Решение № 4645 от 18.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4645 гр. София, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20231110113129 по описа за 2023 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от М. С. И., чрез адв.

Т., със съдебен адрес гр. София , с която са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 45 от ЗЗД срещу Министерство на здравеопазването, евентуално ЦСМП – София, като възложители на работата, както и доктор В. К. В. - изпълнител, за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сума в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди от неимуществен характер, причинени му от ответника В. К. В., вследствие на непозволено увреждане на 16.03.2018 г. на лицето ., с когото ищцата живее на съпружески начала.

В исковата молба са налице твърдения, че на 16.03.2018 г., около 9:20 часа, аз М. С. И., подала сигнал до Спешен номер 112, че е налице необходимост от спешна медицинска помощ за лицето ., с когото живее на съпружески начала. Били в квартирата си в хотел „.“, гр. Банкя, ползвана от тях въз основа на сключен договор за наем със собственика на хотела - Е. З..

Установила рязко влошаване на здравословното състояние на . малко след 9.00 часа на 16.03.2018 г. Обадила се на тел. 112, с цел да бъде изпратен екип за оказване на бърза помощ от най - близкото намиращо се до хотела болнично лечебно заведение /Център за Спешна медицинска помощ, филиал Банкя към Министерството на здравеопазването па Република България/.

След пристигането на лекаря В. В., който направил електрокардиография и констатирал, че . е получил исхемичен инсулт. Доктор В. й казал, тя да намери мъже, които да свалят Господин . с одеяло от третия етаж на сградата, 1 което указание тя не успяла да изпълни. Шофьорът на линейката имал желание да помогне, но лекарят не желаел той да окаже съдействие, за да свалят . по стълбите. След това Доктор В. й казал, че трябва да се използват транспортните услугите на частна линейка, която била оборудвана за тези цели, без да уточни точно за какви цели трябва да е оборудвана и болният да бъде откаран в Трета градска болница, районирана за град Банкя. Лекарят отказал да придружи . до здравно заведение. Лекарят попълнил придружителен лист № 30804 от 16.03.2018 г., M3 Център за Спешна помощ, гр. София, филиал град Банка и лекарят си заминал с линейката. През това време Госпожа Е. В. З., заедно с Госпожа ., осигурили пристигането на частната линейка. Отказа на доктор В. да придружи . до най - близкото лечебно заведение довел до забавяне за оказване на спешна медицинска помощ, била пропусната възможността да се окаже адекватна инвазивна интервенция в така наречения „златен час“, което застрашило в изключителна степен живота и здравето на .. Вследствие на което й били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдания, стрес, притеснения за здравето и живота на ., който беше превозван с медицински данни за исхемичен инсулт от град Банкя до град София в продължение на 4 часа.

На следващо място ищцата се притеснявала и за това, че доктор В. допринесъл за това да бъде прекратен договорът й за наем, поради причина, че вследствие на влошеното здравословно състояние не е възможно да се оказва адекватна медицинска помощ. В същия ден Договорът й за наем бил прекратен. Останали без покрив над главите си, в тежко здравословно състояние. Чувствала се унизена, безсилна, безпомощна, отчаяна, без надежда за бъдещето, била съсипана. Прави искане за назначаване на съдебно – психологична експертиза за установяване какви неимуществени вреди са причинени от поведението на ответниците.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника Министерство на здравеопазването, с който ответникът оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Заявява, че искът следва да се разгледа по реда на ЗОДОВ и не е подсъден на СРС. Намира, че министерството не е пасивно материално легитимирано да участва в процеса.

Заявява, че ЦСМП е самостоятелно юридическо лице, а директорът отговаря за неговата дейност. Оспорва негов служител да е извършил процесното деяние.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника ЦСМП – София, с която взема становище за неоснователност на иска. Намира, че филиал ЦСМП в гр. Банкя, не е самостоятелно юридическо лице. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че ищцата е загубила повече от десет часа преди да повика Спешна медиценска помощ.

След това се е оказало, че не е било възможно извеждането на болния с наличния екип, поради което със съгласието на ищцата е била повикана частна линейка. Твърди, че на ищеца е била оказана медицинска помощ впоследствие и същия е бил хоспитализиран. Оспорва доктор В. К. В. да е извършил 2 противоправни действия при посещението на адреса.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника В. К. В., с който оспорва предявения иск. Оспорва изцяло твърдяната от ищцата фактическа обстановка. Твърди, че не познава ищцата, но познава . единствено поради дългогодишните му психиатрични и соматични хронични заболявания, които той има. Твърди, че изпълнява съвестно задълженията си като лекар. Заявява, че на посочената в исковата молба дата е посетил пациента и го е прегледал обстойно. Ищцата му заявила, че . се влошил през нощта, но тя повикала бърза помощ на сутринта. Обяснил й, че пациента трябва да постъпи в неврологично отделение за изследвания, защото най – вероятно се касае за исхемичен инсулт й я помолил да намери още двама човека, който да помогнат при свалянето на пациента до линейката.

