Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260350 от 07.06.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 7917/2020
Вид
Решение № 260350
Подписан
07.06.2024
В сила
21.01.2025
Състав
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ЯНЕВА-ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.232 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 511, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ …. гр. София, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА и секретар

Т.Стоянова, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 7917 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявeн е от М.С.М. против Н.Б.Б.А.З.иск с правно основание чл. 511, ал.1, т.2 от КЗ.

Ищецът твърди, че пострадал на 18.06.2017г., около 11.50 часа, на път ПП- I, Е 79, в района на километър 406 + 000, при пътно-транспортно произшествие, настъпило по вина на сръбския гражданин И.М., при управление на л.а „Хонда Акорд“ с рег. № N ****DA, който внезапно навлязъл в насрещната лента за движение и ударил управлявания от М. автомобил. При катастрофата ищецът получил фрактура на множество ребра в дясно - от второ до осмо; хемоторакс билатералис; контузио пулмонис билатералис; фрактура тибия синистра. Спрямо ищеца било проведено болнично лечение, на два пъти бил опериран. Впоследствие постъпил в болница за рехабилитация. При рентгенография била установена посттравматична гонартроза, за което било издадено решение на ТЕЛК и на ищеца била призната трайно намалена работоспособност от 20 %. В резултат на травмите и проведените операции ищецът трайно бил обездвижен за около 6 месеца и изцяло зависел от чужда помощ за битово - хигиенното си обслужване; прекарал продължителен период, през който се учил да прохожда, да използва помощни средства, придвижвал се с проходилка, патерици и бастун.

Ползвал отпуск по болест за 10 месеца. През периода на лечение и възстановяване се тревожел и за близките си хора – за съпругата си и малолетния си син, които също пострадали при катастрофата, а той не можел да им помогне, тъй като бил безпомощен и се нуждаел от грижи. Чувствал се непълноценен и в тежест на семейството си, изпитвал срам и неудобство от своята безпомощност. Преди произшествието бил жизнерадостен и весел човек, с успешна кариера като юрист, с изграден авторитет и активен социален живот. Срещал се с приятели, играел футбол със сина си, ходели на заедно на походи в планината, карали ски. Преди катастрофата полагал грижи и за възрастните си родители. Пътно-транспортното поризшествие се отразило крайно негативно на психическото състояние на ищеца. Катастрофата се осъществила при особено тежки обстоятелства – загинал човек и били ранени пътници, които пътували в автомобила на сръбския гражданин. Наред с това телесни повреди получили и съпругата, както и малолетният син на ищеца. Тези обстоятелства оставили неизличим белег в неговото съзнание. След произшествието той сънувал кошмари, които все още не го били напуснали. По тялото му останали загрозяващи белези от операциите, които също му напомняли за катастрофата. Ищецът изпитвал страх и безпокойство да шофира и да се вози в моторно превозно средство, което състояние се отразявало на качеството му на живот и на работата му като адвокат, която изисквала мобилност при упражняването й. Ищецът твърди, че дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 140 000 лв. От тази сума ответникът му изплатил част в размер на 60 000 лв., при което останал неизплатен остатък от 80 000 лв. Поради изложените доводи, ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 26 000 лв., представляваща част от 80 000 лв. – дължимо обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 22.03.2018 г. до окончателното изплащане.

Претендира направените по делото разноски.

