Решение № 236 от 02.10.2025, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Гражданско дело 71/2025
- Вид
- Решение № 236
- Подписан
- 02.10.2025
- Състав
- Полина Пенкова
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38,ал.1,т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.137а,ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.16,ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20,ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.20,ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.21,ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.106, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.107 · Кодекс за застраховането
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.15 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 236 гр. Г., 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Полина Пенкова при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Полина Пенкова Гражданско дело № 20254200100071 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен иск от П. С. П. чрез адв.Т. срещу ЗД“БУЛ ИНС“АД за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 120 000лв. за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 06.11.2024г., ведно със законната лихва от предявяване на иска на 21.01.2025г.
Наведените в исковата молба твърдения са, че при настъпило на 06.11.2024г.
ПТП в гр.Г., причинено от водача на лек автомобил „“С.“ с ** – Е. Д. Е., е пострадала ищцата като пътник в автомобила , на предна дясна седалка, с поставен обезопасителен колан. Твърди се, че водачът на лекия автомобил „С.“ е нарушил чл.20,ал.1 и ал.2 ЗДвП, като е навлязъл в платното за насрещно движение и се е блъснал челно в насрещно движещото се МПС ,марка „М.“ с **. Мястото на ПТП е било посетено от органите на МВР и съставен КП. В следствие на удара ищцата получила описаните в исковата молба увреждания. Било проведено болнично лечение от 06.11.2024г. до 18.11.2024г. По време на болничния престой, психичното й състояние рязко се влошило, за което било назначено медикаментозно лечение.
След изписването на 18.11.2024г. била приета в Отделението по физикална и рехабилитационна медицина. Описани са проведените процедури и прегледи. След 25.11.2024г. ищцата провежда домашно лечение съгласно лекарските предписания. Твърди се , че преживеният инцидент се е отразил както на физическото, така и на психическото здраве на ищцата. Описани са негативните преживявания, които е имала. Наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка ГО за управлявания лек автомобил „С.“ обуславя пасивната легитимация на ответника. До него е била подадена от пострадалата молба на 05.12.2024г. за заплащане обезщетение за претърпените от процесното ПТП вреди, но е била уведомена от застрахователя на 13.12.2024г., че следва да представи посочени от него документи и че при непредставяне претенцията й няма да има развитие. Наведени са 1 доводи, че искането на застрахователя е незаконосъобразно и неоснователно, като същият сам е могъл да се снабди с всички документи от компетентните органи.
Претендира се да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата обезщетение за претърпени от ПТП на 06.11.2024г. неимуществени вреди в размер на 120 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.01.2025 г. – датата на завеждане на иска, както и направените по делото разноски.
В депозирания от ответника писмен отговор искът се оспорва по основание и размер. Прави се възражение за съпричиняване от страна на пострадалата ,като се твърди, че е била без поставен обезопасителен колан . Оспорва се механизмът на настъпване на ПТП.
Твърди се, че събитието е случайно за водача на на лекия автомобил „С.“ в хипотезата на чл.15 НК . Оспорва се да има причинно-следствена връзка между ПТП и твърдените от ищцата вреди. Оспорва се дължимостта на лихва за забава.
В хода на делото е направено изменение на иска с увеличаване размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди на 180 000лв.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното :
От събраните по делото доказателства се установява ,че на 06.11.2024 г. в гр.Г. , ул.“Л.“ е настъпило ПТП между лек автомобил „М.“ с рег.№ ** и лек автомобил „С.“ с **, в който е пътувала ищцата. Към момента на ПТП, управляваният от Е. Д. Е. лек автомобил „С.“ е бил със сключена застраховка „Гражданска“ отговорност“ в ответното дружество.
Пострадалата П. С. П. е предявил извънсъдебно пред застрахователя претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, видно от представеното уведомително писмо на л.22 от делото. Не се твърди и не са представени доказателства за извършено плащане от застрахователя.
