Решение № 1530 от 27.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1530 гр. София, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАНКА ГР. МИТЕВА при участието на секретаря ИВА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА ГР. МИТЕВА Гражданско дело № 20231110141684 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са от Д. К. С. срещу КОНСОРЦИУМ „СОФИЯ ЮГ“ ДЗЗД обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл. 200 КТ, вр. чл. 52 ЗЗД за сумата от 40 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат на трудова злополука, реализирана на 28.07.2020 г., изразяващи се в причинени болки и страдания от счупване на горния край на лакътната кост на лявата ръка, ведно със законната лихва от 28.07.2020 г. до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 200 КТ, вр. чл. 52 ЗЗД за сумата от 20 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат на трудова злополука, реализирана на 28.07.2020 г., изразяващи се в причинени болки и страдания от счупване на пателата на десния крак, ведно със законната лихва от 28.07.2020 г. до окончателното плащане, както и иск с правно основание чл. 200 КТ за сумата от 383.20 лева – обезщетение за имуществени вреди претърпени в резултат на трудова злополука, реализирана на 28.07.2020 г., изразяващи се в разходи за закупуване на малък остеосинтезен пакет и разходи за болничен престой, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (26.07.2023 г.) до окончателното плащане.

1

Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.

Ответникът – КОНСОРЦИУМ „СОФИЯ ЮГ“ ДЗЗД, гр. София, чрез процесуалния си пълномощник адвокат Д. Д. в писмен отговор на исковата молба от 29.12.202 3 г. поддържа становище за неоснователност на предявените искове, като излага подробни съображения в тази насока. Излага твърдение, че ищцата като служител при ответника е получила обезщетение в размер на 163.80 лв. по застраховка „Трудова злополука“ от „Дженерали застраховане“ ЕАД, като наред с това била получила и обезщетение по общественото осигуряване.

Моли се съдът да постанови решение с което да отхвърли предявените искове. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните по делото, че между тях валидно е било възникнало и към 28.07.2020 г. е съществувало трудово правоотношение по трудов договор, по което ответникът е бил работодател, а ищцата – работник, заемащ длъжността «метач». Последното се установява и от приложения към исковата молба, приет като писмено доказателство по делото Трудов договор № 45/23.03.2020 г.

Не се спори между страните, а и от ангажираното с исковата молба, прието от съда, като писмено доказателство по делото Разпореждане № 29809 от 24.08.2020 г. на длъжностното лице при НОИ Териториално поделение – София град се установява, че декларираната от КОНСОРЦИУМ „СОФИЯ ЮГ“ ДЗЗД злополука вх. № ***/20.08.2020 г., станала на 28.07.2020 г. с Д. К.

С. е квалифицирана като „ТРУДОВА ЗЛОПОЛУКА” от органа по чл. 60, ал. 1 от Кодекс за социално осигуряване (КСО).

Страните по делото не спорят, а и от ангажираните като доказателства по делото Епикриза КП № **** Оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник с голям обем и сложност, съставена при УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, „Втора клиника по ортопедия и травматология“ /лист 7 от делото/, Удостоверение № **********/06.08.2024 г., издадено от Директор но ТП на НОИ – София град /лист 52 от делото/, както и от заключението на съдебно – медицинската експертиза, дадено по делото от вещо лице д-р В. В. се установява, че след трудовата злополука от 28.07.2020 г. ищцата Д. К. С. е била в разрешен от здравните органи отпуск в продължение 2 на 150 дни – в периода от 28.07.2020 г. до 06.11.2020 г., поради претърпяната трудова злополука, за който период ищцата е получила парично обезщетение за временна неработоспособност в общ размер на 1876.42 лв.

Видно е от Удостоверение изх. № ******* от 19.12.2023 г., издадено от „Дженерали застраховане“ АД, че във връзка с настъпилата на 28.07.2020 г. трудова злополука със застрахованото лице Д. К. С., по претенция № 210774583 е изплатена от застрахователя на 10.02.2021 г. сумата от 163.80 лв., представляваща застрахователно обезщетение, дължимо за риска „временна загуба на работоспособност, вследствие трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО“.

