Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8329 от 25.06.2026, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 2001/2025
Вид
Решение № 8329
Подписан
25.06.2026
В сила
15.07.2026
Състав
Искрена Димитрова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.106, ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.107, ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.112, ал.2, т.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.117, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.120 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.133, ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.156, ал.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.160, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.161, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.123, ал.3 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.14 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.61р · Закон за местните данъци и такси
  • чл.61р, ал.1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.61р, ал.5 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.61с, ал.1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.61с, ал.2 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.62 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.63, ал.2 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.64, ал.1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.66, ал.1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.67, ал.1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.67, ал.1 и ал.4 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.67, ал.5 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.67, ал.6 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.67, ал.8 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.7 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.8 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.9 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.15, ал.3 · Закон за нормативните актове
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 8329

Варна, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VIII състав, в съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

При секретар НИНА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ИСКРЕНА ДИМИТРОВА административно дело № 20257050702001 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156, ал.1 и сл., вр. чл.133, ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „СИЕНА 2000“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Варна, [улица], представлявано от управителя А. Я. К., против РА № МД-РА-003/24.03.2025г., в частта поправена с РА за поправка № МД-РА-003А/19.05.2025г. на органи по приходите при ТД „Местни данъци“ при Община – Варна, мълчаливо потвърдени от кмета на Община Варна, с която на дружеството са установени задължения за ТБО, както следва: за 2021г. - 19394,26лв. и лихви до 25.02.2025г. в размер на 8119,99лв.; за 2022г. - 19394,26лв. и лихви до 25.02.2025г. в размер на 6156,32лв.; за 2023г. - 19256,18лв. и лихви до 25.02.2025г. в размер на 3922,34лв.

Жалбоподателят оспорва частично задълженията за ТБО (вж. молба С.д. № 4277/02.03.2026г. на л.61 и молба С.д. № 5050/12.03.2026г. на л.69) като твърди, че за периода 2021г. и 2022г. ТБО е изчислена върху неправилно определена данъчна основа, т.к. вместо върху отчетната стойност на имотите, таксата следвало да бъде определена съобразно количеството битови отпадъци. Твърди и че неправилно за 2021г., 2022г. и 2023г. ТБО е определена за цяла година, вместо само за периода, в който хотелът е функционирал. В тази връзка сочи, че с разпоредбата на чл.19 от Наредба на ОбС Варна за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна /НОАМТЦУТОВ/, ОбС – Варна е излязъл извън делегираните му правомощия, поради което същата следва да бъде оставена без приложение на основание чл.15, ал.3 ЗНА, т.к. противоречи на акт от по-висша степен. Не оспорва извършването на различните услуги, обхванати от ТБО. В контекста на Определение на ВАС № 1013/29.01.2026г. по адм.д. № 815/2026г. – с което делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата срещу РА № МД-РА-003/24.03.2025г., в поправената с РА за поправка част, твърди, че тази поправена част се отнася до определяне на базата за изчисление на таксата, поради което следва да се разгледа въпроса за приложението на чл.19 НОАМТЦУТОВ. Обобщено, след корекция на базата и редукция на периодите за 2021г . – 2023г., твърди, че за всяка от годините в периода се дължи ТБО общо в размер на 9113,47лв., от които 7207,20лв. за сметосъбиране и 1906,27лв. за почистване (молба С.д. № 5050/12.03.2026г. на л.69).

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Ц., който поддържа жалбата на наведените с нея основания. С молба С.д. № 12136/08.06.2026г. моли съдът да постанови решение, съобразено със заключението по ССЕ. Сочи и че по същество е невярна констатацията в РА, че търговските обекти са ползвани извън декларираните периоди. Във връзка с твърденията за неправилно приложение на чл.19, ал.9 НОАМТЦУТОВ сочи, че ревизията няма право да начислява ТБО за цялата година след като е установено, че хотелът не е ползван през всички 12 месеца от съответната година. Позовава се на разпоредбите на чл.7 и чл.8 ЗМДТ и твърди, че по изключение е допустимо таксите да не покриват разходите, но не и обратното – таксите да надвишават разходите. Сочи, че текстът на разпоредбата на чл.19, ал.9 НОАМТЦУТОВ поражда въпроси за съобразяването й със закона, т.к. за едно и също нарушение – констатирано ползване на обекта извън декларирания период, са предвидени две санкции от един и същ характер – финансов. Отделно твърди и че приемайки разпоредбата на чл.19, ал.9 от Наредбата, Общинският съвет е излязъл извън законовата делегация на чл.9 ЗМДТ, поради което на основание чл.15, ал.3 ЗНА, разпоредбата следва да остане без приложение. Ако ревизията установи, че обектите са ползвани извън декларираните периоди, то следва да начисли ТБО само за това време, а не за цялата година. Само така може да бъде спазен принципа – че такса се събира за оказана услуга, а не като наказание. Отделно сочи и че според ревизията хотелът и ресторантите са работили в период, когато всички публични места са били затворени заради мерките срещу Ковид 19. По изложените съображения моли жалбата да бъде уважена. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък.

