Определение № 519 от 11.07.2024, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 273/2024
- Вид
- Определение № 519
- Подписан
- 11.07.2024
- В сила
- 11.07.2024
- Състав
- Веселина Топалова, Симона Миланези, Ива Димова
Цитирани разпоредби
- чл. 19, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- § 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- чл. 145, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11,ал.1,т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 519 гр. Габрово, 11.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Веселина Топалова
Членове:
Ива Димова
Симона Миланези като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500273 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.413 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД против разпореждане по ч.гр.д. № 725/2024г. по описа на Районен съд - гр. Севлиево, с което частично се отхвърля заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК против длъжника ни М. М. И..
Съдът оставил без уважение част от искането на дружеството за издаване на заповед за изпълнение, като е заключил, че били налице нищожни клаузи в договора.
Обжалва се разпореждането в частта относно: неплатено договорно възнаграждение в размер на 1258.54 лева, дължимо за периода от 01,02,2023 г. до 05,02,2024г.; 387.81 лева лихва за забава от 02,01,2023 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 05,02,2024 г. (дата на предсрочна изискуемост) и законна лихва в размер на 189.78 лева, дължима от 05,02,2024 г. - датата на предсрочна изискуемост до 29.05.2024г.
В жалбата се твърди, че заповедният съд не разполагал с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права.Поради това съдът по заповедното производство бил превишил своите правомощия и нарушил съдопроизводствените правила.
Според жалбоподателя, заповедният съд не направил задълбочен анализ на критериите за неравноправна клауза, тъй като същите не се съдържали в клаузите на договора за потребителски кредит. Неправилно не била отчетена и разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми, тъй като неправилно е извършил именно такава преценка.
По съществото на спора, считам, че съдебният акт е направилен и следва да бъде отменен, във връзка с което излагам следните аргументи:
1
В жалбата се излагат подробни аргументи относно неправилния извод на съда за недължимост на договорното възнаграждение. В договора ясно била посочена методиката на формирания годишен процент на разходите. Спазена била разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В случая страните суговорили глобален фиксиран размера на годишния лихвен процент, като са го определили, че е 41.17 %. В договора ясно бил посочен процента на ГЛП и ГПР, както и точният размер на дължимите суми от длъжника.
Неправилно било заключението на съда, че длъжникът по договора не дължи претендираното от дружеството договорно възнаграждение, тъй като в уговореното между страните ГПР не било включено възнаграждението за закупения пакет допълнителни услуги, тъй като кредиторът не бил посочил по-нисък от действителния размер на ГПР и че не е предоставил невярна информация на потребителя. Изложени са подробни мотиви и относно дължимостта на останалите претендирани със заевлението суми.
Иска се да бъде отменено разпореждането в обжалваната част и да бъде издадена заповед за изпълнение против длъжника ни М. М. И. за неплатено договорно възнаграждение в размер на неплатено договорно възнаграждение в размер на 1258.54 лева, дължимо за периода от 01,02,2023 г. до 05,02,2024г.; 387.81 лева лихва за забава от 02.01.2023 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 05,02,2024 г. и законна лихва в размер на 189.78 лева, дължима от 05.02.2024 г. - датата на предсрочна изискуемост до 29.05.2024г., разноски в размер на 15.00 лева за заплатената държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок от имащо право на жалба лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Постановеният с обжалваното разпореждане отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми е законосъобразен.
Въззивният съд констатира, че договорът, на който заявителят основава правата си досежно процесните вземания е недействителен, тъй като ГПР надхвърля максимално допустимия размер съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ГПК. Разходите на потребителя само за така наречените допълнителни услуги " Фаст" и "Флекси", които клаузи са на самостоятелно основание нищожни, тъй като не съставляват допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а ал. 1 от ЗПК, а са такси по усвояването и управлението на кредита, каквито кредиторът няма право да събира, предвид императивната забрана на чл. 10а ал. 2 от ЗПК, са на стойност почти половината от тази на предоставените заемни средства, поради което посочения в договора ГПР от 49,05 % не е действителния. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно общите разходи по кредита, което поведение следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на подлежащата на връщане сума по кредита от потребителя е неравноправна по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и води до недействителност на договора за кредит в неговата цялост. Съгласно чл.23 ЗПК при 2 недействителност на договора за потребителски кредит, потребителят връща само чистата стойност на кредита. Предвид на това в тази хипотеза не се дължи договорна лихва .В случая в ГПР няма данни да са включени разходите по допълнителните услуги, предвидени в процесния договор „Фаст“ и „Флекси“, което е в нарушение на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК.
Горното е самостоятелно основание за отхвърляне на всички заявени вземания извън предоставената чиста стойност на кредита. В случая обаче се твърди извършено частично плащане по кредита, а при отхвърляне на заявлението за вземания за такси и услуги, не може да се приеме за установено, че главницата е дължима в претендирания размер, нито да се извърши преизчисляване в заповедното производство.
На основание изложеното подадената частна жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане потвърдено.
На основание изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, гр.
София срещу разпореждане №1230/31.05.2024 г., с което е отхвърлено заявление по чл.410 ГПК, постановено по ч.гр.д. № 725/2024 г. по описа на Районен съд Севлиево.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3