Определение № 83 от 28.02.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 83 гр. Пловдив, 28.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20245000500074 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 ал.1 от ГПК.

Производството е образувано по частна въззивна жалба от К. вх.№ 2953 / 25.01.2024 г. против определение № 101/ 11.01.2024г. ,постновено по гр.д.3256 / 2021г. по описа на ОС – Пловдив, с което жалбоподателят е осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 18 020 ,78 лв. По подробно изложените съображения в частната жалба К. заявява искане за отмяна на това определение ,което счита за неправилно ,необосновано и противоречащо на материалния закон и съдебната практика.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Гр.д.3265/2021 г. по описа на ПОС със страни К. –ищец и Н. Д. М. ,С.

Ж. М. ,лично и като законен представител на А. Н. М. и Н. Н. М. ,действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител С. Ж. М. – ответници ,е било спряно по взаимно съгласие с определение на съда,постановено в с.з. на 13.06.2023 г. като в шестмесечния срок за неговото възобновяване ,такова не е поискано ,поради и което ,съдът ,с определение от 04.01.2024 г.е прекратил производството по същото като е присъдил разноски на ответниците.

С определението ,обжалвано тук ,постановено на 11.01.2024г. ,съдът на основание чл.157 ал.2 от ЗОНПИ е осъдил ищеца да заплати държавна такса в 1 полза на ОС –Пловдив в размер на 18 020 ,78 лв. ,недоволен от което е останал първия ,който счита ,по съображения,извлечени от разпоредбите на ГПК и ДОПК ,че държавата ,чиито процесуален субституент ищецът се явява в производствата пред съда по ЗОНПИ ,е освободена от заплащане на държавна такса доколкото притезанието на държавата ,за което е образувано производството по отнемане на незаконно придобито имущество има публично правен характер,поради което при отхвърляне на иска на Комисията държавните такси следва да останал за сметка на бюджета на съдебната власт.

Това виждане не може да бъде споделено.Вярно е ,както настоява ищеца – тук жалбоподател ,че препращащата разпоредба на чл.159 от ЗОНПИ предвижда ,че за неуредени въпроси в закона се прилагат общите разпоредби на ГПК . Не е вярно обаче ,че К. е освободена от заплащане на държавни такси . В конкретния случай ЗОНПИ предвижда ,че държавна такса не се внася при завеждане на иска ,но съборазно разпоредбата на чл.157 ал.2 от ЗОНПИ съдът с решението си и в зависимост от изхода на делото присъжда държавна такса и направените разноски.Тази разпоредба е специална спрямо общите правила на ГПК и ДОПК ,поради което и независимо дали притезанието на държавата ,за което е образувано производството по отнемане на незаконно придобито имущество има публично правен характер или не ,при отхвърляне на иска комисията дължи заплащане на държавна такса.

Неоснователно е и второто възражение на жалбоподателя за недължимост на държавна такса поради това ,че ответниците са дали повод за завеждане на делото ,поради което разноските следва да останал в тяхна тежест. В случая обаче не става въпрос за разноските ,направени от ответниците и в чия тежест следва същите да бъдат възложени.Става въпрос за дължимостта на държавна такса за производството.Независимо ,че същото е приключило с прекратяването му ,а не с решение по същество , то с оглед на този изход ищецът дължи заплащане на държавна такса ,от авансовото внасяне на която е освободен като аргументи по този принципен въпрос могат да бъдат извлечени и от общите правила на процесуалния закон ,според които авансово внесената държавна такса при прекратяване на производството не послежи на възстановяване ,освен в хипотезата на чл.78 ал.9 от ГПК ,а именно при сключване на съдебна спогодба ,какъвто 2 настоящият случай не е и ,противно на изложеното от жалбоподателя , няма основание за прилагането й по аналогия .

Изложеното обосновава неоснователност на частната жалба на К.

,поради което определението, предмет на обжалване като правилно следва да бъде потвърдено.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 101 / 11.01.2024г. ,постановено по гр.д.3256 / 2021 г. по описа на ОС – Пловдив .

Определението е обжалваемо с касационна частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя пред ВКС на Р.България.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3