Ответната страна – Кметът на Община Варна, чрез юрк.М. Д. оспорва жалбата. В пледоария по същество сочи, че с НОАМТЦУТОВ е предвидено отклонение от общото правило – че размерът на ТБО се определя върху данъчната оценка или отчетната стойност на имота, като е дадена възможност на задължените лица сами да декларират количеството битови отпадъци и броя съдове, които ще им бъдат необходими, съответно и периода, за който ще ползват тези съдове. Това изключение се прилага при спазване на определени условия. При неспазване на утвърдения с Наредбата ред счита, че правилно размерът на ТБО е определен по общите правила. В допълнение с писмени бележки С.д. № 12886/17.06.2026г. сочи, че възможността по чл.19 НОАМТЦУТОВ – дружеството да определи самостоятелно количеството битови отпадъци, съответно броя и вместимостта на съдовете за битови отпадъци, които са му необходими, принципно се предоставя с цел по-справедливо изчисляване на таксата, съобразно реалното количество на генерираните битови отпадъци, при спазване на съответните правила и добросъвестност от страна на задължените лица. От приетите по делото декларации по чл.61р, ал.5 ЗМДТ за туристически данък е видно, че периодът, през който са ползвани услугите „сметосъбиране и сметоизвозване“ и „обезвреждане на битови отпадъци в депа“ реално е много по-дълъг от посочения в декларацията, доколкото стопанисвания от жалбоподателя хотел е работил и реализирал нощувки в много по-дълъг период от декларирания. Тези данни изхождат от самото задължено лице и влизат в противоречие със заявеното с декларациите по чл.19 НОАМТЦУТОВ. Счита, че се касае за продължила с години недобросъвестност, проявявана системно с цел заплащане на по-малка такса за сметка на общата план-сметка "Чистота", разходите по която се покриват от всички задължени лица на територията на община Варна. Заявеният от дружеството 1 бр. съд тип „бобър“, е предоставен на стопанисвания от него хотел за посочените в декларациите по чл.19 НОАМТЦУТОВ месеци, като е прибиран след изтичане на посочения в декларациите срок. В останалото време хотелът по необходимост е ползвал разставените съдове за общо ползване – извод, който следва безспорно от обстоятелството, че лицето е декларирало, че няма сключени индивидуални договори за извозване на битови отпадъци и че няма да сключва такива, а не е възможно хотелът да работи без да генерира битови отпадъци, нито доказано генерираният отпадък да е извозван от самото задължено лице до депо. Извън горното, заявените от дружеството съдове за битови отпадъци – кофа 240л. или „бобър“ /по 1бр. за всяка година/ е крайно недостатъчен за да покрие нуждите на хотела. По изложените съображения счита за безспорно установено, че както количеството отпадъци, така и периода, в който дружеството ще ползва съдове, са неправилно посочени и не са коригирани впоследствие. При ползване на общите съдове за битови отпадъци, а не заявения индивидуален съд, ТБО правилно е изчислена по общия ред – върху отчетната стойност на имотите. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Относно претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, моли в случай че същото надвишава минималния размер, да бъде редуцирано.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Ревизията на „СИЕНА 2000“ АД е възложена със ЗВР № МД-Р-008/07.10.2024г. за срок до 3 месеца, считано от датата на връчване – 14.10.2024г. /стр.9/, и е обхващала задълженията за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2023г. Със ЗВР № МД-РУ-002/14.01.2025г., срокът за извършване на ревизията е изменен до 13.03.2025г. Заповедите са издадени от началник отдел КРДПС М. К., определена за орган по приходите със Заповед № 0447/20.02.2024г. /стр.212/ на кмета на Община Варна, както и за орган по приходите, който да възложи ревизията на дружеството - с резолюция на директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна от 24.09.2024г. върху докладна от 03.09.2024г. с рег.№ РД24019060ВН_005ВН/04.10.2024г. /стр.6/. В срока по чл.117, ал.1 ДОПК за резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № МД-РД-004/25.02.2025г., фактическите констатации в който, ведно с предложените за установяване задължения, са потвърдени с РА № МД-РА-003/24.03.2025г. Впоследствие е издаден РА за поправка на ревизионен акт № МД-РА-003-А/19.05.2025г. – двата акта обжалвани по административен ред и мълчаливо потвърдени от кмета на Община Варна.

