Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 630 от 22.07.2024, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Гражданско дело 1143/2023
Вид
Решение № 630
Подписан
22.07.2024
В сила
16.08.2024
Състав
Георги Кирилов Пашалиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20а, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 345, ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 630 гр. Добрич, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги К. Пашалиев при участието на секретаря Христина Г. Христова като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело № 20233230101143 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Подадена е искова молба от „Йеттел България” ЕАД, със седалище и адрес на управление: град С., район „***”, ж.к. „***”, ***С., ***, ЕИК ********* срещу С. Е. В., ЕГН **********, с адрес: с. П., ул. „***“ № *, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми – предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2271/2022г. по описа на Районен съд Добрич:

1. сумата от 157, 94 лева, дължима за периода 05.08.2020 г. 04.09.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателно плащане на сумата, от която:

12, 99 лева, представляваща абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ********* от 31.10.2019 г.;

91, 10 лeвa, представляващa абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ********* от 31.10.2019 г.;

7, 99 лева, представляваща вноска по договор за лизинг от 31.10.2019 г. за *********;

1, 72 лева, представляваща вноска по договор за лизинг от 31.10.2019 г. за Базови аксесоари;

5, 49 лева за Застраховка;

38, 65 лева, дължима за услуга „Плати с Теленор“ от Google Play Store.

1

2. сумата от 249, 28 лева, дължима за периода 05.09.2020 г. 04.10.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателно плащане на сумата, от която:

12, 99 лева, представляваща абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ********* от 31.10.2019 г.;

214, 60 лева, представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ********* от 31.10.2019 г.;

7, 99 лева, представляваща вноска по договор за лизинг от 31.10.2019 г. за *********;

1, 72 лева, представляваща вноска по договор за лизинг от 31.10.2019 г. за Базови аксесоари;

5, 49 лева за Застраховка;

6, 49 лева за услуга „Плати с Теленор“ от Google Play Store.

3. сумата от 59, 67 лева, дължима за периода 05.10.2020 г. -04.11.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателно плащане на сумата, от която:

31, 48 лева, представляваща абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ********* от 31.10.2019 г., 7, 99 лева, представляваща вноска по договор за лизинг от 31.10.2019 г. за *********;

1, 72 лева, представляваща вноска по договор за лизинг от 31.10.2019 г. за Базови аксесоари;

5, 49 лева за Застраховка;

12, 99 лева, представляваща абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ********* от 31.10.2019 г.;

4. сумата от 0, 37 лв., дължима за периода 05.11.2020 г. -04.12.2020 г., представляваща частична вноска по договор за лизинг от 31.10.2019 г. за *********, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателно плащане на сумата;

5. сумата от 97, 10 лева, дължима за лизингови вноски за периода 05.12.2020 г. - 04.01.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателно плащане на сумата, от която:

79, 90 лева по договор за лизинг от 31.10.2019 г. за *********;

17, 20 лева по договор за лизинг от 31.10.2019 г. за Базови аксесоари.

6. сумата от 290, 96 лева, формирана от сбора на дължими неустойки за предсрочно прекратяване на услуги, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателно плащане на сумата, от която:

54, 87 лева, представляваща три месечни такси по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359897024705 от 31.10.2019 г.;

2

104, 85 лева, представляваща три месечни такси по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ********* от 31.10.2019 г.;

131, 24 лева, представляваща разликата между цената на устройството за *********, без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг.

В исковата молба се твърди, че на 31.10.2019 г. между страните е бил сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер *********, със срок на действие от 24 месеца.

Сочи се също, че на 31.10.2019 г. страните са сключили допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *********. На същата дата са сключили договор за лизинг на мобилно устройство „*********“, договор за лизинг на базови аксесоари и Застрахователна полица № ********* за застраховка на устройство „Смартфон протект“.

Заявява се, че потреблението на ответника е било фактурирано под клиентски № *********. Последният не е изпълнявал задълженията си по посочените договори. Така се е натрупало задължение в размер общо на 855, 32 лева, за периода от 05.08.2020 г. до 04.09.2020 г.

Сочи се, че вследствие на неизпълнението и съгласно чл. 19б от Общите условия, ищецът се е възползвал от правото си да прекрати едностранно договорите.

На това основание е начислил и неустойка в размер на 290, 96 лева, формирана от сбора на неустойките, дължими за прекратяване на всеки от договорите.

За всички вземания е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 2271/2022 г. по описа на Районен съд Добрич.

След разпореждане на заповедния съд са предявени установителни искове.

Ищецът не се представлява в съдебно заседание. Депозира молбастановище, с която излага аргументи в подкрепа на тезата си за основателност на претенциите.

Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок чрез назначения особен представител. Последният изразява становище за неоснователност на исковете.

Особеният представител твърди, че приложените договори не са подписани от ответницата. Сочи се също, че ищецът не е предоставял мобилни услуги по процесните договори, не е изпращал покана до ответницата за плащане на задълженията по договорите. Според ответната страна, не става ясно и как са формирани дължимите суми.

В отговора се отрича дължимостта на вноските по договорите за лизинг поради ненадлежно уведомяване за предсрочна изискуемост. Заявява се, че в тежест на ответницата не е възникнало и задължение за плащане на 3 суми по застрахователния договор, тъй като такова не е предвидено в съглашението.

Прави се оспорване на вземането за неустойка. Особеният представител счита, че договорите не са били прекратени, тъй като ответницата не е получила волеизявления в този смисъл. Поради тази причина не се дължи и неустойка за прекратяване на съглашенията.

Отделно се излагат съображения за нищожност на неустоечната клауза поради накърняване на добрите нрави. В тази връзка се сочи, че е налице значително неравновесие между търговеца и абоната. Особеният представител се аргументира, като изтъква, че неустойка се дължи само от абоната при прекратяване на договора по негова вина, но не и при прекратяване на договора по вина на оператора.

Твърди се, че уговорената неустойка излиза извън присъщата обезщетителната функция. Правото на собственост върху лизинговата вещ не е преминало върху ответницата при сключване на договора. То продължава да е собственост на оператора до пълното му изплащане. Затова, според особения представител, с начисляването на неустойка в уговорения размер, съизмерим с цената на устройството, се постига неоснователно обогатяване.

Акцентира се и на обстоятелството, че процесната неустойка е уговорена да санкционира неизпълнението по договора за мобилни услуги, а не неизпълнението на договора за лизинг.

Иска се отхвърляне на претенциите.

Пред първоинстанционния съд се представлява от особения представител – адвокат Я. П., която пледира за отхвърляне на исковете.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е било образувано гр.д. № 2271 по описа на Районен съд Добрич за 2022 г.

Заповедният съд е издал заповед за изпълнение № *** на 08.08.2022 г. за претендираните вземания:

1. сумата от 157, 94 лева, дължима за периода 05.08.2020 г. 04.09.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателно плащане на сумата, от която:

12, 99 лева, представляваща абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ********* от 31.10.2019 г.;

91, 10 лeвa, представляващa абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ********* от 31.10.2019 г.;

7, 99 лева, представляваща вноска по договор за лизинг от 31.10.2019 г. за 4