Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 303 от 17.04.2026, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 173/2026
Вид
Определение № 303
Подписан
17.04.2026
В сила
17.04.2026
Състав
Мартин Цветанов Сандулов, Мария Янева Блецова Калцова, Стефка Тодорова Михайлова Маринова

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.341 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.346 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 303 гр. Сливен, 17.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно частно гражданско дело № 20262200500173 по описа за 2026 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано във връзка с частна жалба депозирана от адв.Д., пълномощник на И. В. И., ЕГН ********** против протоколно определение от 25.02.2026г. в частта, с която съдът е отказал да приеме за съвместно разглеждане в делбеното производство предявените от жалбоподателя претенции по сметки по чл.346 от ГПК за заплащане на сумите от 20 451.68 евро и 2 377.51 евро.

Определението на СлРС е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят твърди, че аргументите на съда за постановения отказ са неправилни.

На първо място е посочено, че в практиката си ВКС е приел, че претенциите по сметки имат облигационен характер. Страната не оспорвала квотите от правото на собственост, за които има влязло в сила съдебно решение. Нейното искане имало чисто облигационен характер. Съдът следвало да го приеме и съобразно приетите доказателства да реши неговата основателност.

1

На второ място страната посочва, че в делбеното производство не се съблюдава общия принцип на родовата подсъдност, а всички претенции по сметки се разглеждат от съда по делбата.

На трето място е посочено, че според практиката на ВКС е допустимо отложено плащане на дължимите държавни такси, при приключване на делото.

Моли се обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на РС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

По делото е депозирано становище от адв.О., пълномощник на М. А. Д., ЕГН **********, с който жалбата е оспорена като неоснователна. В отговора е посочено, че на три инстанции съдът се е произнесъл с влязло в сила решение, чия собственост са имотите предмет на делба и с чии средства са били закупени. По делото не се било установило наличието на трансформация на лично имущество. Презумпцията за съвместен принос не била оборена.

Претенциите по сметките били неоснователни.

Моли се обжалваното определение да бъде потвърдено. В случай, че съдът върнел делото на РС при уважена жалба се иска той да даде указания да бъде уважена и молбата на М. Д. по сметките.

От събраните по делото доказателства се установи следното от фактическа страна:

Жалбоподателят е ответник по предявен иск с правно основание чл.34 от ЗС. В производството е била допусната делба при квоти от правото на собственост по ½ ид.ч. за жалбоподателя и за ответника. Делбата е била допусната по отношение на поземлен илот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построените в него сгради *** и ***. В хода на производството жалбоподателят е бил направил възражение за придобиване на процесните имоти при трансформация на лични средства, което не е било уважено. Във 2 втората фаза на производството, преди първото съдебно заседание страната направила искане за приемане за съвместно разглеждане на искания по сметки - за имот с идентификатор *** в размер на 2377.51 евро и за имот с идентификатор *** (ведно с построените в него постройки) в размер на 20451.68 евро. С протоколно определение от 25.02.2026г., съдът отказал да приеме за съвместно разглеждане претенциите на жалбоподателя.

Аргументите му били в три насоки. На първо място съдът посочил, че тези претенции нямат характер на искания по сметки. На второ място посочил, че не е била спазена родовата подсъдност и на трето, че не е била внесена дължима държавна такса.

Частната жалба е депозирана на 02.03.2026г., в едноседмичния срок от датата на провеждане на съдебното заседание, в което е било постановено обжалваното определение.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Страната има правен интерес от обжалване на протоколното определение, тъй като с него се препятства развитието на облигационните му претенции по сметките.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

Аргументите, с които РС е отказал да приеме за разглеждане претенциите на жалбоподателя по сметките са незаконосъобразни.

На първо място, няма никакво съмнение, че искането на страната е именно по сметките по смисъла на разпоредбата на чл.346 от ГПК, тъй като касае придобиването на правото на собственост над имотите. Искането е било направено своевременно, аргументирано е, направени са съответните доказателствени искания. Касае се за облигационни отношения, които съделителят желае да изчисти в хода на делбеното производство.

Обстоятелството, че в първата фаза на производството той е направил възражение за придобиване на имотите при трансформация на лично имущество не означава, че в настоящата фаза на производството не може да отправи искане по сметките. По отношение на квотите от правото на собственост има влязло в сила съдебно решение, но по отношение на 3 облигационните претенции няма. Доколко тези претенции ще се явят основателни и доказани е въпрос, който следва да се изследва и реши по същество.

Неправилно съдът при постановяване на обжалваното определение се е позовал на липсата на родова подсъдност. Когато се предявяват искове по чл.346 от ГПК се прилага специалната подсъдност по чл.341 от ГПК и първоинстанционен съд е РС. В този смисъл е и практиката на ВС (Постановление № 7/28.11.1973г. на Пленума на ВС), както и по – съвременната практика на ВКС (опр.503/24.07.2013г. по ч.гр.д. № 4558/2013г.).

На последно място следва да се отбележи, че по принцип в делбеното производство дължимата ДТ се определя с окончателното решение. В този смисъл районният съдът е можел или да определи ДТ, която страната да бъде задължена да внесе в определен срок или да определи окончателната ДТ с постановяването на окончателния си съдебен акт, но не и да отхвърли искането на жалбоподателя по сметките.

Всички изложени съображения обосновават правния извод настоящата инстанция, че депозираната частна жалба е основателна. на

За пълнота следва да се отбележи, че предмет на настоящето производство е единствено частната жалба депозирана от адв.Д.. Ако насрещната страна не е била доволна от протоколното определение на РС е следвало своевременно да предяви частна жалба, която да се разгледа от въззивната инстанция. Направената забележка от адв.О. в отговора на частната жалба за отмяна на определението и по отношение неуважените претенции по сметките на М. Д. не може да бъде разгледано.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТМЕНЯ протоколно определение от 25.02.2026г. в частта, с която съдът е отказал да приеме за съвместно разглеждане в делбеното производство предявените от И. В. И. претенции по сметки по чл.346 от ГПК за заплащане на сумите 20 451.68 евро и 2 377.51евро от М. А. Д..

ВРЪЩА делото на РС – Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5