Решение № 1080 от 15.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1080 гр. Пловдив, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20225330204700 по описа за 2022 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 22-0441000197/17.08.2022г. на Началник Сектор към ОДМВР - Пловдив, РУ 04 Пловдив, с което на Д. Д. Р., ЕГН **********, с адрес: ......, са наложени административни наказания - глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл.104Б т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.175А ал.1 пр.3 от ЗДП.

Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и в допълнителни мотиви, моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноските по делото за адвокатско възнаграждение. Редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание, а се представлява от адв. Т., който поддържа жалбата и прави същото искане.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище се пледира за потвърждаване на НП и отхвърляне на жалбата като неоснователна. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение и иска същото да бъде намалено до предвидения в наредбата минимален размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 -дневен срок за обжалване, 1 изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 17.07.2022г. в гр. Пловдив жалбоподателят Р. управлявал л. а.

„Фолксваген Голф” с рег. № *** чужда собственост, с пасажер – св. М.А.Д..

Около 1:20ч. на кръстовището на ул. „Богомил“ с бул. „Източен“, Р. предприел маневра за наляво в посока запад – север, като подал газ на самия завой. В това време, в близост, на кръстовището на бул. „Източен“ в посока север-юг, упражнявайки контрол на движение по пътищата, се намирал полицейски патрул към Четвърто РУП при ОДМВР -Пловдив, който изчаквал светофарната уредба. В патрула били полицейските служители – св. К. С. К. и св. Б. Н. М.. Последните възприели маневрата на жалбоподателя Р. при управление на горепосочения лек автомобил като използване на път, отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. Според тях Р. извършил рязка маневра ляв завой и извел МПС извън контрол чрез презавиване до загуба на сцепление на задните му колела. Посоченото станало причина полицейският патрул да направи обратен завой и пускайки звуков и светлинен сигнал, последвал водача. Управлението на автомобила от Р. било преустановено принудително след зоната на кръстовището на бул. „Източен“ и бул. „Мария Луиза“.

При извършената на място проверка, сви. К. съставил срещу Р. АУАН с бл. № 317105/ 17.07.2022г. за констатирано нарушение по чл.104Б т.2 от ЗДП.

При предявяване на акта, Р. го подписал с изричното отбелязване, че има възражения.

Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното НП, в което наказващият орган възприел описаните в акта обстоятелствата на нарушението с дадена му правна квалификация по чл.104Б т.2 от ЗДП и наложил на жалбоподателя глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, на основание чл.175А ал.1 пр.3 от ЗДП.

Описаната фактическа обстановка се установява от приложените и събрани по делото веществени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на св. Е.Р. Д., св. М.А.Д., частично от показанията на актосъставителя св. К. С. К., частично от показанията на св. Б.

Н. М..

От показанията на св. Д. се установява, че управлявайки друг автомобил от ВСИ-то, в посока бул. „Шести септември“ в гр. Пловдив, бил първа кола на светофарната уредба на процесното кръстовище и изчаквал да премине червения сигнал. В този момент станал пряк свидетел на случилото се – на маневрата, която предприел неговият приятел Р. и последвалото принудително спиране и полицейска проверка. Свидетелят с категоричност заявява, че жалбоподателят Р. не е губил контрол над автомобил му, извършил е обичайно маневрата наляво, като не е имало поднасяне, не е чул 2

„изсвирване“ на гумите и не е видял „дрифт“ или блокиране на задните колела. Обяснява, че процесният автомобил, предвид марката и модела му – „Фолксваген Голф 4“ е с предно предаване и е невъзможно при завой да поднесе, освен ако се използва ръчна спирачка.

В показанията си св. Д. заявява,че в процесното време и място била на пасажерското място до водача Р.. На ул. „Богомил“ – кръстовището с бул.