Установява се от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите на инцидента, работили заедно с ищцата при ответника към 28.07.2020 г. – Н. Д. и Ф А, дадени по делото в открито съдебно заседание на 22.10.2024 г., че процесната трудова злополука е реализирана, поради временно създадено на работното място значително неудобство от страна работодателя – дълги пръчки желязо, арматура, поставени долу на земята, в средата на дворчето, поради което работниците не можели да минават. Д. паднала два пъти на земята, защото се закачила на арматурата, докато подавала на колегите си празни чували за боклук.

Работодателят, на основание чл. 200 от КТ, носи отговорност за всички имуществени вреди, причинени на работника или служителя, които са в пряка причинно-следствена връзка с реализираната трудова злополука.

Легалното определение на понятието “трудова злополука” е дадено в чл.

55, ал. 1 КСО. Нормата на Чл. 60, ал. 1 от КСО предвижда орган, който в кръга на своята компетентност квалифицира злополуката като трудова – “издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова”.

Съдът приема, че от цитираните по-горе доказателства се установява реализиране на професионалния риск “трудова злополука”, по смисъла на чл.

55, ал. 1 от КСО. Осъществен е и специфичния резултат от травматичното увреждане – ищцата е изпаднала за продължително време във временна нетрудоспособност.

В конкретния казус се установява, че ищцата Д. К. С. е получила за периода от 28.07.2020 г. до 06.11.2020 г., през който е имала разрешен от 3 здравните органи отпуск, поради травмата от процесната трудова злополука, парично обезщетение за временна неработоспособност в общ размер на 1876.42 лв. Във връзка с настъпилата на 28.07.2020 г. трудова злополука със застрахованото лице Д. К. С., от страна на „Дженерали застраховане“ АД е изплатена на 10.02.2021 г. сумата от 163.80 лв., представляваща застрахователно обезщетение, дължимо за риска „временна загуба на работоспособност, вследствие трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО“.

Настоящият съдебен състав намира за неотносими към предмета на делото посочените по – горе две плащания, съответно от ТП на НОИ – София град и от застрахователя „Дженерали застраховане“ АД, тъй като и двете обезщетяват имуществени вреди, претърпени от ищцата, каквито не са предмет на делото.

От съвкупната преценка на ангажираните с исковата молба, като писмени доказателства, Епикриза КП № **** Оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник с голям обем и сложност, съставена при УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, „Втора клиника по ортопедия и травматология“ /лист 7 от делото/, Оперативен протокол № **** от 14.08.2020 г. /лист 8 от делото/, Фактура № *******/17.08.2020 г. /лист 9 от делото/ и Фактура № ********/17.08.2020 г. /лист 10 от делото/ се установява, че Д. К. С. е направила разходи с произход потребителска такса за четири дни престой във „Втора клиника по ортопедия и травматология“ при УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД по повод наложилото се оперативно лечение на закрито счупване в горния край на лакътната кост с поставяне на метална остеосинтеза по Вебер с интерфрагментален винт, в общ размер на потребителската такса 23.20 лв., както и 360 лв. с ДДС за закупуване на един брой малък остеосинтезен пакет кат № SV 1415.

Установява се от заключението на съдебно-медицинската експертиза, заключението, на която е прието от съда като неоспорено от страните и което съдът кредитира като дадено вярно и безпристрастно от вещото лице д-р В. В., че последните два разхода – за потребителската такса в размер на 23.20 лв. и за закупуване на един брой малък остеосинтезен пакет в размер на 360 лв. с ДДС, направени от Д. К. С., са били необходими за оперативното й лечение.

Предвид горното, съдът приема за основателен и доказан по размер предявения иск с правно основание чл. 200 от Кодекса на труда за общата сума 4 от 383.20 лв. – парично обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на трудова злополука, реализирана на 28.07.2020 г., изразяващи се в разходи за закупуване на малък остеосинтезен пакет и разходи за болничен престой в периода от 13.08.2020 г. до 17.08.2020 г., която обща сума ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 26.07.2023 г. до окончателното й изплащане.

