лек автомобил „БМВ“, модел 535ДХДРАЙВ, с рег. № [рег. номер], собственост на „**“ООД управляван от водача Е. Л. А.. В 16:53 часа извършили проверка на водача с техническо средство „DRUG TEST 5000“ с фабричен № ARRС-0046, номер на проба 00076, при което бил отчетен положителен резултат – наличие на кокаин.

На жалбоподателя е издаден Талон за изследване № 106933, придружен с осем стикера.

Съставен е АУАН серия GA, № 4582762 от 20.03.2026 година за извършено административно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП - за управление на ППС (пътно превозно средство) след употребата на наркотични вещества или техни аналози. АУАН е предявен на нарушителя и същият го е подписал без възражения.

Издадена е и заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1352099 от 20.03.2026 година. Посочено е, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.

Заповедта е връчена на Е. А. на 20.03.2026 година.

С мотивирана резолюция № 26-0328-[рег. номер] от 23.03.2026 г., началник на РУ-Р. при ОД на МВР – Перник, на основание чл. 54, ал. 1, т. 9, във вр. с чл. 33, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), прекратява образуваното с АУАН, серия GA, № 4582762 от 20.03.2026 година, административнонаказателно производство с мотиви, че деянието за което същото е образувано има признаците на престъпление по смисъла на чл. 343б, ал. 3 от НК. По случая е образувано досъдебно производство (ДП) № 55/2026г. по описа на РУ-Р. към ОД на МВР – Перник, пр. пр. № 1180/2026 г. по описа на Районна прокуратура – Перник, ТО-Р..

По делото е представена и приета Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи, с която са определени структури на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП.

По делото е представена и приета Заповед № 313з-362 от 28.02.2022г. на директора на ОД на МВР-П.**, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от ЗМВР е разпоредено да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОД на МВР–Перник съответни длъжностни лица между които в т. 1.7 попада и заеманата от ответника длъжност.

По делото е представена и приета служебна бележка УР № 313р-7300 от 16.04.2026 г., издадена от началник на сектор ЧРПО в ОД на МВР – П.**, в уверение на това, че мл. инспектор М. В. към дата 20.03.2026 г. изпълнява длъжност: ст. полицай в група „ОП“ при РУ-Р. при ОД на МВР – П.**.

От справка за нарушител/водач, представляваща извлечение от информационната система на МВР, е видно, че А. притежава СУ на МПС № *********, валидно до 19.04.2032 година.

По делото е представена и приета разпечатка от техническо средство „DRUG TEST 5000“ с фабричен № ARRС-0046, от която е видно, че проба с № 76 от 20.03.2026 г., извършена в 16:53 часа е отчела положителен резултат за наличието на кокаин (СОС).

В хода на съдебното следствие е представен и приет протокол за извършена експертиза № 26/ТКХ –163 от 17.04.2026 г. на ЦЕКИ към Н. – МВР, [населено място]. В заключението е посочено, че от извършените изследвания на представените биологични проби от Е. А. не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците – приложения по чл. 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, във вр. с чл. 3 от ЗКНВП (Закона за контрола върху наркотичните вещества и прекурсорите).

Горната фактическа обстановка се възприе от представените документи съдържащи се в административната преписка, както и тези събрани в хода на съдебното производство всичките приети като годни доказателства по делото.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд–Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на основанията по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Разгледана по същество жалбата е основателна. Доводите в тази връзка са следните:

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт–Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, издадена по реда на глава шеста от ЗДвП.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото не е спорно, че Областните дирекции на МВР са служби за контрол по ЗДвП, а служителите, осъществяващи контролна дейност по ЗДвП са определени в приложената към преписката Заповед № 313з-362 от 28.02.2022г. на директора на ОД на МВР-Перник. Компетентността на издателя на заповедта произтича именно от тази заповед, в която по т. 1.7 е оправомощен издателя на заповедта да прилага с мотивирани заповеди принудителни административни мерки по реда на глава шеста от ЗДвП. Издателят на заповедта се позовава именно на тази заповед, а към дата 20.03.2026г. заема длъжност разписана в заповедта. С оглед на това обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и същата не страда от отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорената в настоящото производство заповед е в изискуемата от закона форма за действителност. Издадена е в писмена форма и съдържа фактически и правни основания. В обстоятелствената част на заповедта изрично се позова и препраща към издадения АУАН № GA 4582762 от 20.03.2026 година, препраща към него и е мотивирана съгласно констатациите в този акт. С оглед на това не се констатира порок по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, който да прави същата незаконосъобразна и да доведе до отмяната й на това основание.

