Определение № 4678 от 20.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4678 гр. София, 20.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Иво Дачев като разгледа докладваното от Иво Дачев Частно касационно гражданско дело № 20258003103520 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на У.Е.У. Црт срещу Определение на ВКС, IV г.о., постановено на 01.07.2025 г. по к. гр. д. № 4005/2024 г.

Определението се обжалва в частта, в която е оставена без разглеждане касационната жалба на дружеството срещу въззивно решение № 2803 от 13.05.2024 г. по в. гр. д. № 11850/2022 г. на Софийския градски съд в частта, с която исковете, предявени срещу жалбоподателя, са отхвърлени, както и в частта по исковете с цена под 5000 лв.

Оплакванията са за недопустимост и неправилност на обжалваното определение, претендира се неговото частично обезсилване и отмяна.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване пред друг състав на ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна.

Противно на развитите от частния жалбоподател съображения, Определението на ВКС, IV г.о., по гр. д. № 4005/2024 г., не е недопустимо поради произнасяне свръх-петитум. Видно от касационната жалба на дружеството, решението на въззивния съд е обжалвано изцяло, поради което касационният съд е разполагал с компетентността да се произнесе и в частта по иска по чл. 74 КТ, независимо, че по отношение на него касаторът не е изложил самостоятелни оплаквания.

1

Определението в останалата му обжалвана част е правилно. Исковете по чл.177 КТ, чл.264 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД са с цена под 5 000 лева всеки (съответно за 3 920 лева, 300.61 лева и 27.60 лева) и въззивното решение по тях не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т.1 от ГПК, съгласно която разпоредба не подлежат на касационно обжалване въззивните решения с цена на иска до 5000 лв. По отношение на иска по чл.128, т.2 КТ за заплащане на секторните възнаграждения: тъй като въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което този иск е отхвърлен, решението се явява постановено в полза на страната У.Е.У. Црт.

Поради това, тази страна няма право да го обжалва в тази част, независимо какви мотиви е изложила въззивната инстанция по съществото на спора. Това е така, защото не мотивите формират сила на пресъдено нещо, а диспозитивът, който удовлетворява правния интерес на жалбоподателя, щом искът срещу него е отхвърлен. Дори решението на въззивния съд да бе процесуално недопустимо, като необжалвано от страната с право на жалба, същото в посочената част е влязло в сила.

По изложените съображения обжалваното определение на ВКС следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 3449 от 01.07.2025 г. по гр. д. № 4005/2024 г. на ВКС, IV г.о. в обжалваната му част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2