Работодателят, на основание чл. 200 от КТ, носи отговорност и за причинените на работника или служителя неимуществени вреди – претърпени болки, страдания, морални затруднения и неудобства в бита и ежедневието, следствие от трудова злополука, причинила временна неработоспособност.

Липсват доказателства за плащане от страна на работодателя на някакво обезщетение в полза на ищцата във връзка и по повод претърпени от последната в резултат на трудовата злополука от 28.07.2020 г. неимуществени вреди. За репариране на такива вреди не се установява ищцата да е получила и застрахователно обезщетение.

Доколкото претърпените от ищцата болки и страдания могат да бъдат парично компенсирани, дължимото обезщетение следва да се определи по принципа на справедливостта. “Справедливостта” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е понятие свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Такива са характерът и начинът на увреждането; допълнително влошаване на състоянието; осакатявания; загрозявания; морални страдания и други.

Съдът взема предвид установеното от съдебно-медицинската експертиза на д-р В. В., включително разясненията дадени от вещото лице в открито съдебно заседание на 22.10.2024 г. – в резултат на претърпяната трудова злополука Д. К. С. е получила две средни телесни повреди – счупване на лявата лакътна става и счупване на пателата на дясното коляно без разместване. Носила е гипс на коляното в продължение на 20 дни, а на ръката 17 дни, след което е оперирана на 14.08.2020 г. с поставяне на метална остеосинтеза по Вебер с интерфрагментален винт. Според вещото лице, независимо, че е носила 20 дни гипс, за счупване на патела се имобилизира до 45 дни, дали с гипс или с мека имобилизация, няма значение. При счупването 5 на ръката е същото. От началото не е оперирана. След 17 дни е направена операцията, тъй като не е имала финансова възможност да плати и е била с гипсова лонгета. След операцията тя не е могла да раздвижва ръката и отново е имобилизирана за още 20 – 25 дни. При всички положения, според д-р В., са минали 30 дни имобилизация. Към датата на извършения от д-р В. личен преглед на ищцата – на 03.10.2024 г., е констатиран от вещото лице оперативен белег по дорзалната част на левия лакът с дължина 12 см., като металната остеосинтеза не била извадена. При прегледа, ищцата се оплакала от болка в лявата лакътна става при промяна на времето и при по – голямо натоварване, които болки от ревматоиден характер, според вещото лице, ще продължат за цял живот. Вещото лице е установил към момента на прегледа, че движенията на лявата лакътна става и на дясното коляно, са възстановени.

Времето на възстановяване на ищцата след инцитента е около 5 месеца, като ищцата е била в болничен отпуск в продължение на 150 дни.

Установява се от показанията на свидетелката Н. Д. – колежка на ищцата, че след като изписали Д. от Пирогов, тя с колежка отишли в жилището на ищцата във Факултета да я видят и да й помогнат. „Д. беше в един стол и беше в гипс. Цялата ръка на Д. беше в гипс. Имаше раничка на коляното. Мисля, че минаха 2 – 3 дни, след като изписаха Д. от Пирогов и тогава аз и колежката Ф отидохме да видим Д. в дома й. Аз предложих на колежката Ф да гледаме Д. и тя се съгласи. Когато отидохме да я видим, на Д. й беше направена операция. Д. не можеше с ръката да се движи, болеше я и ние с колежката Ф седяхме 2 – 3 часа при Д., за да й помогнем – чистихме вътре, готвихме и си тръгнахме.“ Изложеното от свидетелката Д., кореспондира на показанията на свидетелката Ф А „Аз и колежките отидохме в дома на Д. да видим какво прави и й помогнахме, като изчистихме вътре, поседяхме, поговорихме си и се прибрахме. Тя каза, че не е добре, че много я боли ръката. Каза, че се замайва. …. Д. имаше проблем на ръката и на крака.