Решение № 114 от 17.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Пловдив, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20245000500122 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.

№39822/29.12.2023 г., подадена от Р. Б. К. – пълнолетна, поставена под пълно запрещение, представлявана от своя настойник и законен представител С. Ф. К., чрез процесуален представител адвокат А. Л., против Решение №1527/06.12.2023 г. постановено по гр.д.

№154/2023 г. на ОС – Пловдив – I състав, В ЧАСТТА МУ, с която частично е отхвърлен предявеният иск за сумата над размера от 25 000 лв., до пълния предявен размер от 50 000 лв., представляваща претендирано обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на нападение от куче, собственост на ответника, настъпило на 16.05.2019 г. Релевирани са оплаквания за неправилност на постановеното решение в отхвърлителната му част, поради определяне на занижен размер на дължимото от ответника обезщетение за неимуществени вреди, който не съответства на изискването за справедливост. Съдът не е оценил достатъчно задълбочено характера на причинените увреждания, интензивността и продължителността на негативните преживявания на пострадалата, възрастта й и икономическите условия в страната към момента на деликта. Засегнато е здравето на ищцата – както във физиологичен аспект, така и в психиатрично-психологически аспект.

Видно от събраните доказателства, физическата травма на ищцата е преодоляна, но за увреденото психическо здраве на ищцата прогнозата е неблагоприятна. Така определеният размер е достатъчен да компенсира само болките и страданията от претърпяната физическа травма, но то не е достатъчно да обезщети ищцата за неимуществените вреди от отключилия се остър дементен процес в психиката й, който няма изгледи да претърпи обратно развитие, 1 а ще се засилва. Въпреки че съдът е приел, че поведението на ответника във връзка с отглеждането на кучето преди настъпването на деликта е от значение за определяне на размера на обезщетението, съдът е пропуснал да отдаде нужната тежест на този критерий.

Видно от събраните доказателства, ответникът е проявявал група небрежност при отглеждането на кучето, игнорирал е множеството оплаквания и съставените му административни актове. Грубото незачитане на обществения ред и потъпкването на правата на гражданите е основание ответникът да понесе по-голяма отговорност в настоящия случай, тъй като до процесния деликт не би се стигнало, ако ответникът бе проявил грижа на добрия стопанин по повод отглеждането на кучето. Настоява се за отмяна на решението в отхвърлителната му част, и постановяване на ново по същество в тази част, с което да бъде уважен предявения иск до пълния му размер, с присъждане на допълнително обезщетение на ищцата в размер на още 25 000 лв. Заявява се претенция за присъждане на разноските за въззивното производство.

Въззивната жалба е депозирана в срок, от процесуално легитимирана и надлежно представлявана страна, с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, въззивникът е освободен от задължението за внасяне на такси и разноски за производството на основание чл.83, ал.2 от ГПК, въззивната жалба е допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвала от възможността да депозира отговор.

С въззивната жалба не са представени нови доказателства и не са направени доказателствени искания, поради което във въззивното производство нови доказателства по съществото на спора не са събрани.

На основание чл.269 от ГПК въззивният съд следи служебно за валидността на решението, за неговата допустимост в обжалваната част, и за прилагането на императивни правни норми. По правилността на съдебния акт съдът се произнася в рамките на релевираните оплаквания.

Във въззивното производство страните не спорят по основанието на предявения иск – по отношение на материално-правното основание на иска е формирана между страните сила на пресъдено нещо с влязлата в сила част от първоинстанционния съдебен акт, която обвързва настоящия съд по отношение на наличието на елементите от фактическия състав на отговорността по чл.50, изречение второ от ЗЗД – не се спори, че ответникът А. Б. и собственик на животното /куче от породата „А.“/, което на 16.05.2019 г. в село З., о. Л., е нападнало ищцата Р. К., като й е причинило неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания в резултат от ухапвания. Спорът пред въззивната инстанция е съсредоточен върху справедливия размер на дължимото на ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен инцидент, за размера над присъдения размер от 25 000 лв., до пълния претендиран размер от 50 000 лв.