Ответникът твърди, че вече е изплатил дължимите обезщетения на ищеца за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. и за имуществени вреди в размер на

2417.36 лв. Оспорва предявените искове, поради следните съображения: оспорва вида и обема на неимуществените вреди – оспорва наличието на посттравматична гонартроза в областта на лявото коляно; оспорва гонартрозата да е в причинно-следствена връзка с катастрофата; оспорва ищецът да е инвалидизиран, вследствие на посттравматична гонартроза; оспорва ищецът да е инвалидизиран вследствие на други травми; поддържа становището, че продължителността на болките и оздравителния процес на долния крайник на ищеца се дължат на предшестващи дегенеративни изменения и/или други заболявания и травми в областта на колянната става или се дължат на неправилно лечение; оспорва размера на иска за неимуществени вреди като прекомерен. В отговора са изложени възражения срещу иска за имуществени вреди, но производството по този иск е прекратено в хода на делото на основание чл.232 от ГПК, поради оттегляне на иска. В отговора се поддържа и възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, който не задействал своевременно спирачната система за аварийно спиране на моторното превозно средство. Ответникът оспорва претенцията за законна лихва. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е с правно основание чл. 511, ал.1, т.2 от КЗ.

Съгласно чл. 511, ал.1, т.2 от КЗ, в случаите на настъпило застрахователно събитие на територията на Република България с участието на виновен водач, който управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработва от бюрото, когато няма кореспондент за територията на Република България на застрахователя на виновния водач или когато има кореспондент за територията на Република България на застрахователя на виновния водач, но съгласно вътрешните правила на Съвета на бюрата бюрото е приело решение да ликвидира щетата.

За да бъде уважен предявеният иск ищецът трябва да ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/да е причинена вреда при пътен инцидент; 2/ от противоправно поведение на водач, чието МПС обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата; 3/да е налице причинно-следствена връзка между противоправното поведение и причинената вреда; 4/застрахователят на виновния водач да няма кореспондент за територията на Република България или когато има кореспондент за територията на Република България, съгласно вътрешните правила на Съвета на бюрата, НББАЗ да е приело решение да ликвидира щетата.

Страните не спорят, че на ищеца преди датата на образуване на делото, е изплатено от НББАЗ застрахователно обезщетение в размер на 60 000 лв. за претърпени неимуществени вреди и в размер на 2417.36 лв. за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат от катастрофа на 18.06.2017г., предизвикана от противоправното и виновно поведение на сръбския гражданин И.М., при управление на л.а „ Хонда Акорд“ с рег. № N ****DA

С оглед на извършените плащания преди датата на подаване на исковата молба, съдът приема, че ответникът по извънсъдебен ред е признал настъпването на фактите от състава на чл. 511, ал.1, т.2 от КЗ до размера на изплатените застрахователни обезщетения.

С определение в открито съдебно заседание от 15.06.2022 г., на основание чл.232 от ГПК, е прекратено производството по делото по предявения иск за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди.

Спорни въпроси по настоящото дело са: какъв е обемът на претърпените от ищеца неимуществени вреди – дали гонартрозата в лявото коляно на ищеца е в причинно-следствена връзка с катастрофата и дали е довела до неговото инвализидизиране; какъв е размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и дали пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

От заключението на автотехническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, се установява следният механизъм на настъпване на катастрофата: На 18.06.2017 г., около обяд, л.а „Сузуки Гранд Витара“ с рег. № СА ****АК се е движел по път Е-79 в посока от с.Струмяни към с.Долна Градешница. Скоростта на автомобила в района на произшествието е била около 60 км/ч. В същото време л.а „Хонда Акорд“ с рег. № N ****DA се е движел в посока от с.Долна Градешница към с.Струмяни. Скоростта на автомобила в района на произшествието е била около 80 км/ч. Когато се е намирал на около 66 метра до мястото на удара, л.а „Хонда“ е започнал да се отклонява вляво, спрямо посоката си на движение. Навлязъл е в лентата за насрещно движение, когато се е намирал на разстояние от около 51 метра до мястото на удара. При първоначалното отклонение на л.а „Хонда“ вляво, спрямо посоката на движение, л.а „Сузуки“ се е намирал на около 38 метра до мястото на удара и водачът е възприел отклонението на насрещно движещия се автомобил. При навлизането на л.а „Хонда“ в лентата за насрещно движение л.а „Сузуки“ се е намирал на разстояние от 26.82 метра до мястото на удара. Опасната зона за спиране на лек автомобил „Хонда“ е била 60,47 метра, а на л.а “Сузуки“ - 39,13 метра. Скоростта на л.а „Хонда“ в момента на удара е била 80,19 км/ч, а на л.а „Сузуки“ - 13,11 км/ч. Водачът на л.а „Сузуки“ своевременно е предприел спиране и отклоняване на автомобила вдясно, като е намалил скоростта си до около 13 км/ч, но не е имал възможност да предотврати катастрофата. Водачът на л.а „Хонда“ не е предприел спиране. Настъпил е челен ексцентричен удар на прав участък от пътя в лентата за движение на л.а „Сузуки“ по широчина на 1,50 - 1,60 метра вдясно от левия край на пътното платно Според вещото лице, причината за настъпване на катастрофата е поведението на водача на лек автомобил „Хонда“, който е навлязъл в лентата за насрещно движение при наличие на движещи се там автомобили.