„Източен“, при подаден зелен сигнал на светофарната уредба, приятелят й – жалбоподателят Р. предприел маневра за завиване наляво, като подал газ. На следващия светофар били спрени от полицейския патрул и бил съставен АУАН срещу Р. за „дрифт“. Полицейският служител обяснил, че процесният автомобил се изместил от пътя и че се е завъртял, а реално според свидетеля това не се е случило. Не е видяла и използването на ръчна спирачка от страна на Р. на завоя. Потвърждава, че св. Д. е присъствал на случилото се.

Съдът кредитира показанията на св. Д. и св. Д. като логични, взаимодопълващи се, непротиворечиви и напълно съответстващи на веществените доказателства, както и на кредитираната част от показанията на св. М. и св. К.. Показанията им представляват пряк и първичен източник на информация относно развилото се на процесната дата и време събитие и според съда са дадени при липса на данни за заинтересованост. Въпреки близките отношения на св. Д. и св. Д. с жалбоподателя Р., съдът поставя внимание и на това, че същите са дали показания с предупреждение за реализиране на наказателна отговорност при лъжествидетелстване. Отделно от това показанията им напълно съответстват на събраните и налични по делото веществени доказателства – записите от два броя дискове от „Втора“ и „Четвърта“ камера на процесното кръстовище.

Съдът кредитира и показанията на св. К. и св. М. в частта, в която потвърждават процесното време и място, управлението на л. а. „Фолксваген Голф“ с рег. № *** от жалбоподателя Р., мястото на позиция на полицейския автопатрул, последващата проверка, както и присъствието на пасажера – св.

Д. и приятеля му – св. Д..

По делото са приобщени два броя компактдискове, приложени на л.33 от делото, касаещи предприетата от жалбоподателя маневра наляво на кръстовището от ул. „Богомил“ в посока бул. „Източен“. Видно от компактдиск със запис от „Богомил Четвърта камера“ в 1:16:45ч., отразяващ самата маневра на процесния сив металик „Голф“, се вижда как при завоя Р. просто подава повече газ. От компактдиск със запис от „Богомил Втора камера“ в 01:16:48ч. се установява изправянето на процесния „Голф“ след завоя и продължаването му направо в посока бул. „Източен“ на север, след което е последван от полицейския патрул, правещ обратен завой и автомобила на св. Д., продължаващ направо. Действително и двата записа нямат звук, поради което е невъзможно да се чуе „свирене“ на гуми от процесния автомобил, дори и да е имало такова, но съвсем ясно се вижда, че не е налице твърдяното от св. К. и св. М. поднасяне на задната част на 3

„Голфа“, сцепление на гуми, нито извеждането му извън траекторията му на движение. Категорично от записите не се установява използване на обществения път за цел, различна от превоз на хора и товари. Съдът кредитира записите, като съответстващи на изцяло кредитираните показанията на св. Д. и св. Д. и на частично кредитираните показания на св. К. и св. М..

Всички кредитирани доказателства кореспондират помежду си досежно съдържащите се в тях данни и на база на същите се очертава една безспорна и категорично установена фактическа обстановка.

Не същото се отнася за тази част от показанията на св. К. и св. М., в които същите неправилно са възприели маневрата наляво на процесното кръстовище от жалбоподателя Р. като използване на пътя не по предназначение поради „свирене на гуми“ и поднасяне на задната част на автомобила, извеждайки го извън траекторията му на движение. От своя страна св. К. дори обяснява как Р. бил превключил на по-ниска предавка и отпуснал рязко съединителя на автомобила с предположение, че използвал ръчна спирачка. Тази част от показанията им абсолютно противоречат на установената от кредитирания доказателствен материал фактическа обстановка – не само на показанията на св. Д. и св. Д., но и на заснетото от „Втора“ и „Четвърта“ камера на процесното кръстовище.

