Решение № 149 от 23.07.2021, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Административно наказателно дело 533/2021
- Вид
- Решение № 149
- Подписан
- 23.07.2021
- В сила
- 19.08.2021
- Състав
- Иван Манчев Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 59 - чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 - чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 - чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 - чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 - чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.118 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- §1 т.41 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 149 гр. Сливен , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Иван М. Димитров при участието на секретаря Росица Н. Стоянова като разгледа докладваното от Иван М. Димитров Административно наказателно дело № 20212230200533 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Веселина 96“ ООД, чрез пълномощника си адв ЕЛ. П. срещу НП № 553110-F582556/16.04.2021 г. на Началник на отдел ”Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185 ал.1 от ЗДДС е наложено адм. наказание - имуществена санкция в размер на 2000 лв., за нарушение на чл. 25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. от МФ, вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС, с която иска НП да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно, алтернативно да бъде намалена до нейния минимум.
В с.з. жалбоподател, чрез своя пълномощник, иска НП да бъде отменено.
Алтернативно правят искане да бъде изменено в минимален размер.
В с.з. въззиваемата страна, чрез своя представител иска НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 30.10.2020 г. в 11:10 ч. инспектори при ЦУ на НАП, извършили 1 проверка на търговски обект по смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС – павилион за закуски, находящ се в гр. Сливен, ул. Д.Петков срещу 4 -то ОУ, стопанисван от жалбоподателя. Пред легитимация на органите по приходите била направена контролна покупка на 1 бр. закуска на стойност 1,30 лв., за която не било издадено фискален касов бон, от наличното в обекта и свързано с НАП фискално устройство модел Datecs DP 150, ИН на ФУ: DT 725939 и фискална памет № 02725939, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на стоката.
Сумата била заплатена от В.К. Т. – инспектор по приходите, а плащането е прието от Р.Й. Г., която при продажбата не е издала фискален касов бон за полученото плащане.
Било направена разпечатка на КЛЕН от фискално устройство за датата 30.10.2020 г. от която е видно, че за горепосочената продажба не е издаден фискален касов бон.
За извършената проверка бил съставен ПИП серия АА № 0050420/30.10.2020 г.
За извършеното против жалбоподателя бил съставен АУАН № F582556/10.12.2020 г., с който било квалифицирано като нарушение на чл. 25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС.
Актът бил предявен на жалбоподателя, който след като се запознал със съдържанието му не е написал, че има възражения.
На основание така съставения АУАН било издадено и обжалваното НП № 553110-F582556/16.04.2021 г., с което било наложено посоченото по-горе наказание.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и доказана въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото актосъставител В.К. Т. и свидетеля Д. М. Г., тъй като те се подкрепят със събраните по делото други доказателства - протокол за извършена проверка, АУАН и НП.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът 2 направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна /лице, което е санкционирано/. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
НП е правилно, обосновано и постановено в съответствие с относимите за казуса разпоредби на материалния закон, както и при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Обжалваното НП е постановено на база събраните доказателства, които кореспондират помежду си, като АНО е изпълнил задължението си, да установи с допустимите от закона средства дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, както и законосъобразността на наложената имуществена санкция. Съгласно чл.185 ал.1 от ЗДДС:- На лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. Въпреки, че е бил длъжен жалбоподателя не е извършил нещо правно дължимо, което е установено от АНО. По делото безспорно е установено, че при извършената проверка на дата 30.10.2020 г. в 11:10 ч., била направена покупка на 1 бр. закуска на стойност 1,30 лв., заплатена в брой от проверяващия екип, за която не било издадено фискален касов бон, от монтираното и работещо в обекта и свързано с НАП фискално устройство модел Datecs DP 150, ИН на ФУ: DT 725939 и фискална памет № 02725939, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на стоката.
Съдът прецени, че деянието не би могло да се квалифицира и като маловажен случай.За да е деянието маловажен случай, то следва от него да не са настъпили никакви вредни последици или неговата обществена опасност да е незначителна. Едно деяние представлява маловажен случай когато степента на засягане на охраняваните от закона обществени отношения е много ниска. Преценката дали дадено деяние следва да се квалифицира като маловажно е строго индивидуална. Преценящия орган следва да изхожда освен от накърнените обществени отношения, така също и от личността на дееца, на пострадалия, както и от сферата на самите обществени отношения които се засягат. Необходимо е да се изследват и начина на извършване на 3 деянието, мотивите и подбудите водили дееца при извършването му, не на последно място и отзвука който деянието има в обществото. В настоящия случай извършеното от жалбоподателя деяние не следва да се квалифицира като такова представляващо маловажен случай, т.к. не е налице нито едно обстоятелство, което да го прави такъв.
Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на акта, така и при издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
В случая нарушението е формално,такова на простото извършване,като законодателят е предвидил административно-наказателната отговорност в тези случаи да се реализира със самия факт на извършване на деянието, без необходимост от настъпване на някакъв резултат. Наказващия съвсем законосъобразно е установил неизпълнение на задължения, описани в чл. 25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година на Министерство на финансите. При доказаното нарушение, АНО е наложил незаконосъобразно и неправилно определено към максимума административно наказаниеимуществена санкция в размер на 2000лв. По делото е установено, че деянието е първо за жалбопод и е следвало да се ангажира отговорността му към минималния размер, в случая санкция в размер на 500лв.
Мотивиран от посоченото съдът прие, че следва да отмени атакуваното НП, ето защо:
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 553110-F582556/16.04.2021 г. на Началник на отдел 4
”Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с което на „ВЕСЕЛИНА Д6“ ООД, Булстат 205220917, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул.
Сан Стефано 60-А, представлявано от Д.Д. Г. с ЕГН .... и Д. Д. Г. с ЕГН ... съдебен адрес: гр. Сливен, ул. Г.С. Раковски № 15, чрез адв. ЕЛ. П. е наложено административно наказание от ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 лв. в ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лв. на осн. чл.185 ал.1.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Сливен в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5