Решение № 273 от 16.11.2022, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Айтос, 16.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня Г. Спасова при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от Таня Г. Спасова Гражданско дело № 20222110100392 по описа за 2022 година

Ищец по делото е „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование «ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ» ЕАД/, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в г***, ***, със законен представител Д.К.К. – Изпълнителен директор, заедно с М.С. – член на Съвета на директорите, чрез пълномощник адв. В.Н. - САК, със съдебен адрес: ***, а ответник – О.

А. М. с ЕГН ********** от ***.

Предявени са искове по реда на чл.422 от ГПК – за признаване за установено дължимостта на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 162/2022 г. на РС-Айтос. Поддържа се, че вземането произтича множество договори за мобилни услуги, както следва:

Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 09.03.2018 г.

Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 22.03.2019 г., ведно с договор за лизинг от 22.03.2019 г.

Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 28.10.2019 г., ведно с договор за лизинг от 28.10.2019 г.

Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 12.12.2019 г., ведно с договор за лизинг от 12.12.2019 г.

Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 23.08.2018 г., ведно с договор за лизинг от 23.08.2018 г.

Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 11.12.2019 г. и допълнително споразумение към него от 12.12.2019 г., ведно с договори за лизинг от 1

11.12.2019 г. и 12.12.2019 г.

Въз основа на тях са издадени фактури и се претендират общо 2 760, 07 лева, включващи месечни абонаментни такси, лизингови вноски и неустойка за предсрочно прекратяване на договорите. Въз основа на заявление по чл.410 от ГПК сумата е претендирана по ч.гр.д. № 162/2022 г. на РС-Айтос. С оглед указанията по това дело се предявява настоящия установителен иск по реда на чл.422 от ГПК за установяване на вземането по издадената заповед.

В срока за отговор не е постъпил такъв от ответника, но в съдебно заседание същият се представлява от процесуален представител, който излага аргументи за частична неоснователност на исковата претенция и претендира съответно разноски.

Като съобрази твърденията и възраженията на страните въз основа на доказателствата по делото от фактическа и правна страна съдът намира следното:

Исковата претенция е допустима, тъй като е предявена в законоустановения едномесечен срок от връчване на съобщението, с което са дадени указанията за предявяване на установителен иск по реда на чл.422 от ГПК по ч.гр.д. № 162/2022 г. на РС-Айтос, което е приложено към настоящото дело.

Представенипо ч.гр.д. № 162/2022 г. на РС-Айтос са копия от процесните договори, по които се претендира обща сума от 2 760, 07 лева, както следва:

1. договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** по заявка № 619590282 от 09.03.2018 г., по който се претендира сумата от 22, 88 лева представляващи неплатени абонаментни такси за периода от 20.02.2020 г. до 19.04.2020 г.

2. договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** по заявка № 621375753 от 22.03.2019 г., по който се претендира сумата от 62, 10 лева, представляващи неплатени абонаментни такси за периода от 20.02.2020 г. до 19.04.2020 г., както и сумата от 79, 98 лева, представляваща неустойка, която не недвишава размера на три месечни абонаментни такси.

Към него е сключен договор за лизинг с предмет мобилно устройство марка Самсунг Галакси J6 Plus Dual Black, по който се дължи сумите от 139, 08 лева, формирана от лизинговите вноски и 107, 73 лева, представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора.

3. договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** по заявка № 619302843 от 11.01.2018 г., ведно с допълнително споразумение към него от 28.10.2019 г., по които се претендират сумата от 52, 88 лева, представляващи неплатени абонаментни вноски за отечетен период от 20.02.2020 г. до 19.04.2020 г., както и сумата от 90, 31 лева, представляваща неустойка, която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси.

Към него е сключен договор за лизинг с предмет мобилно устройство HUAWEI MediaPad T5 10 4G Black, по който се дължи сумите от 151, 81 лева, формирана от лизинговите вноски и 245, 88 лева, представляваща разликата между цената на 2 устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора.

4. договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** по заявка № 622603672 от 12.12.2019 г., по които се претендират сумата от 44, 88 лева, представляващи неплатени абонаментни вноски за отечетен период от 20.02.2020 г. до 19.04.2020 г., както и сумата от 77, 66 лева, представляваща неустойка, която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси.

Към него е сключен договор за лизинг с предмет мобилно устройство ALCATEL 3X 2019 Black+Thompson 43 SmartTV, по който се дължи сумите от 469, 80 лева, формирана от лизинговите вноски и 1 1 6 , 16 лева, представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора.

5. договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** по заявка № 620428344 от 23.08.2018 г. по които се претендират сумата от 30, 88 лева, представляващи неплатени абонаментни вноски за отечетен период от 15.02.2020 г. до 14.04.2020 г., както и сумата от 37, 47 лева, представляваща неустойка, която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси.

Към него е сключен договор за лизинг с предмет мобилно устройство Самсунг Галакси J3 2017 Black, по който се дължи сумите от 107, 94 лева, формирана от лизинговите вноски и 13, 58 лева, представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора.

6. договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** по заявка № 619584543 от 08.03.2018 г., ведно с допълнително споразумение към него от 12.12.2019 г., по които се претендират сумата от 60, 97 лева, представляващи неплатени абонаментни вноски за отчетен период от 15.02.2020 г. до 14.04.2020 г., както и сумата от 97, 62 лева, представляваща неустойка, която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси.