При липса на хора, които да помогнат се процедира или с повикването на втори екип от бърза помощ или частна линейка. В случая бил избран вторият вариант, като ответника оставил и медицинските документи, за да помогнат колегите му от частната линейка, след което поел друго дежурство. Представя фиш за спешна медицинска помощ.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:

По делото са събрани гласни доказателства. Разпитана е свидетелката . – служител в центъра за спешна медицинска помощ – гр. Банкя. Същата споделя, че е запозната с инцидента, въпреки че в случая не е придружавала др В. на адреса. Виждала е ищцата няколко пъти в град Банкя и е посещавала гн . в квартирата му в хотел „.“. Спомня си, че той бил много болен. Тя е приела обаждането на ищцата към Спешна помощ. Посочва, че стълбите, по които се стига до помещението на трети етаж, в което живеят г-н . и ищцата, са много тесни, а носилките на спешна помощ са прекалено обемисти и тежки, за да бъдат пренесени по тях. В сградата няма асансьор. Поради това в конкретния случай е било невъзможно болният да бъде свален с носилката на Спешна помощ само от доктора и шофьора. Другият способ за сваляне на пациенти е в одеяло, носено от всяка страна от четирима здрави мъже. Лекарят носи и тежко оборудване.

Втората свидетелка – ., е позната на ищцата и ., работи в неправителствена организация с район на действие – гр. Банкя. Свидетелката посочва, че в средата на март 2018 г. М. И. отишла в групата им и помолила за помощ при намирането на квартира, тъй като от хотел „.“ отправили едномесечно предизвестие за напускане на стаята, която тя обитавала с .. Те обещали да съдействат, но тя прекъснала връзката си с тях. След известно време ищцата се свързала отново със свидетелката. Била разплакана, разстроена и я помолила да усилят търсенето. Казала, че с . са преживели много тежки неща. Той получил инсулт, викали държавната бърза помощ, но 3 тя отказала да го вземе, защото станали неразбории. Тогава собственичката на хотела извикала частна линейка и заплатила 120 лв. През това време . бил в болница, а организацията не можела да намери подходящо място за настаняване поради специфичното му състояние – бил в инвалидна количка.

Ищцата споделила на свидетелката в средата на април, че една вечер се прибирала в хотел „.“, когато видяла, че стаята е разбита и багажът е изхвърлен. Причината да бъде освободена квартирата била, че хазяйката се опасявала, че отново може да има някакъв инцидент, както когато е идвала процесната линейка, за да не се безпокоят останалите гости на хотела.

По делото е приет Фиш за спешна медицинска помощ, от който се установява, че . е бил посетен на 16.03.2018 г. сутринта в квартирата му в хотел „.“ от екип на Спешна помощ, като е бил диагностициран с исхемичен инсулт и други заболявания.

Представени по делото са и договор за наем на процесния недвижим имот между Е. З. и М. И. с дата 01.08.2010 г., както и едномесечно предизвестие за напускане от 16.03.2018 г., връчено на ищцата.

Между страните не се спори и се установява от приложеното писмо от Центъра за спешна медицинска помощ – София, че д-р В. К. В. е бил служител в Спешна помощ към датата на процесните събития - 16.3.2018 г.

Между страните не е спорно и се установява, че екипът на Спешна помощ, от който е бил част д-р В., не е транспортирал . до болнично заведение, въпреки че това е било наложително, по причина, че не е имало начин той да бъде пренесен от последния етаж на къщата, в която живеел, до линейката. Установява се, че това не е било сторено, тъй като първо, носилката, с която разполага Спешна помощ, е твърде голяма и тежка, за да бъде пренесена по тесните стълби в къщата и второ, не били намерени четири лица, които да извършат изнасянето на болния в одеяло, което била единствената възможна опция за преместването му до линейката на Спешна помощ. Поради това на ищцата били дадени указания да повика частна линейка, която разполага с леки брезентови носилки и екип от няколко души, които ще пренесат болния. Такава била извикана от ищцата и хазяйката , като последната заплатила 120 лв. за транспортирането на пациента до лечебно заведение.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 45 от ЗЗД за солидарното осъждане на извършителя на непозволеното увреждане и възложителя на работата му да заплатят обезщетение за претърпени неимуществени вреди на ищцата. В случай като настоящия, когато искът е предявен едновременно срещу прекия причинител на вредата и срещу възложителя на работата и при основателност на иска 4 срещу делинквента, двамата следва да отговарят солидарно за причинените вреди (Решение № 2246 от 27.11.2014 г. по ч.гр.д. № 1351/2014 г. Апелативен съд-Пловдив, недопуснато до касационно обжалване).

Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. При посочения фактически състав отговорността е субсидиарна и възниква, когато виновно са причинени вреди от лице, на което е възложена определена работа. Отговорността на възложителя е обективна, гаранционно-обезпечителна и безвиновна. Съгласно ППВС № 7/1958 г. на ВС, това е отговорност за чуждо, противоправно и виновно поведение, с което е причинена вреда на пострадалия и цели да обезпечи по-сигурно и по-бързо обезщетяването му. Тя е функционално обусловена и възниква само тогава, когато са налице предпоставките по чл. 45 от ЗЗД по отношение на поведението на прекия причинител. Същите следва да бъдат установени от страна на ищцата, чиято е доказателствената тежест. Тя следва по пътя на пълното и главно доказване да установи наличието на вреди от неимуществен характер, техния размер и причинната връзка между вредите и деянието на ответника д-р В., както и неговата противоправност.