Определение № 4282 от 24.09.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4282 гр. София, 24.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Велислав Павков Частно касационно гражданско дело № 20258003102959 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на КОНПИ против определение № 440/14.02.2025 г., постановено по гр.д.№ 304/2025 г. от 10-ти състав на САС.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното определение, съдът е приел, че КОНПИ дължи държавна такса при прекратяване на делото и е потвърдил постановеното в този смисъл определение на СГС.

Прието е, че чл.157, ал.2 от ЗОНПИ предвижда, че с решението се присъжда държавна такса и направените разноски в зависимост от изхода на спора. Т.е. възприето е правилото на чл.78 от ГПК. Комисията дължи заплащане на държавна такса при отхвърляне на иска, включително и когато производството е прекратено поради отказ от същия по реда на чл. 233 от ГПК. Комисията е публично държавно учреждение, но вземането, предмет на делото по ЗОНПИ, е частноправно. В производството по ЗОНПИ тя не брани интерес от по-висш порядък, тъй като не осъществява защита на публична държавна собственост и не претендира установени публични държавни вземания, а се явява процесуален субституент на държавата в производството по отнемане в нейна полза на имущество, което е придобито незаконно от 1 частноправни субекти. До неговото отнемане с влязло в сила решение, имащо конститутивно действие, това имущество няма публичноправен характер.

В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Поставения правен въпрос е, при трайна съдебна практика, че държавните учереждения не дължат държавна такса в случаите, в които защитават интереси от по-висш порядък, следва ли да се приеме, че КОНПИ защитава такъв интерес в производството по отнемане на незаконно придобито имущество.

По въпроса, дължи ли КОНПИ държавна такса е налице съдебна практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав.

Според тази практика на ВКС, обективирана в определение № 13 от 12.01.2021 г. на ВКС по ч. гр. дело № 3107/2020 г., ІV г. о., ГК , определение № 2833 от 04.10.2023 г. на ВКС по ч. гр. дело № 3948/2023 г., ІІІ г. о., ГК, определение № 653 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. гр. дело № 228/2024 г., III г. о., ГК, определение № 5306 от 20.11.2024 г. на ВКС по ч. гр. дело № 4336/2024 г., IV г. о., ГК, определение № 4501 от 9.10.2024 г. на ВКС по ч. гр. дело № 3739/2024 г., IV г. о., ГК, определение № 2510 от 23.05.2024 г. на ВКС по ч. гр. дело № 1814/2024 г., IV г. о., ГК, определение № 2931 от 09.06.2025 г. на ВКС по ч. гр. дело № 1632/2025 г., ІІІ г. о., ГК и др., съгласно чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/, идентичен на чл. 78, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.), при отхвърляне на исковете на Комисията се присъжда дължимата държавна такса по делото. От нормата на чл. 154, ал. 3 ЗПКОНПИ следва, че при завеждане на иска държавната такса не се внася /касае се изключение от общото правило, че държавната такса се внася предварително/, а не че такава такса не се дължи от ищеца, нито че съдът е освободен от задължението да я събере в полза на бюджета на съдебната власт в случай, че искът е неоснователен. В тази практика е разяснено също така, че КОНПИ е публично държавно учреждение, но вземането – предмет на делото по исковете по ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/ е частноправно. В производството по ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/ Комисията не брани интереси от по-висш порядък, тъй като не осъществява защита на публична държавна собственост и не претендира установени 2 публични държавни вземания, а се явява процесуален субституент на държавата в производство по отнемане в нейна полза на имущество, което е незаконно придобито от частноправни субекти, като до неговото отнемане с влязло в сила съдебно решение, което има конститутивно действие, това имущество няма публичноправен характер.

Предвид наличието на цитираната съдебна практика, която се споделя от настоящия състав, не е налице соченото касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Водим от горното, състав на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №

440/14.02.2025 г., постановено по гр.д.№ 304/2025 г. от 10-ти състав на САС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3