Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1046 от 28.10.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1469/2026
Вид
Определение № 1046
Подписан
28.10.2026
В сила
28.10.2026
Състав
Александър Желязков, Десислав Любомиров, Атанаска Китипова

Цитирани разпоредби

  • чл. 155 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.70, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 70, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
  • чл.342, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.345, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1046 гр. София, 28.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно наказателно дело № 20261000601469 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 4 40, ал.2 , вр.чл.345, ал.1 от НПК.

Постъпила е въззивна частна жалба от осъдения М. Ц. М., срещу протоколното определение от 15.10.2026 г., постановено в открито съдебно заседание по_ЧНД№ 5764/26г по описа на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наложеното по НЧД№3485/24г. по описа на СГС, наказание лишаване от свобода за срок от четири години един месец и петнадесет дни при първоначален „общ" режим.

С жалбата се иска отмяна на определението и уважаване на молбата за условно предсрочно освобождаване. Твърди се, че първоинстанционният съд е оценил молбата през критерий, който надхвърлял законовото изискване за доказателства за поправяне. Съдът бил признал съществената положителна промяна в поведението на М., но отказал да й придаде достатъчно значение, защото корекционната работа не била приключила в цялост. Към този подход се добавяла непълната съпоставка на благоприятните и неблагоприятните данни, неточното определяне на периода на промяната и отказът за разпит на свидетел, посочен за конкретни факти относно поведението и условията за живот след освобождаването. Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно и условно предсрочно освобождаване на осъдения от изтърпяване остатъка от 1 наложеното наказаниеие.

Въз основа на материалите по делото, съобразявайки наведените в жалбата оплаквания съдът намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.342, ал.1 от НПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Лишеният от свобода М. Ц. М. е постъпил в затвора на 26.01.2024г като понастоящем изтърпява общо наказание лишаване от свобода за срок от четири години един месец и петнадесет дни при първоначален „общ" режим, определено му след групиране извършено по НЧД№3485/24г. по описа на СГС. До момента на постановяване на обжалваното определение осъденият е изтърпял от това наказание 3 години 8 месеца и 29 дни. Неизтърпяната част от наказанието е била в размер на 4 месеца и 16 дни.

Обективно верни са констатациите на СГС, че е налице първата от предпоставките по чл. 70, ал.1, т.1 НК-изтърпяване на не по-малко от 1/2 от наложеното наказание за извършеното престъпление. Въззивният съд приема, че не е налице втората кумулативна предпоставка-достатъчно доказателства за поправяне на осъдения. Данните от оценката за същия по чл. 155 ЗИНЗС сочат, че рискът от рецидив е в средни -73 т. При постъпването на осъдения в пенетенциарното заведение са били отчетени проблемните зони, залегнали в плана на присъдата. До момента на произнасяне на първоинстанционният съд са отчетени леки положителни промени в тях, поради което правилно в обжалвания акт е прието, че не е налице втората предпоставка по чл.70, ал.1 от НК. Видно от изготвения доклад, след настаняването на осъдения в затвора същият е имал отчасти съобразено с положението му на лишен от свобода поведение. Трудово е бил устроен, като се е справял успешно с трудовите си задължения. Награждаван е веднъж, но е наказван няколко пъти за допуснати дисциплинарни нарушения. Отчетено е формално отношение на М. към плана на присъдата, както слабо повлияване от корекционно въздействие на дефицитните зони. За дефицитната зона "отношение към правонарушението" се констатира, че е налице известна промяна в разбирането на мотивите криминалното му поведение, осъденият формално признава вината си, склонен е към омаловажаване сериозността на извършеното и оправдава противоправните си действия с външни фактори.. Въпреки изтеклия период от време прекаран в изолация, в личността на М. не е настъпила съществена и позитивна промяна. Осъденият не декларира дългосрочни цели, няма ясна визия за способностите си, няма умения за самоконтрол. Налице е склонност към импулсивност, показателни за което са извършените дисциплинарни нарушения. Първоинстанционният съд е обсъдил данните за криминалното минало на осъдения, обосноваващи високата му степен на обществена опасност и е формулирал въз основа на това изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Въпреки изтърпяната част от наказанието до момента, риска от сериозни вреди за обществото остава среден и потенциален при освобождаването на М..

С оглед на това въззивният съд приема, че протичащият удовлетворителен с оглед временните резултати и очертаващите се 2 перспективи процес на поправяне не е приключил. Демонстрирано е през известен период от време поведение, което по същността си представлява формално изпълнение на задълженията на лишения от свобода произтичащи от режимните условия при които е поставен в пенетенциарното заведение.

Доказателствата дават основание на въззивният съд да приеме, че поведението на осъденото лице в затвора не се отличава с каквато и да било „изключителност“ и не позволява само по себе си да обоснове извод, че молбата му за условно предсрочно освобождаване е основателна. Напротив, периодът му на престой в затвора е изразено очертан като противоречив от гледна точка на демонстрираното поведение. От една страна се наблюдава желание за работа, мотивирано в голяма степен от възможността да се намали времето за фактическия престой в пенетенциарното заведение, а от друга са налице ред прояви в разрез със задълженията на лишения от свобода.

Поради това въззивният съд приема, че осъденият не е дал достатъчно признаци за поправяне. Видно е, че престоя му в затвора не е довел до съществено снижаване на оценката за риска от рецидив, която е в близък до първоначално определения размер. Доказателствата позволяват да се направи извод, че въпреки престоя в пенетенциарното заведение не се наблюдава съществена положителна промяна в наличните проблемните зони, поради което корекционната работа с осъдения М. би следвало да продължи в насока изграждане на социално приемливи модели на поведение и трайни нагласи за законосъобразен начин на живот. Осъзнаването на ценностите към които същият следва да се превъзпита е продължителен процес, който изисква съотнасяне на досегашния му социален опит с актуалната ситуация на изолиране от обществото и причините за нея. Именно това зависи от социалната зрялост на личността на лишения от свобода и от способността му субективно да достигне до извод за необходимост от промяна на ценностната му система, за което следва да има и обективен израз в поведението му. В случая съдът правилно е отделил внимание на незначително променената оценка за риск от рецидив и наличните проблемни зони. Съществуващите такива са от естество да улеснят незаконосъобразно поведение на осъдения и по този начин фактически да заличат постигнатия известен напредък в процеса на неговото поправяне, и са показателни, че М. не е постигнал нужната промяна в ценностната си ориентация и не се е поправил.

С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна.

Фактическите данни за начина по който е изтърпявано до момента наказанието наложено на осъдения са съобразени от първоинстанционния съд, като въз основа на тях в атакувания акт е формулиран правилен по съществото си извод, че не е налице втората предпоставка по чл.70, ал.1 от НК.

Законосъобразно молбата за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието е оставена без уважение, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така Софийски апелативен съд, V-ти състав ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 15.10.2026 г., постановено по ЧНД№ 5764/26г по описа на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение молбата на осъдения М. Ц. М. с ЕГН**********, за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наложеното му наказание лишаване от свобода.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4