От заключението на медицинската експертиза, което съдът приема изцяло като компетентно и безпристрастно дадено, се установява, че при катастрофата ищецът е получил следните травматични увреждания:счупване на IV-VIII десни ребра; двустранен хемоторакс – събиране на кръв в гръдната кухина; контузия на двата бели дроба; счупване на гръдната кост; счупване на лявата голямопищялна кост в горния й край; частично разкъсване на собственото сухожилие на лявата капачка. Счупванията на ребрата и гръдната кост са причинили на ищеца трайно затруднение на движението на снагата за около 2 месеца. Двустранният хемоторакс и контузията на белите дробове са създали опасност за живота на пострадалия. Счупването на горния край на големия пищял е довело до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за около 5 - 6 месеца. Лечението на ищеца е преминало през следите етапи: болнично лечение от 18.06.2017 г. до 03.07. 2017 г. - 15 дни и от 19.02.2018 г. до 25.02.2018 г. - 6 дни или общо 21 дни; санаториално лечение - от 08.05.2018 г. до 15.05.2018 г. - 7 дни; домашно - амбулаторно лечение - от 03.07.2017 г. до 18.02.2018 г. за 7 месеца; от 25.02.2018 г. до 07.05.2018г. за 2.5 месеца и от 15.05.2018 г. за около 1-2 месеца. По време на болничното лечение ищецът е бил опериран на 26.06.2017 г. – извършено е било открито наместване и фиксация на голямопищялната кост с метална пластина и винтове; на 19.02.2018 г. е била извършена остеопластика на голямопищялната кост и фиксация на сухожилието на капачката с 1 метален винт. Ищецът е претърпял болки и страдания с много голям интензитет непосредствено след катастрофата за 15 - 20 дни, болки с голям интензитет за около 2- 3 месеца, болки с умерен интензитет за около 5-6 месеца, след което интензитетът на болките е намалявал постепенно за около 1 година. Понастоящем пострадалият продължава да изпитва болки с малък интензитет при по-продължително ходене и стоене прав, както и при влажно и студено време. При ищеца след лечението са останали белези от операциите по предната повърхност на лявата колянна става по-надолу от капачката с дължина 8 см и в горната 1/3 на лявата подбедрица - 21 см. Предстои нова операция за изваждане на металните импланти от големия пищял на пострадалия. Той не е напълно възстановен от травмата на колянната става. Налице е ограничение на движенията на лявата колянна става с 20 %. Предстои извършването на нова операция за изваждане на металните импланти от коляното. Едва след извършването й може да се даде точна прогноза за състоянието му. Извършените от ищеца рзходи, за които са представени фискални бонове по делото, за фраксипарин, метални импланти, клинична пътека 216 в Благоевград, медицински транспорт, патерици, канадки и скенер в „Пирогов“АД, са били необходими за лечението на пострадалия. Няма данни ищецът да е страдал от гонартроза преди катастрофата.