Определение № 590 от 17.04.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 590 гр. Шумен, 17.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20253600500191 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 1651/28.02.2025 г. депозирана от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД с ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление: гр.

София, пл. .... № 7, представлявано от изп. директори Ц.Г.М. А.Т. С.П. чрез адв. Д. А. срещу определение № 119/10.02.2025г. по ч. гр. д. № 20253620100159 по описа на РС – Нови пазар, с което изцяло е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу О. С. О. с ЕГН **********.

Жалбоподателят счита определението за неправилно и незаконосъобразно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Излага, че с подаденото заявление е поискано издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за акцесорните вземания произтичащи от неизпълнение на поетите с договор за банков потребителски кредит усвоен чрез овърдрафт, задължения. Сочи, че неправилно съда го е отхвърлил, тъй като е приел, че повторно подадено заявление за отхвърлените вземания по предходно подадено заявление е злоупотреба с права и същото било в нарушение на чл. 3 от ГПК. Излага, че по предходно образуваното ч.гр.д. № 1329/2024г. по описа на РС – Нови пазар, съдът се е произнесъл и е издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист само за сумата от 2000 лева – главница, като в останалата част заявлението е било отхвърлено. Отхвърлянето в частта за акцесорните вземания било по формални причини, неизпълнение на указанията на съда, а не по същество, поради което не съществувало никаква пречка да бъде подадено повторно заявление за издаване на заповед за изпълнение за отхвърлените акцесорни вземания. Позовава се на практика на ВКС, относно приложението на чл. 126, ал. 1 от ГПК в заповедното производство и предвид наличието на правен интерес от повторно подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, за отхвърлените вземания, моли съда да отмени обжалваното определение и да 1 постанови издаване на заповед за изпълнение за претендираните вземания.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за основателна, поради следните съображения:

Производството пред първата инстанция по ч. гр. д. № 20253620100159 по описа на РС – Нови пазар, е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение чл. 417 от ГПК срещу длъжника О. С. О. от с. Църквица, общ. Никола Козлево за сумите както следва: 83,60 лева - неразрешен овърдрафт/надхвърлен лимит по договора за кредит от 11.10.2022 г.; 484,31 лева - лихва за просрочена главница по договора за кредит, начислена за периода 12.12.2022 г. – 07.02.2025 г.; 84,93 лева - законна лихва за просрочена главница по договора за кредит, представляваща част от общия размер на обезщетението за забава за просрочените плащания по договор за кредит, за периода от 12.12.2022 г. – 07.02.2025 г.;

480,52 лева - неустойка за просрочена главница по договора за кредит, за периода от 12.12.2022 год. до – 07.02.2025 г.; 20,09 лева - неустойка за просрочена редовна лихва по договора за кредит за периода от 12.12.2022 г. – 07.02.2025 г. В заявлението е посочено, че вземането е за погасяване на кредит, отпуснат по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 320/0068/R3141700 от 08.11.2019г.

След извършена служебна проверка в деловодната система на съда, заповедния съд е установил, че по предходно заявление за издаване на заповед за изпълнение от същия заявител срещу същия длъжник по образувано ч.гр.д. № 1329/2024 г. на РС - Нови пазар, има постановено Разпореждане № 2361/17.11.2024 г. за частичен отказ, именно за претендираните със процесното заявление суми, като е издадена Заповед за изпълнение № 765/17.11.2024 г. само за главницата от 2000 лв. и съразмерните разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение. Приел е, че повторно подаденото заявление за отхвърлените вземания по предходно подаденото заявление, е злоупотреба с права. Съдът по ч.гр.д. № 1329/2024 г., постановявайки разпореждане № 2361/17.11.2024 г., е указал на заявителя, че разпореждането за отхвърлените вземания на първо място подлежало на обжалване пред ОС - Шумен, както и, че за тях може да предяви осъдителен иск по чл. 415, ал.3 вр. ал.1, т.3 от ГПК, което същия не е сторил и е приел, че заявителят се е съгласил с постановените от съда мотиви. Посочил е, че подаването на ново заявление за отхвърлените по ч.гр.д. № 1329/2024 г., съгласно разпореждане: 2361/17.11.2024 г., претенции прави искането на заявителя, като повторно внесено недопустимо, още повече, че по този въпрос съда по предходното дело, вече се е произнесъл. Приел е, че е налице проява на злоупотреба с процесуални права, която е несъвместима с принципите на международното и вътрешното ни право, съгласно разпоредбите на чл. 17 от КЗПЧОС, чл. 54 от Хартата на основните права на ЕС, чл. 57, ал.2 от Конституцията на РБ, които разпоредби забраняват злоупотребата с права, както и тяхното упражняване за сметка на права и законни интереси на други лица и е отхвърлил заявлението изцяло, като го е приел за недопустимо.

Със заявление от 07.02.2025г. по което е образувано процесното ч. гр. д. № 2

20253620100159 по описа на РС – Нови пазар, заявителя е поискал издаване на заповед за изпълнение, не за същите вземания по които е издадена заповед за изпълнение по предходно образуваното ч.гр.д. № 1329/2024 г. на РС - Нови пазар, а за вземанията за които е налице отхвърлителен диспозитив в цитираното от съда разпореждане. В заповедното производство съда е длъжен да разгледа подаденото заявление и с разпореждане да отхвърли или да уважи заявлението, т.е. следва да се произнесе с акт по същество, а не да отхвърля същото, като недопустимо, тъй като било внесено повторно от заявителя. Постановените в заповедното производство разпореждания за отхвърляне на вземанията, не се ползват със сила на присъдено нещо, поради което за страната не е налице процесуална пречка да подаде повторно заявление, в частта за отхвърлените вземания. В тази част заявителя не е обжалвал разпореждането, поради което и то е влязло в законна сила, и няма никаква пречка кредитора да заяви правата си с ново заявление, още повече, че за да издаде или откаже издаването на заповед за изпълнение, съдът следва да съобрази единствено наличие на законовите предпоставки по чл.410 и сл. ГПК.

В настоящия случай няма данни за злоупотреба с права, както е приел първоинстанционния съд, и доколкото съдът не е разгледал заявлението по същество, въпреки непрецизно постановения диспозитив за отхвърляне на заявлението, фактически го е оставил без разглеждане, делото следва да му бъде върнато за произнасяне по същество на предявеното заявление за издаване на заповед за изпълнение.

С оглед изложеното, настоящия въззивен състав приема, че като е отхвърлил, като недопустимо подаденото заявление първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да се отмени и делото се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество на подаденото заявление, ведно с произтичащите от това правни последици.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ изцяло определение № 119/10.02.2025г. по ч. гр. д. № 20253620100159 по описа на РС – Нови пазар и

ВРЪЩА делото на Районен съд – Нови пазар за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество, съобразно настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4