От представената медицинска документация и приетата по делото СМЕ се установява, че в резултат на процесното ПТП получените от ищцата увреждания са : разкъсване на слезката с излив на кръв в коремната кухина, което е наложило оперативното отстраняване на органа. Травмата е причинила загуба на слезката. Оперативното отстраняване на слезката е извършено на 06.11.2024г. в спешен порядък. Поради повторен кръвоизлив пострадалата е оперирана отново на 07.11.2024г. Причинена е травма на главата с данни за мозъчна контузия в областта на малкия мозък. След инцидента продължително време пострадалата е с количествено нарушение на съзнанието. Травмата на главата е причинила временно разстройство на здравето , неопасно за живота за срок от около 2 месеца, при благоприятно протичане на оздравителния процес. Пострадалата е претърпяла освен черепно-мозъчна травма и психотравма. Двукратно консултирана с психиатър, назначено медикаментозно лечение. Поставена е диагноза: Разстройство на личността и поведението, дължащи се на болест, увреждане и дисфункция на главния мозък. Това състояние се явява временно разстройство на здравето , неопасно за живота. При произшествието ищцата е получила фрактура на 5- та и 6-та ребрени дъги вляво по задната 2 мишечна линия. Счупването на две ребрени дъги е причинило временно разстройство на здравето , неопасно за живота за срок до 1 месец, при благоприятно протичане на оздравителния процес. Като механизъм на причиняване на травматичните увреждания : счупването на две леви ребрени дъги и травмата на слезката ,довела впоследствие до нейното отстраняване, могат да бъдат получени едномоментно при силен натиск и удар в лявата средна и долна предностранична част на гръдния кош. Не са описани видими травматични увреждания на меките тъкани на главата. Контузията в областта на малкия мозък може да се причини при удар на тилната област на главата в купето на лекия автомобил. На 06.11.2024г. ищцата е оперирана като е отстранен далакът поради разкъсване на същия. В коремната кухина е установена около 1000мл кръв. След установяване на кървене от поставените дренажи на 07.11.2024г. се налага повторна оперативна интервенция, при която в мястото на отстранения далак е намерена съсирена кръв с обем около 500мл, както и друг голям кръвен съсирек. В следствие на острата кръвозагуба хемоглобина на пострадалата е спаднал до 37г/л. До 11.11.2024г. ищцата е била в Отделение по анестезиология и интензивно лечение на изкуствена белодробна вентилация. Съзнанието й е било нарушено. В следващите дни поради отклонения в психичното състояние e направена консултация с психиатър и е назначена медикаментозна терапия. Още след произшествието имала силни болки в корема, поради травмата на далака. След втората операция имала загуба на спомени за големи епизоди от живота си. Започнала да буйства, махала си абоката и венозните източници, станала агресивна. Още по време на болничния престой е консултирана със специалист неврохирург д-р Гецов от МБАЛ" Д-р Ст. Черкезов" гр. В.
Търново, като е предписана медикаментозна терапия. След това през м.януари и февруари 2025г. й е направен ЯМР в МОБАЛ"Д-р Ст. Черкезов" В.Търново и отново е консултирана с неврохирург д-р Гецов, който й изписал медикаментозна терапия. След изписването от болницата, около 4 месеца не можела да се самообслужва сама. Повече от два месеца била на легло с памперси, много рядко ставала. Изпитвала обща слабост и много лесно се уморявала психически и физически. Имала болки в лявата гръдна половина около 3-4 месеца. Станала избухлива, раздразнителна, агресивна, тревожна, чувство на вина, лесно плачела, не можела да пише, забравила разположението на буквите на клавиатурата на телефона си, получавала паник-атаки. Консултирана с психиатър д-р С., назначена й медикаментозна терапия. Започнала да посещава училище през м. март 2025г. След отстраняването на слезката започнала да боледува често от инфекциозни заболявания.