При така установената фактическа обстановка и след анализ на съвкупния доказателствен материал, както и нормативната уредба, регулираща процесните спорни отношения, съдът намира от правна страна, че не се обосновава категоричен извод за доказаност на вменено на жалбоподателя нарушение на чл.104Б т.2 от ЗДП. Посочената законова разпоредба забранява на водача на моторно превозно средство да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В разглеждания казус, за да приемат за нарушени от жалбоподателя горецитираните разпореди, полицейските органи св. К. и св. М. неправилно са възприели действията на жалбоподателя като „дрифт“ при предприета наляво маневра. Напротив по делото в противната посока е доказателствения масив от свидетелските показания на св. Д., св. Д. и най-вече от записите на „Втора“ и „Четвърта“ камера от процесното кръстовище. При обстоен преглед по минута на записите, макар и без звук, съдът категорично установява предприемане на маневра от ул. „Богомил“ наляво на кръстовище в посока бул. „Източен“ от страна на Р. при управлението на сив металик „Голф“ с подаване на газ на самия завой. Не се установява обаче използване на пътя за обществено ползване за други цели от тези за превоз на хора и товари, не е налично извеждане на МПС извън траекторията му на движение със загуба на контрол над него и сцепление на задните му колела. Пренесено на плоскостта на настоящия казус, се установява, че жалбоподателят Р. е нямал поведение, което да се квалифицира като „дрифт“. Още повече, че и самият автомобил, като марка и модел, е с предно предаване, което възпрепятства извършването 4 на такъв. Простото подаване на газ или дори превъртане на гуми не изпълва фактическия състав на чл.104б т.2 от ЗДП, тъй като при „дрифт“ превъртането на гумите се осъществява с цел преднамереното извеждане на МПС извън контрол, т. е. желана от водача последица в резултат на целенасочено негово поведение, което в случая не се доказа да се е осъществило. В този смисъл не се установява и проявен пряк умисъл, изискващ се при осъществяване състава на вмененото нарушение, с оглед предвидената преследвана цел, различна от позволената в закона за използване на пътя.

Ето защо и предвид гореизложеното, съдът намира вмененото на жалбоподателя Р. нарушение по чл.104Б т.2 от ЗДП за недоказано, поради което процесното НП следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

По отношение на разноските:

На основание чл.63д ал.1 от ЗАНН страните в съдебните производства имат право на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора - отмяна на процесното НП, жалбоподателят има право на разноски. По този повод е направено своевременно искане от жалбоподателя за присъждане на разноски. Ангажирани са и доказателства в тази връзка за реално разходени средства за адвокатско възнаграждение по случая в общ размер от 800 лв., от които 400 лв. за наложената глоба и 400 лв. за лишаването от право да управлява МПС за 12 месеца, видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 18.08.2022г. Същите са платени в брой. Материалният интерес в случая е 3000 лв., като общото възнаграждение е поискано на основание чл.7 ал.2 т.2 и чл.8 ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /преди измененията с ДВ бр.88 от 2022г. според датата на договора за правна помощ/. Отделно от това с договор за правна защита и съдействие от дата 01.03.2023г. и от дата 10.03.2023г., са поискани на основание чл.7 ал.9 от наредбата по още 250 лв. общо 500 лв., платени в брой съответно за трето и четвърто съдебно заседание, в които се е явявал адв. Т.. Тук следва да се отбележи, че е неоснователно искането на жалбоподателя за отделно присъждане на разноски относно лишаването от право за управление на МПС, доколкото наказанието е кумулативно предвидено с наказанието глоба по чл.175А ал.1 пр.3 от ЗДП и не представлява отделно административно дело без определен материален интерес по смисъла на чл.8 ал.3 от наредбата, извън случаите по ал.2 на чл.7 от същата. Неоснователно е и искането за присъждане на разноски за четвърто заседание, предвид че делото е проведено в три съдебни заседания – на 17.01.2023г, 10.03.2023г. и на 10.05.2023г., а това от 25.10.2022г. е отсрочено. Същевременно въззиваемата страна в писмената молба-становище е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и намаляване на размера му до минимума, предвиден в наредбата. Ето защо съдът намира претенцията на жалбоподателя за разноски по чл.7 ал.2 т.2 от наредбата за основателна до размер от 440 лв., а за тази по 5 чл.7 ал.9 от наредбата за основателна до размер от 250 лв. При това положение, следва да се осъди ОДМВР – Пловдив за общата сума от 690 лв.