Решение № 191 от 18.05.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Търговско дело 129/2022
- Вид
- Решение № 191
- Подписан
- 18.05.2023
- Състав
- Александър Лазаров Стойчев
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 113 · Закон за движението по пътищата
- чл. 116 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- Чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 191 гр. Пловдив, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Александър Л. Стойчев при участието на секретаря Ваня Б. Казакова като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело № 20225300900129 по описа за 2022 година
Искове с правно основание чл. 432 от КЗ.
Ищцата В.Й.И. с ЕГН **********, като непълнолетна, действаща лично и със съгласието на баща си Й.С.Й. с ЕГН **********, двамата от ******** твърди, че на 20.06.2018 г. в с. Калековец на ул.“Цар Симеон“ №1, при управление на МПС- л.а. „Тойота Корола“ с рег.№*****, водачът П.Я.З. е нарушила правилата за движение по пътищата, като е блъснала ищцатапресичаща пътното платно пешеходка, в резултат на което на последната са причинени телесни увреждания представляващи тежка съчетана черепномозъчна травма и тазова травма, както и травма на опорно- двигателния апарат изразяващи се в следните конкретни увреждания, а именно 1.Кръвоизливи над и под твърдата и под меките мозъчни обвивки, контузия и кръвоизливи в мозъка, компресия и дислокация на мозъка клинично проявили се със спонтанно дишане, двустранно стеснени зеници нереагиращи на светлина, тежка обща мускулна хипотония и хипорефлексия, коматозно състояние, 2. Линеарно черепно счупване, вдясно слепоочно базално, съвпадащо с коронарния шев на черепните кости, 3. Счупване на горното и долното рамо на дясната срамна кост на таза, 4. Счупване на лявата ключица, 5. Счупване на малкопищялна кост на дясна подбедрица, 6. Контузия на ляво коляно налагаща многократни хирургически интервенции, 7. Оток и кръвонасядане на кожата на главата вдясно челно теменно, 8. Разкъсно контузни рани на лява хълбочна област, дясно коляно и гърба на ляво ходило, 9. Разкъсно контузна рана на дясна предмишница хирургично обработена.
Твърди,че по случая е образувано ДП №230/2018 г. по описа на РУПТруд,което към момента на завеждане на ИМ не е приключило с окончателен 1 съдебен акт и че причината за настъпване на процесното ПТП и вредните общественоопасни последици от него е виновното нарушение на правилата за движение по пътищата на водача П.З..
Твърди на следващо място, че за увреждащия лек автомобил има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника ЗД „Евроинс“АД-гр.София съгласно посочената в ИМ застрахователна полица ,която е със срок на валидност от 31.12.2017 г. до 30.12.2018 г. и покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трето лица,свързани с притежаването и използването на МПС. Твърди,че съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ като пострадала е предявила претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение пред застрахователното дружество-ответник и е представила всички документи, с които разполага ,като по заведената претенция застрахователят не се е произнесъл в законоустановения за това срок. С оглед на това ищцата заявява,че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по съдебен ред за причинените й вследствие на горното ПТП неимуществени вреди.
Предвид твърденията на ищцата за съществени по интензитет претърпени неимуществени вреди е поискано ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да й заплати обезщетение в размер на сумата от 250 000 лв., частичен иск от 300 000 лв. Претендира и законната лихва върху сумата, считано от 21.06.2018 г. до окончателното изплащане.
Ответникът ЗД „Евроинс“АД е подал в законния срок отговор на ИМ,с който оспорва иска като неоснователен. Излага и доводи за недопустимостта му. По съществото на спора ответникът заявява,че не оспорва наличието на валидно застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отгорност“ между него и Я.К.З.-собственик на л.а. „Тойота“,мадел „Корола“ с рег.№*****. Оспорва механизма на ПТП и в тази връзка поддържа, че твърденията в ИМ за начина и обстоятелствата,при които настъпва застрахователното събитие,не намират опора в приложените от ищцата документи.
Ответникът също така заявява, че оспорва наличието на противоправно и виновно поведение от страна на застрахования при ответното дружество водач-П.Я.З., както и причинната връзка между процесното ПТП и неимуществените вреди. Конкретните си доводи в тази насока ответникът развива в отговора на ИМ.
В случай,че съдът приеме иска за доказан по основание,ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата В.Й.,като твърди,че към момента на катастрофата пострадалата ,в качеството си на участник в движението-пешеходец, е нарушила разпоредбите на раздел XXI “Правила за движение на пешеходците“ /чл.107 и следващите/ на ЗдвП. Счита, че пострадалата поради собственото си поведение, несъобразено с нормативно установените правила, е допринесла в значителна степен за възникване на вредоносния резултат. В тази връзка, от фактическа страна, ответникът твърди,че ищцата е предприела пресичане на 2 пътното платно на място необозначено с пешеходна пътека, като не се е съобразила с факта на движение на пътно превозно средство, което е било видимо за нея и по този начин се е поставила в опасност и е създала предпоставки за настъпване на ПТП. Поддържа,че приноса на ищцата за настъпване на ПТП следва да се определи на поне 90 %.
Ответникът заявява в отговора на ИМ,ч е прави и допълнително възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото дете за настъпилия вредоносен резултат, изразено чрез действията на неговите родителя. По повод на това възражение ответникът сочи, че пострадалата, която към момента на ПТП е непълнолетна, е пресичала сама без присъствие и без упражнен надзор от страна на родител, а поведението на родителите й е в разрез с разпоредбата на чл.125,ал.3 от Семейния кодекс. Позовава се на съдебна практика,според която чл.51,ал.2 от ЗЗД намира приложение и в случаите, когато пострадалото дете е допринесло за настъпването на вредоносния резултат поради неупражнен подходящ контрол върху неговото поведение от страна на родителите му.