Към момента на издаване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и правилно е приложен материалния закон. Преди издаване на оспорената в настоящото производство ЗППАМ, съгласно отразеното в АУАН № GA 4582762 от 20.03.2026 година, Е. А. е спрян за проверка от контролни полицейски органи на 20.03.2026 година. Подложен е на тест на мястото на проверката в 16:53 часа. Тестването е извършено с „DRUG TEST 5000“ с фабричен № ARRС-0046, с номер на проба 76, който отчита положителен резултат за наличие на кокаин. АУАН е съставен от контролен полицейски орган, компетентен да стори това, по установения ред и в изискваната от закона форма. Същият има доказателствена сила за отразените в него обстоятелства до доказване на противното (чл. 189, ал. 2 от ЗДвП). Поради това се цени от съда като релевантен да установи надлежност на процесуалните действия, извършени към момента на спирането на Е. А. и подлагането му на тест. В тази връзка съдържанието на АУАН кореспондира и с останалите приобщени по делото доказателства – талон за изследване № 106933 от 20.03.2026 г., протокол за извършване на проверка за наркотични вещества или техни аналози, разпечатка от техническо средство. Следователно установеният ред регламентиран Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози е спазен. От горното следва, че към момента на издаване на оспорената заповед е приложен един от алтернативно и нормативно регламентираните в чл. 171, т. 1, б. „б“, предл. второ от ЗДвП способи за установяване на управлението на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози – полеви тест. Следователно към момента на издаването ѝ заповедта е основана и в приложимия материален закон.

На основание чл. 170, ал. 3 от АПК, съдът е указал доказателствената тежест на страните, като съобразно ал. 1 административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В тежест на жалбоподателя е да установи съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Юридическият факт, въз основа на който е упражнена компетентността на органа да издаде процесната заповед, е управление на МПС след употребата на наркотично вещества или техни аналози. Видно от справка от направената проба с техническото средство, при проверката на място е бил отчетен положителен резултат за кокаин.

От експертиза № 26/ТКХ – 163 от 17.04.2026 г. на ЦЕКИ при Н. към МВР за наличие на наркотични вещества се приема, че от представената за анализ проба кръв не се доказва наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците – приложения по чл. 3 от Наредба за класифициране на растенията и веществата като наркотични, във вр. с чл. 3 от ЗКНВП (Закона за контрола върху наркотичните вещества и прекурсорите).

Независимо, че към 20.03.2026 година тези данни не са били налице, следва да се приеме, че след постановяване на оспорваната заповед до приключване на устните състезания е възникнал нов факт от значение за делото, съгласно чл. 142, ал. 2 от АПК, а именно, че пробите, взети от жалбоподателя, са отрицателни, с оглед липса на употреба на забранени вещества. Настъпването на този нов факт е от съществено значение за решаване на делото, тъй като ако същият беше известен на административния орган, той не би издал оспорената заповед. Следователно оспореният административен акт е незаконосъобразен, тъй като видно от възникналия нов факт не е било налице нарушение на ЗДвП от страна на жалбоподателя, както и не са били налице данни за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП – управление на ППС след употреба на наркотични вещества и техните аналози. Следователно не са били и налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1, б. "б", предл. "последно" от ЗДвП, при наличие на изследване с техническо средство и медицинско изследване, меродавно е медицинското изследване. В конкретния случай фактическото основание, послужило за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя е оборено, поради което оспорената заповед се явява постановена в нарушение на материалния закон. Не са налице и предпоставки за реализиране на превантивен, преустановителен или възстановителен ефект, по отношение на нейният адресат. Ето защо, обжалваната заповед следва да бъде отменена.