Отстраняването на слезката е противопоказание за извършване интензивен физически труд /или усилия/. Към настоящия момент съобщава за периодични болки в лявата гръдна половина при промяна на времето и при движение на снагата. Обективно се установява вертикален белег в срединната част на корема с дължина 23 см и ширина до 5-6мм с розовобял цвят с неравна повърхност леко надигнат над нивото на кожата. Множество хоризонтално 32 разположени по-къси белези с дължина до 3см и ширина до 2-3 мм също с розовобял цвят разположени леко над нивото на кожата от поставени единични хирургични конци. В лявата долно-странична част на корема има два белега от поставени дренажи с диаметър от по 1,5см с червеникавосинкав цвят, леко под нивото на кожата. В дясната долна 3 странична част на шията има белег с диаметър 7-8мм с розовобял цвят леко над нивото на кожата от поставен централен венозен източник. Описаните белези в областта на предната коремна стена, представляват значителен козметичен дефект. Окончателното им състояние може да бъде преценено след изтичане на 1 година от извършването на оперативните интервенции. Липсват медицински данни пострадалата да е била с поставен обезопасителен колан - не са описани специфични кръвонасядания в областта на гърдите и корема от поставен предпазен колан. Травмата на далака, както и на лявата гръдна половина могат да бъдат получени при силен удар в лявата средна и долна предно-странична част на гръдния кош. Като се има предвид, че ударното натоварване е било върху лявата половина на телата на пострадалите в автомобила, който се блъска с лявата си странична част в челно движещ се насрещен автомобил, то травмата би могла да се получи и без поставен предпазен колан, тъй като последният ограничава движението на телата главно в предно-задна посока и способства оставането на тялото на седалката на автомобила. При поставен обезопасителен колан би могла да бъде избегната черепно-мозъчната травма. Ищцата е претърпяла травма на главата с данни за мозъчна контузия в областта на малкия мозък. След инцидента продължително време е била с количествено нарушение на съзнанието. При травмената болест на мозъка могат да се наблюдават психотични разстройства обикновено в преходите на възстановяване на съзнанието. Състоянието е овладяно от приложените антипсихотици.
При повторната консултация състоянието е преценено като F07 Разстройства на личността и поведението, дължащи се на болест, увреждане и дисфункция на главния мозък.
Препоръчана е терапия със Сперидан 2 мг/дневно + коректор Акинетон 2 мг, сомазина, Брейн бустер. Въпреки проведеното лечение ищцата съобщава, че след изписването от болницата около 4 месеца не можела да се самообслужва сама. Повече от два месеца била на легло с памперси, много рядко ставала. Изпитвала обща слабост и много лесно се уморявала психически и физически. Станала избухлива, раздразнителна, агресивна, тревожна, с чувство на вина, лесно плачела, не можела да чете и пише, забравила разположението на буквите на клавиатурата на телефона си, получавала паник-атаки. Консултирана от психиатър д-р С. в амбулаторни условия, поставена диагноза F 41.0 Паническо разстройство /епизодична пароксизмална тревожност и препоръчана терапия със антидепресант Сероксат 40мг/дн. При актуалното изследване се установява, че ищцата е видимо напрегната, ориентирана всестранно, в ясно съзнание. Емоционално - лабилна, тревожна. Волево - неустойчива, склонна към гневнодисфорични реакции. Апсихотична. Мисловният процес е ангажиран с психотравмените преживявания, виновностови изживявания и песимистични нагласи.
Затруднена работна памет. Умерено понижение на концентрацията и устойчивостта на вниманието. В личностовия профил доминира емоционална нестабилност, неувереност, ранимост. В поведението демонстрира постоянно напрежение, песимистични очаквания, усещане за малоценност, често тъга и несигурност, лесна умора. Неуверена, дразнима, с опозиционно поведение, високо равнище на ситуационна тревожност и чести панически атаки. Експертизата приема, че описаните в исковата молба промени в психичното състояние на ищцата се дължат на Разтройства на личността и поведението, дължащи се на болест, увреждане и дисфункция на главен мозък. Постконтузионен синдром 4