Ответникът оспорва и размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като счита същото за прекомерно завишено, излагайки доводи за това в отговора си. Относно лихвата за забава върху претендираното обезщетение, ответникът поддържа, че застрахователното дружество не дължи такава лихва, тъй като ищцата е изпаднала в забава на кредитора. Сочи в отговора си фактически обстоятелства,с които обосновава това възражение. Излага в същия отговор и съобщения по искането на ищцата за присъждане на разноски.
В допълнителната си ИМ ищцата оспорва всички възражения на ответното дружество като неоснователни и недоказани. Заявява, че неоснователно ответникът оспорва механизма на процесното ПТП, като излага фактически и правни аргументи в тази посока. Счита, че механизмът на ПТП не е част от фактическия състав на непозволеното увреждане. Излага аргументи и срещу останалите наведени в отговора на ответника възражения.
В отговора на допълнителната ИМ ответникът заявява, че поддържа всички направени възражения в първия си отговор.
Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение, Х VIIІ с., като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Правното основание на предявената претенция е чл.432, ал.1 от КЗ.
Според посочената новела увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Естествено това е възможно при наличието на преюдициалните предпоставки на извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и застрахователя по чл. 429 от КЗ. Това води до необходимост от изследване предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Съгласно легалното определение на този 3 институт правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно изявени са деяние от страна на лицето управлявало МПС за което е сключена застраховка “ГО”, което в случая е действие и следва да е противоправно, настъпила вреда в патримониума на ищеца, причинна връзка между активното поведение на делинквента и резултата, като това е обединяващия елемент завършващ фактическия състав.
При липсата на акт на наказателния съд установяващ елементите на изискуемия фактически състав, същите следва да бъдат констатирани съобразно събраните по делото доказателства. Основни доказателства въз основа на които може да се установи обективната фактическа обстановка, наред с писмените доказателства, като констативен протокол за ПТП от 20.06.2018г. с план- схема към него, протокол за оглед на местопроизшествие от 20.06.2018г. и др. са показанията на свидетелката П.З. и приетата по делото САТЕ. Следва да се посочи, че съдът изцяло кредитира, както показанията на свидетелката З., като плод на непосредствени и лични впечатления, така и констатациите на вещото лице по назначената САТЕ, като безпристрастни и компетентни. Съвкупния анализ на събраните писмени и гласни доказателства разгледани в светлината на изложеното в САТЕ обосновават категоричния извод, че е налице фактическият състав на чл.45 от ЗЗД.
Установява се, че на 20.06.2018г. около 13.00 часа на ул. Цар Симеон в с.
Калековец, при нормална видимост и сух асфалт пешеходката В.Й. предприема пресичане на пътното платно тичайки в посока от запад на изток, от ляво на дясно пред лек автомобил марка Тойота Корола с ДР№ *****, който се е движил с 62-63 км.ч. в посока от юг на север. Пешеходката е предприела пресичане на пътното платно когато лекият автомобил е бил на около 48-49 метра източно от нея и след около 2.8- 2.9 секунди е настъпил удар в предната дясна част на автомобила. Също така следва да се подчертае, че изводът на вещо лице Г. е в посока, че водачката на лекия автомобил е имала техническа възможност да възприеме като непосредствена опасност пешеходката Й. предприела пресичането на платното на 48-49 метра пред автомобила, както и да я възприеме, като потенциална опасност още когато Й. е била на левия тротоар на разстояние 52 метра. Също така водачката на автомобила е можела, при своевременна реакция и намаляване на скоростта до 50 км. в час, да пропусне без спиране пешеходката или да спре автомобила преди мястото на контакт, чрез предприето екстрено спиране. Констатира се, че няма обективни данни за предприети действия от водачката на автомобила за предотвратяване на ПТП, предприето спиране- следи от гуми или маневра с волан за заобикаляне на пешеходката. Тук е мястото да се отбележи и факта, че в приетата по делото СМЕ, която съдът също кредитира, като обективна и безпристрастна е посочено, че вследствие на настъпилото ПТП на Й. са й причинени телесни увреждания представляващи тежка съчетана черепномозъчна травма и тазова травма, както и травма на опорно- двигателния апарат.
Това определя категоричния извод, че е налице фактическия състав на нормата на чл.45 от ЗЗД. Очевидно е налице деяние от страна на лицето управлявало МПС, което в случая е действие, въз основа на което е настъпило и процесното ПТП. Водачката на автомобила е нарушила чл.20, ал.2 от ЗДвП, съобразно който е била длъжна при избиране скоростта на движението да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да 4 бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В случая е повече от очевидно, че З. не е спазила посочените нормативно определени изисквания, тъй като е установено, че същата е имала техническа възможност, при адекватно на ситуацията поведение да се съобрази с обективните реалности и да предотврати удара. На следващо място е нарушен и чл.21 определящ допустима скорост в населено място в рамките на 50 км. в час. Още повече, че по делото се установява, че при движение със съобразена или по ниска скорост водачката на автомобила е щяла да пропусне пред себе си, без да извършва спиране, пресичащата пред нея пехешодка. Съобразно чл.5, ал.2 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците.