Решение № 17895 от 06.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17895 гр. София, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110107338 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

„Т. С.” ЕАД е предявило срещу А. И. К. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които се иска да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми, отнасящи се за недвижим имот, находящ се в гр. София, община „С..“, ул. „Л..“ №..., ет. 1, ап. 1, абонатен номер ..: 1416, 40 лева – главница за топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 30.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 266, 64 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 22.11.2023 г., 23, 22 лева главница за дялово разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 30.11.2023 до окончателното изплащане на вземането, и 5, 59 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.12.2020 г. до 22.11.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 65972/2023 г. по описа на СРС, 151 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на ответниците, в качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответниците/техния наследодател топлинна енергия, като той не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 64219/2022г. по описа на СРС, 71-ви състав, както и разноските за производството.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез назначения особен представител, с който исковете се оспорват по основание и размер.

Изложени са доводи за липса на облигационно правоотношение между страните, като се оспорва ответницата да е била ползвател на топлинна енергия през процесния период. Сочи се, че процесната партида е била открита на нейно име служебно от ищеца. Направено е и възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответниците в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване, освен в случаите на наличие на сключен писмен договор между страните.

По делото е приет препис от декларация по чл. 14, чл. 27 и пар. 2 ПЗРЗМДТ, подадена в Столична община, район „С..“ на 17.04.1998 г. от А. И. К., за недвижим имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. София, ул. „Л..“ №..., вх. 1, ет. 1. В декларацията е отбелязано, че лицето разполага с документ за собственост върху имота от 05.12.1986 г., издаден от В... съд.

По делото е приет и договор за наем, сключен на 01.04.1997 г. между ответницата А.

К. в качеството наемодател и „С..“ ЕООД в качеството наемател, по силата на който ответницата е предоставила на дружеството процесния апартамент за временно възмездно ползване. Приет е и приемо-предавателен протокол от 01.09.1999 г., съгласно който „С..“ ЕООД и ответницата са прекратили договорните си взаимоотношения поради изтичане на срока на договора им за наем, като дружеството предава имота на ответницата в нормално състояние. На 04.10.1999 г. дружеството е подало молба до „Т. С.“ ЕАД за закрИ.не на партидата, открита на негово име, за процесния апартамент, и прехвърлянето й на името на ответницата А. К.. На 05.10.1999 г. ответницата е подала молба-декларация до ищеца за открИ.не на партида на нейно име за процесния апартамент, като е посочено, че семейството се състои от двама членове. На 26.03.2015 г. ответницата е подала до ищеца и жалба за преизчисляване на дължимата по процесната партида с абонатен номер .. сума.

След съвкупна преценка на описаните по-горе писмени доказателства съдът намира, че ответницата е клиент на топлинна енергия, доставяна до процесния апартамент, тъй като 2 е негов собственик, а освен това е подала и заявление за открИ.не на партида на нейно име при ищеца, т.е. изявила е изрична воля за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. В подадената от самата ответница декларация до Столична община по ЗМДТ тя лично се е посочила като единствен собственик на имота и е описала и документа си за собственост. В подадената до ищеца жалба (л. 17) ответницата също изрично е посочила, че сумите за топлинна енергия за процесния имот са „дължими“ от нея. Всички тези изявления представляват категорични извънсъдебни нейни признания, че е собственик на процесния апартамент, следователно дължи и стойността на реално потребената в него топлинна енергия през процесния период. Тези изявления са многобройни и са били направени пред различни лица (общинска администрация, ищеца), поради което съдът намира, че те не се опровергават от изложените в писмената защита на особения представител възражения за липса на подпис в молбата-декларация.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно изготвено. В него е посочено, че в имота радиаторите са били демонтирани преди процесния период, поради което не е била начислена топлинна енергия за отопление на имота. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е била изчислявана по формулата, заложена в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. върху пълната отопляема кубатура на апартамента съгласно акт за разпределение на кубатурата, представен на вещото лице. Съгласно заключението до имота не е бил осигурен достъп за отчет на водомер, поради което е била изчислена служебно топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на база два броя потребители при разход 140 л. на денонощие. Тези констатации се потвърждават и от представените от третото лице-помагач документи за отчет и протокол за неосигурен достъп (л. 103 и л. 104). Вещото лице посочва, че технологичните разходи са извадени от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. За разпределяне между абонатите е дадено само „чистото количество” топлинна енергия. Вещото лице посочва, че топломерът е преминал метрологична проверка през 53 месеца вместо през 24 месеца, но не е бил сменян и при проверките не са били констатирани отклонения извън допустимите, поради което съдът намира, че по-дългият период между метрологичните проверки не се е отразил върху коректността на измерванията. Съгласно заключението стойността на реално потребената топлинна енергия в процесния имот през процесния период се равнява на 1464, 86 лв.

Следва да бъде разгледано и направеното възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат 3 доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.

Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.