Решение № 198 от 16.05.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Русе, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йордан Дамаскинов

Членове:

Галина Магардичиян

Васил Петков при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско дело № 20244500500256 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

В. И. Р. обжалва Решение № 1846 от 23.12.2023г, постановено по гр.д.№ 5602/ 2022г по описа на Районен съд-Русе като неправилно, незаконосъобразно и небосновано. Излагат се подборни съображения в тази насока като се твърди, че съдът е изводите на съда съобразно установената фактическа обстановка относно извършваните изпълнителни действия и тези на частния съдебен изпълнител по изп.дело № 20128330400482 по описа на ЧСИ В. М. с рег № *** с район на действие РОС следва да бъдат различни от възприетите в съдебното решение. Счита, че вземането на съдебния изпълнител е погасено по давност. Иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1 ГПК вр чл.26 от ТТРЗЧСИ като неоснователен. Претендира направените от нея разноски в двете съдебни инстанции.

Въззиваемият частен съдебен изпълнител В. М. в съдебно заседание чрез пълномощника си адв.В. счита, че въззивната жалба е неоснователна, а постановеното от първоинстанционния съд решение – правилно. Претендира разноските във въззивното производство, представляващо адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

1

Предмет на гр.д.№ 5602/22 по описа на РРС е иск, предявен от ЧСИ В.

М. против В. И. Р. за сумата от 4100.84лв / след допуснато изменение на иска в съдебно заседание на 23.11.2023г/, представляваща дължима пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ по изпълнително дело № 20128330400482, за която е издадена сметка № 0000136521 от 23.06.2022г, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й плащане.

Съгласно нормата на чл.79, ал.1, т.1 от ГПК разноските за изпълнението са за сметка на длъжника освен в случаите когато делото се прекрати съгласно чл.433 ГПК, освен поради плащане, направено в хода на изпълнителното производство, т.е в случаите, както е настоящият в който длъжникът плати сумата, дължима по изпълнителното производство след неговото образуване, същият дължи и разноските за изпълнението, в случая такса по т.26 ТТРЗЧСИ. Съгласно утвърдената практика на ВКС тази такса се дължи винаги, дори и длъжникът да е платил директно на взискателя / Реш № 82/08.05.12 по гр.д.№ 1891/10, ВКС, IV гр.о; Реш № 266/19.12.13 по гр.д.№ 1427/12, ВКС, IVг.о /. Вземането на частния съдебен изпълнител за разноските за изпълнението е различно от вземането по изпълнителното дело, поради което давността за погасяването му е различна от тази, свързана с вземането на взискателя по изпълнителното дело, поради което нормата на чл.119 ЗЗД не намира приложение. В този смисъл възражението в жалбата е неоснователно.

Давността по отношение на вземането на съдебния изпълнител за разноски започва да тече от момента, в който същият е начислил тази такса с издадена от него сметка или най-рано в момента, в който длъжникът е платил паричното задължение. В настоящият случай длъжникът е платил на банкатавзискател на 27.04.2017г, като нито длъжникът, нито взискателят са уведомили съдебния изпълнител за това плащане. Длъжникът не е поискал прекратяване на изпълнителното производство по реда на чл.433, т.1 ГПК чрез представяне на разписка за плащането. Взискателят също не е искал прекратяване на изпълнителоното производство на това основание. Същият е подал молба за прекратяване на изпълнителното производство на 15.05.2017, но на основание чл.433, т.2 ГПК без да сочи основание за искането си. В същата молба взискателят изрично е посочил, че иска прекратяване на изпълнителното производство след събиране на съдебния изпълнител на сумите, дължими от длъжника за такси по ТТРЗЧСИ. Очевидно съдебният изпълнител не е уважил молбата най-вероятно като е съобразил, че по делото НАП е присъединен взискател и липсват данни за изпълнение на задълженията към него.

На 01.04.2021г частният съдебен изпълнител е поискал справка от банката-взискател за платените от длъжника суми, а на 12.09.2022г е прекратил производството по изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК,т.е поради бездействие на взискателите по изпълнителното дело в рамките на 2-годишен период.

На 23.06.20222г съдебния изпълнител е издал сметка № 0000136521 за дължимата от длъжника по изпълнителното дело такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 4 613.23лв. с ДДС, както бе посочено по-горе в мотивите тази такса е дължима от длъжника независимо, че същият е платил директно на взискателя.

Въззивният съд намира това вземане не е погасено по давност. В случая 2 давността тече от момента, в който съдебният изпълнител е начислил тази такса-23.06.2022г,а е била връчена на пълномощника на длъжника на 27.07.2022г. Дори и да се приеме, че съдебният изпълнител е следвало да я начисли към момента на плащането на длъжника / 27.04.2017г, въпреки че както е посочено в решението съдебния изпълнител не е бил в известност относно този факт/ или от момента, в който взискателят е поискал прекратяване на изпълнителното производство по чл.433,ал.1,т.2 ГПК15.05.2017г / въпреки, че и към този момент частният съдебен изпълнител не е бил в известност относно плащането, за да начисли такса по т.26/ към момента на завеждане на иска в настоящото производство-04.11.2022г петгодишния давностен срок не е бил изтекъл, тъй като както правилно е преценил първоинстанционния съд за периода от 13.03.2020г до 13.05.2020г давностните срокове са спрели да текат.

По тези съображения първоинстанционния съд правилно е уважил предявеният от ЧСИ В. М. иск за заплащане на сумата от 4100.84лв, представляваща дължима пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ.

Решението е правилно и следва да се уважи.

В тежест на жалбоподателката е адвокатско възнаграждение на адв.В., пълномощник на въззиваемия, на основание чл.38 ЗА в размер на 710лв.

Мотивиран така, окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1846 от 23.12.2023г, постановено по гр.д.№ 5602/22 по описа на РРС.

ОСЪЖДА В. И. Р., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Р., ул.“Ч.“ № **, вх.*, ет.*, ап.** да плати на адв.В. В.-Русе, ул. „Д.“ № ** сумата от 710лв, адвокатско възнаграждение за представителство във въззивната инстанция на основание чл.38 ЗА.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3