Определение № 306 от 04.09.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 306 гр. Пловдив, 04.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велина Ем. Антонова

Членове:

Веселин Д. Хаджиев

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно наказателно дело № 20255000600390 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.

С определение рег. № 852 от 26.08.2025 г. по ЧНД № 1785/2025 г. на Пловдивския окръжен съд, на основание чл. 440 вр. чл. 437, ал. 2 от НПК вр. чл. 70, ал. 1 от НК, е била оставена без уважение молбата на осъдения Е. Л. Х. за предсрочно условно освобождаване от остатъка на наложеното му наказание лишаване от свобода по НОХД № 28/2025 г. на Районен съд – Златоград.

Срещу цитираното определение е постъпила жалба от адв. К. Е. – защитник на осъдения Е. Х.. Със същата се прави искане съдебният акт на първата инстанция да бъде отменен от въззивния съд и вместо това да се постанови условно предсрочно освобождаване на остатъка от наложеното наказание лишаване от свобода. Защитата релевира, че при краткия отстатъчен срок, произнасянето на първия съд фактически дерогира практическото приложение на института на условното предсрочно освобождаване и внушава на лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, че правото им на условно предсрочно освобождаване е неосъществимо. Към подадената от адв. К. Е. жалба, е постъпило допълнение, изготвено от адв. М. Х. – също защитник на осъдения Е. Х., с което се претендира за липсата на актуална информация относно поведението и поправянето липсата на нарушения на лишения от свобода след изготвяне на първоначалното становище.

Окръжна прокуратура – Пловдив и пенитенциарната администрация не е ангажирали становище по жалбата.

Апелативният съд, след като се запозна с изложените доводи в постъпилата частна жалба и с материалите по делото, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения седмодневен срок от процесуално активно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

С протоколно определение за одобряване на споразумение по НОХД № 28/2025 г. на 1 районен съд – Златоград Х. е бил признат за виновен за две престъпления с правна квалификация по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК – нанасяне респективно на лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК и на следна телесна повреда по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, все по хулигански подбуди, на различни лица чрез нанасяне на удари с нож в областта на корема и в областта на шията на пострадалите. За посочените престъпления са му били наложени наказания при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК - респективно в размер на пет месеца лишаване от свобода за причинeната леката телесна повреда по хулигански подбуди и в размер на една година и два месеца за причинената по хулигански подбуди средна телесна повреда на другия пострадал. На основание чл. 23, ал. 1 НК на осъдения е било наложено едно общо най-тежко наказание от една година и два месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим, като определението за одобряване на споразумение е влязло в сила на 15.04.2025 г.

В Окръжен съд – Пловдив, на основание чл. 437, ал. 2 от НПК, е била подадена молба от осъдения, с искане да бъде предсрочно освободен от остатъка на наложеното му наказание лишаване от свобода с цитираното по-горе определение за одобряване на споразумение. Пловдивският окръжен съд е разгледал постъпилото искане в открито съдебно заседание с участието на страните. Мотивирано е приел, че не са налице всички предпоставките за условно предсрочно освобождаване, като е обсъдил подробно изискванията на разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК. От една страна осъденият е изтърпял над половината от наложеното му наказание лишаване от свобода, но от друга - не е дал доказателства за своето поправяне.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя доводите на първата инстанция, поради което няма да ги преповтаря дословно. В случая, с трайното си поведение, осъденият действително не е показал, че се е поправил и превъзпитал. Правилно във връзка с изпълнение на плана на присъдата първият съд е посочил, че при осъдения са били отчетени като проблемни зони отношението към правонарушението, злоупотребата с алкохол, междуличностните проблеми и уменията за мислене. При постъпването на лишения от свобода в затвора е било отчетено високо ниво на риска от вреди съобразно личностовите характеристики на осъдения. Рискът е бил дефиниран с насоченост към познати и непознати, непълнолетни и пълнолетни лица в обществото. Отчетено е било и средно ниво на риска от рецидив – 55 точки. При престоя на осъдения в затвора в принципен план е бил регистриран стремеж към спазване на установения ред и правила, за да не се допускат дисциплинарни нарушения в контекста на доброто познаване на режимните изисквания.

Основните проблемни зони в изготвяне на текущия доклад са останали същите, както и при първоначалния такъв. При риска от рецидив е било отчетено незначително понижение отново в рамките на средния – 53 точки. Този от сферата на междуличностните отношения е белязал спад от 7 на 5 точки. Осъденият е бил дефиниран като личност с възприет модел на антисоциално поведение, с липса на реалистично целеполагане. С декларативно заявено желание за позитивна промяна и следване на законосъобразни модели, което при все формално заявено, е било мотивирано главно с постигането на цели, свързани с облекчаване 2 на правното положение, без да е обвързано с реална критичност към собственото поведение.

Лишеният от свобода е склонен да омаловажава отговорността си и не обмисля в цялост факторите, обуславящи криминалното му поведение. Към момента не може да бъде обосноват извод за наличие на трайна устойчивост в поведението на осъдения. То все още не е претърпяло желания положителен ефект. Корекционният процес при него не е завършен. Препоръчва се продължаване на индивидуалната корекционна дейност по отношение на лишения от свобода в посока промяна начина на мислене и подпомагането му да развие умения и способности за разпознава проблемите, като сам потърси алтернативни начини за решаването им.

При преценка на първоначалния и текущ доклад за оценка на осъдения по смисъла на чл. 155 от ЗИНЗС, като отчитайки тяхното съдържание е дал отрицателен отговор на въпроса дали е постигнато изменение в ценностните нагласи на осъдения. Преценил е и резултата от корекционното въздействие върху осъдения. Законосъобразно, инстанцията е взела предвид при оценката на риса на осъдения всички негови компоненти, като е засегнала оценката на риск от рецидив и вреди наред с цялостното поведение на лишения от свобода.

Анализът на данните от посочените документи и докладът на ИСДВР е бил ползван при изводите за резултатите от корекционния процес при лишения от свобода наред с всички останали данни за поведението на осъдения.

Не могат да бъдат споделени доводите на защитата в подадените допълнения към въззивната жалба, че следва да се поиска допълнително становище от затворната администрация по направеното искане, доколкото от значение за настоящото произнасяне са единствено визираните по-горе пенетенциарни документи, а не становището на затворната администрация, базирано върху тях. Същите са били изготвяне стриктно съобразно изискванията на ЗИНЗС и ППЗИНЗС, като кратките процесуални срокове, в които се е развило производството по делото, изключван основателността на оплакванията за неактуалност на затворническото досие.

Тъй като настоящият въззивен състав изцяло споделя доводите на първия съд, намира за правилна и обоснована преценката му, че в случая липсва една от кумулативно предвидените предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК, за условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието на осъдения, тъй като последният не е дал всички изискуеми доказателства за своето поправяне по смисъла на чл.

439а, ал. 1 - 3 от НПК. Правилно първият съд е приел, че корекционната дейност с лишения от свобода следва да продължи в контролирана среда.

Поради изложеното, жалбата на осъдения се явява неоснователна, а атакуваното определение следва да се потвърди.

Водим от горното и на основание чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК, Апелативен съд – Пловдив

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение рег. № 852 от 26.08.2025 г. по ЧНД № 1785/2025 г. на Пловдивския окръжен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4