2

Във връзка със спора между страните между страните, съдът намира следното:

Към датата на инцидента ищцата е била на 74 години.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелката В. Я. /съсед/ се установява, че преди инцидента ищцата била много добра домакиня, добър човек, живеела в село З. ходела за дърва, чистела си къщата, готвела си, пазарувала си, била гостоприемна – ще предложи на госта си кафе, и ще го нахрани. Свидетелката често я посещавала, защото Р. я канела на гости, черпела я с безалкохолно, предлагала й кафе, и си говорели. С нея се общувало нормално. През 2019 г. била нахапана от куче, което било на техен съсед – А. Б., който вързвал кучето в порутена плевня, на чиято врата липсвала дъска, и кучето подавало глава от там. Било едро, с много голяма глава, с дебел глас, страшно на вид, от порода „А.“, не му бил слаган намордник. Според свидетелката то било оставено от собственика там, за да плаши хората. Преди инцидента свидетелката викала полиция по повод на кучето, и полицията задължила А. Б. да закове липсващата дъска. След като полицията си отишла, А.

Б. отковал друга дъска от друго място. Хората от селото правили подписка по повод на това куче и другите кучета на А. Б., които той държал в имота си, и заради които хората се страхували да минават в близост до къщата му. Свидетелката не видяла инцидента, в който Р. била нахапана от кучето на А. Б., но разбрала на същия ден. Не видяла пострадалата веднага, защото била откарана в болницата. Свидетелката видяла ищцата, когато я изписали от болницата, но тя не искала да пусне свидетелката в дома си и като че ли не я познала, изпитвала силен страх. Впоследствие свидетелката се опитвала да разговаря с нея, и свидетелката й показала къде е ухапана – на ръката имала дупка, както и на лявата страна на главата. Р. обаче вече не допускала да се разговаря с нея, както преди, станала агресивна, нервна, започнала да не общува с другите хора, купувала си хляб, и веднага се прибирала, като бягала, когато минава по пътеката и по улицата към своята къща, защото изпитвала страх от кучета и от коне. Коренно се променила след инцидента.

От показанията на свидетелката А. С. /фактическа съпруга на сина на ищцата/ се установява, че към настоящия момент ищцата живее в дома на сина и снаха си в село П., като свидетелката е неин личен асистент, защото ищцата е неадекватна. През месец май, 2019 г. свидетелката била в И. на работа, и съпругът й се обадил и съобщил, че майка му е нападната от куче в с. З. изпратил й снимки, които били потресаващи – Р. била цялата в синини и в рани, имала следи от зъби. Свидетел на инцидента е бил другият син на Р., който успял да я спаси от кучето. Тичал през ливадата, за да стигне навреме и да я спаси, тъй като животът й бил застрашен. Използвал пръчка, за да прогони кучето. Той впоследствие починал. До инцидента Р. живеела самостоятелно в село З.. Обитавала първия етаж от семейната къща, а синът й обитавал втория етаж. Грижела се сама за себе си, била работлива, здрава и яка жена. До тогава нямала нужда от помощта на близките си. Свидетелката се върнала от И. през месец октомври, 2019 г. При първото посещение на ищцата в дома им свидетелката забелязала, че тя не е същият човек. Наложило се да пренощувала в стаята, в която спяла свидетелката. През нощта скачала внезапно и викала „кучета, цигани“, говорела през цялата нощ. На другата сутрин свидетелката казала на съпруга си, че се страхува да спи 3 в бъдеще с нея в една стая. Преди свидетелката да замине за И., също се случило да спи с ищцата в една стая, но тогава нямало никакви проблеми. След този случай вече не можели да съжителстват с ищцата и се стараели при следващите гостувания да я откарват да нощува в нейния дом. Нуждаела се от преглед при психиатър, но не можели да я закарат на преглед.