Към него са сключени 2 броя договори за лизинг – договор за лизинг с предмет пакет базови аксесоари от 11.12.2019 г., по който се дължи сумата от 55, 23 лева за лизингови вноски и договор за лизинг с предмет мобилно устройство XIAOMI Mi 9t 128GB Dual Red от 12.12.2019 г., по който се дължат сумите от 501, 40 лева, формирана от лизинговите вноски и 193, 83 лева, представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора.

Представени с исковата молба са издадените по договорите фактури за процесния период, както следва: фактура № 7302184453 от 20.02.2020 г., фактура № 7303492162 от 20.04.2020 г., фактура № 7306105256 от 20.06.2020 г., фактура № 7301871344 от 15.03.2020 г., фактура № 7303179616 от 15.04.2020 г., фактура № 7304511495 от 15.05.2020 г., както и фактура № 7305827641 от 15.06.2020 г.

Не се оспорват фактурите, както и това, че фактурите са осчетоводени в ищцовото дружество. При съобразяване на изявленията на ищцовото дружество в исковата молба и отразените в неоспорените фактури данни, следва да се приеме, че по тях общо дължимата 3 сума възлиза на 2 760, 07 лева, от които: 274, 59 лева – неплатени абонаментни такси по договорите за мобилни услуги, 383, 04 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, 1 425, 26 лева – просрочени неизплатени редовни лизингови вноски по договорите за лизинг, както и сумата от 677, 18 лева – неустойки, формиращи се от разликите между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договорите за лизинг.

С оглед събраните доказателства исковата претенция за общо 1 699, 85 лева, включващи 274, 59 лева за неизплатени месечни абонаменти по договорите за мобилни услуги и 1 425, 26 за неизплатените лизингови вноски по договорите за лизинг следва да се приеме за основателна. Представените договори установяват наличието на твърдените в исковата молба договорни отношения между страните. Подкрепени са от неоспорените фактури, в които са отразени показанията на ползваните услуги и дължимите месечни такси за тях, като въз основа на тях се установява реално ползване и последователно отчитане на доставените услуги. Във фактурите са начислени и месечните лизингови вноски по сключените между страните договори за лизинг с предмет описаните по-горе мобилни устройства. Ето защо въз основа на събраните писмени доказателства при липса на оспорване на сключените договори и непредставяне на доказателства за плащане от ответната страна, то следва да се приеме, че по безспорен начин се установяват подлежащите на доказване обстоятелства: доставянето на ползваните услуги и устройства, за които са сключени договори за мобилни услуги и лизинг от името на ответника през процесния период, стойността на ползваните услуги и устройства, ведно с дължимите месечни такси за тях и неизплатени лизингови вноски.

От общата сума от 1 699, 85 лева за неизплатени месечни абонаментни и лизингови вноски и предвид нормата на чл.235, ал.3 от ГПК, задължаваща съдът да вземе предвид и фактите от значение за спорното право, настъпили след предявяване на иска, следва да се приспадне извършеното от ответника плащане от 250 лева по ч.гр.д. № 162/2022 г. на РС-Айтос, за което е представена разписка № 0200015246746312 от 21.03.2022 г. – л.75 от ч.гр.д. № 162/2022 г. на РС-Айтос. Представеният финансов документ надлежно удостоверява извършеното плащане на сумата от 250 лева по сметката, заявена от ищцовото дружество по заявлението по чл.410 от ГПК, но тъй като исковата претенция е предявена от ищцовото дружество и за тази сума съдът не може да откаже произнасяне по същество за нея в исковото производство, което цели окончателно и категорично установяване на вземането по основание и размер. Ето защо сумата, до която следва да се признае по настоящото дело съществуването на вземането в полза на ищцовото дружество, възлиза на 1 449, 85 лева неплатени месечни абонаменти и лизингови вноски.

Представените в съдебно заседание медицински документи не освобождават длъжника от плащане на поетите задължения, поради което и не могат да доведат до отхвърляне на исковата претенция до горепосочената сума от 1 449, 85 лева неплатени месечни абонаменти и лизингови вноски

Исковата претенция за общо 1 060, 22 лева, включващи 383, 04 лева – неустойка 4 за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги и 677, 18 лева – разликите между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договорите за лизинг, е неоснователна по следните съображения:

Видно от сключените договори между страните, ответникът е поел задължение в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока, посочен в договора при нарушение на задълженията му да заплати неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Видно от сключените между страните договори, потребителят дължи и разликата между стандартната цена на предоставеното устройство /в брой, без абонамент/ съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на договора.

За да бъде уважен предявеният иск по чл.92 от ЗЗД следва да се докаже от ищеца, че в договора съществува валидна уговорка за неустойка при прекратяване на договора по вина на потребителя преди изтичане на срока му и че договорът е прекратен по реда, предвиден в него и закона.

В случая неустойката за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги и лизинг, включваща три месечни абонаменти вноски по договорите за мобилни услуги и отбивката от цената на мобилните устройства по договорите за лизинг не е дължима, тъй като няма убедителни доказателства за предсрочното прекратяване на договорите.