Решение № 1356 от 14.04.2020, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

Номер 1356 Година 2020 Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд VІІІ граждански състав

На 14.04

Година 2020

В публично заседание на 17.02.2020 г. в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: МАРИНА КЪНЕВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер

17588 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът Х.К.К.

*** моли съдът да постанови неприсъствено решение при условията на чл.238 и следващите от ГПК, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че последното му дължи сумата 1 120 лева, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение на ищеца за месеците юли и август 2019 г. по Трудов договор №******************ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на Заявлението в съда – 18.09.2019 г. до окончателното погасяване, която сума е било разпоредено ответното дружество да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 8111/ 19.09.2019 г., издадена по ч. гр. дело № 14820/2019 г. по описа на ПРС – ХІV гр. състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 от ЗАдв. – включително и за заповедното производство.

Ответникът

“Пи Ер Ди 63” ЕООД – гр. Пловдив не е представил отговор на исковата молба, не взема становище по иска, не е ангажирал доказателства, не е изпратил процесуален представител по делото и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 8111/ 19.09.2019 г., издадена по ч. гр. дело № 14820/2019 г. по описа на ПРС – ХІV гр. състав, е било разпоредено ответното дружество да заплати на ищеца сумата 1 120 лева, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение на ищеца за месеците юли и август 2019 г. по Трудов договор от 17.06.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на Заявлението в съда – 18.09.2019 г. до окончателното погасяване, както и на пълномощника на ищеца - 300 лева – адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 от ЗАдв., а в полза на Бюджета на съдебната по сметка на съда - държавна такса в размер на 25 лева. В Срока по чл.414 от ГПК ответникът е подал възражение против Заповедта, поради което до ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК и в срока по чл.415 от ГПК ищецът е предявил иск за установяване на вземанията си по Заповедта, въз основа на която е било образувано настоящето дело – поради което съдът намира, че искът се явява допустим.

Не се спори също така, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително ищецът работи по трудово правоотношение при ответника като „*******“ от ********** г. по силата на сключен между страните Трудов договор №******************с уговорено месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 560 лева.

Както вече бе посочено, ответното дружество не е представило отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, не е взело становище по иска, не е ангажирало доказателства, не е изпратило процесуален представител по делото за съдебното заседание по делото на 17.02.2020 г. и не е направило искане за разглеждане на делото в негово отсъствие – като видно от разписката за връчване на преписите от исковата молба и приложенията към нея, ведно с придружаващото ги съобщение, ответникът е бил предупреден за последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяване в съдебно заседание.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, искът е вероятно основателен – като до приключване на устните състезания по делото ответникът не е ангажирал доказателства, от които да се установява да е изплатил на ищеца дължимата сума.

При така установената фактическа обстановка, и предвид направеното от пълномощника на ищеца в съдебното заседание на 17.02.2020 г. искане, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение и следва да се постанови такова, като искът се уважи изцяло.

С оглед изхода от спора ответникът следва да заплати на пълномощника на ищеца - адвокат Е.И. на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение за производството по настоящето и по частното гр. дело в размер общо на 600 лева, а на основание чл.78, ал.6 от ГПК, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда - 50 лева ДТ за производството по настоящето и по частното гражданско дело.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е

Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Пи Ер Ди 63“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 202, ет.4, ап.8, представлявано от П. А. Я., ЧЕ ТО ДЪЛЖИ НА Х.К.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адв. Е.И., сумата 1 120 лева, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение на ищеца за месеците юли и август 2019 г. по Трудов договор №******************ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на Заявлението в съда – 18.09.2019 г. до окончателното погасяване, която сума е било разпоредено ответното дружество да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 8111/ 19.09.2019 г., издадена по ч. гр. дело № 14820/2019 г. по описа на ПРС – ХІV гр. състав.

ОСЪЖДА „Пи Ер Ди 63“ ЕООД, с посочените

ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат Е.Г.И.,***, адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. за производството по настоящето и по частното гр. дело В РАЗМЕР ОБЩО НА 600 лева, А В ПОЛЗА НА бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд - Пловдив – 50 лева ДТ за производството по настоящето и по частното гр. дело.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ДА СЕ ВРЪЧИ решението на страните, КАТО заедно с преписът за връчване ДО ОТВЕТНИКА ДА СЕ ИЗПРАТЯТ И указания по чл.240 от ГПК.

ДА СЕ

ВЪРНЕ НА СЪСТАВА ч. гр. дело № 14820/2019 г. по описа на ПРС – ХІV гр. състав, ЗАЕДНО СЪС заверен препис от настоящето съдебно решение – В СИЛА ОТ 14.04.2020 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!

КГ