Чрез съдействието на прокурор я настанили в Ц. - П., и тогава се установило, че в резултат от инцидента с кучето и силния стрес, който е преживяла, е отключила болестта деменция. В момента ищцата е в тежко състояние – не контролира физиологичните си нужди, маже по стените, положението е страшно. Свидетелката не била виждала кучето, но знае, че собственикът му е А. Б.. Случило се той да напише нещо в профила си във Фейсбук, и свидетелката коментирала поста му. Тогава той в отговор на нейния коментар изпратил видео, в което свекърва й била с брадва, и написал: „Това е твоята близка, която аз изпратих в психиатрия“. При предявяване на снимковия материал на л.38 от делото, свидетелката потвърждава, че именно това е въпросната публикация, която всъщност не е снимка, а видеоматериал.

Съдът преценява показанията на свидетелката С. при условията на чл.172 от ГПК, като отчита близката й връзка с ищцата, обуславяща евентуален интерес от изход на делото в полза на ищцата, но намира показанията за подробни, логични, подкрепени от показанията на св. Я., от представената по делото Епикриза от И.З. №3895/2019 г. /на л.17/, Съдебномедицинско удостоверение №474/2019 г. /на л.19/, Епикриза от ИЗ №862/2020 г. от Ц. - П. /на л.30/, Решение №260959/15.10.2021 г. по гр.д.№2196/2020 г. на ПОС – XXII състав /на л.11/, поради което ги кредитира.

От приложеното по делото копие от Паспорт на домашен любимец /на л.106-107/ се установява, че процесното куче, собственост на ответника А. Б., е от породата „А.“, от мъжки пол, родено на 05.04.2015 г.

От приетата по делото Комплексна съдебно-медицинска, психиатрчна и психологическа експертиза вх.№30539/09.10.2023 г. /на л.95/ се установява, че ищцата Р. Б. К., в пряка причинна връзка с инцидента, настъпил на 16.05.2019 г., при който е била нападната и нахапана от кучето на ответника, е получила травматични увреждания, изразяващи се в: множество разкъсно-контузни рани по горен десен крайник, с последващо инфектиране /флегмон/, кръвонасядане по горен десен крайник; кръвонасядане по клепачите на двете очи; охлузвания и кръвонасядания по главата. Травматичните увреждания са съсредоточени по дясната ръка и главата, и съответстват на описания механизъм на получаването им – събаряне на земята по лице и последващо хапане по главата и дясната ръка от куче с голяма захапка. Травматичните увреждания по главата са повърхностни и леки, същите не е могло да засегнат жизнено важни органи, съдове и нерви. Разкъсно-контузните рани по дясната ръка са разположени в области, където в дълбочина преминават магистрални кръвоносни съдове и нерви, чието евентуално засягане би застрашило сериозно живота и здравето на пострадалата. В медицинската документация не се съобщава за загуба на съзнание от ищцата в момента на инцидента. По време и непосредствено след инцидента пострадалата е изпитвала от леки, на моменти до умерени по сила и интензитет болки и страдания, които в 4 хода на оздравителния процес постепенно са затихвали, до пълното им изчезване след неговото приключване. Възстановителният процес за такъв вид травматични наранявания обичайно продължава 2-3 месеца, без настъпването на усложнения в неговото протичане, за каквито в случая няма данни в медицинската документация. Налице е също влошаване на психическото състояние на Р. К., което е в пряка причинна връзка с инцидента – обективиран е Синдром на съдова деменция с остро начало, което състояние е провокирано от значимо преживени физически и психически травми. По време на нападението, както и след това, пострадалата е преживяла Остра стресова реакция и Посттравматично стресово разстройство, в резултат от които е настъпила Съдова деменция с остро начало, придружена и с други симптоми, предимно налудни. Заболяването е нарушило автономността на личността и води до необходимост от чужда помощ, изразяваща се в нужда от съдействие за самообслужването, както и нужда от надзор в ежедневието.