І. В хода на ревизията е установено, че за периода 01.01.2019г. – 31.12.2023г. за притежаваните от ревизираното дружество недвижими имоти – земя и сгради, с адрес гр.Варна, к.к. Св.Св. К. и Е.“, задълженията за ДНИ и ТБО са определяни въз основа на подавани декларации по чл.14 ЗМДТ, както следва:

1. С декларация вх. № **********/23.12.2015г., с приложени към нея нот.акт № ***г., „СИЕНА 2000“ АД е декларирало следните имоти:

- поземлен имот с площ 5367,00кв.м., застроена площ 0,00кв.м., собственост – 1/1 ид.ч., техническа инфраструктура: електрификация – има в имота; водопровод – има в имота; канализация – има в имота; ТЕЦ – няма в имота и около него; граничи с пътна мрежа – да. За имота е формирана партида № ***.

2. С декларация вх.№ ДК14016775/03.09.2012г. са декларирани:

- търговски обект (хотелска част), с РЗП 4690кв.м., ведно с таван с РЗП 1800кв.м., стопанска цел – да, височина – 9,6м., вид на конструкция – М3 – масивна, монолитна, година на построяване - 2004г., година на извършване на основен ремонт – 2005г., отчетна стройност – 1846131,24лв., техническа инфраструктура – в имота има електрификация, водопровод, канализация и телефонизация, няма ТЕЦ. За имота е формирана партида ***.

По партидата са извършвани действия и корекции във връзка с освобождаване от ДНИ – представяни през 2017г. и 2019г. сертификати за енергийни характеристики.

- търговски обект (ресторант), с РЗП 930кв.м., ведно с изба с РЗП 30кв.м. и с таван с РЗП 150кв.м., стопанска цел – не; височина на обекта – 2,7м., вид на конструкция – М3 масивна монолитна, година на построяване 1823г., година на извършване на основен ремонт – 2004г., отчетна стойност 226682,25лв., техническа инфраструктура – в имота има електрификация, водопровод, канализация и телефонизация, няма ТЕЦ. За имота е формирана партида ***, закрита към 31.12.2022г.

3. С декларация вх.№ **********/01.06.2023г., ведно с приложени към нея нот.акт № 15, том № 2, рег.№ 1906, дело № 177/09.04.2004г., скица № 15-126568-28.02.2018г. на сграда с ид.***, скица № 15-126581-28.02.2018г. на сграда с ид. ***, скица № 15-126605-28.02.2018г. на сграда с ид.*** и скица № 15-126616-28.02.2018г. на сграда с ид. ***, са декларирани:

- обект 1 – търговски обект за обществено хранене с ид.*** с РЗП 406,00кв.м., стопанска цел – не, височина на обекта – 2,7м., вид конструкция – М3 масивна монолитна, година на построяване 2004г., отчетна стойност – 98960,00лв., техническа инфраструктура – има електрификация, водопровод и канализация, няма ТЕЦ и телефонизация.

- обект 2 – търговски обект за обществено хранене с ид.***с РЗП 173,00кв.м., стопанска цел – не, височина на обекта – 2,7м., вид конструкция – М3 масивна монолитна, година на построяване - 2004г., отчетна стойност – 42167,00лв., техническа инфраструктура – има електрификация, водопровод и канализация, няма ТЕЦ и телефонизация.

- обект 3 – търговски обект за обществено хранене с ид.***с РЗП 124,00кв.м., стопанска цел – не, височина на обекта – 2,7м., вид конструкция – М3 масивна монолитна, година на построяване 2004г., отчетна стойност – 30224,00лв., техническа инфраструктура – има електрификация, водопровод и канализация, няма ТЕЦ и телефонизация.