Решение № 4747 от 29.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4747 гр. Пловдив, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20235330113111 по описа за 2023 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от ЕТ „Т.-Т.К.“, ЕИК ********* с адрес в гр. П., **** ул. З. № **, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *, като физическо лице търговец Т. Ц. К., срещу И. Н. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „В.“ № * З. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул.

„В.“ № *, и И. И. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „В." *, с която се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца сума в размер на 5 000 лв. - частичен иск от общата стойност 77 020 лв., представляващи имуществени вреди, претърпял вреди от непозволено увреждане на 21.02.2022 г., при което И. С. като непълнолетен, дете на останалите ответници, запалил имущество на ищеца значителна стойност, от което последния претърпял вреди, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба - 25.09.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът сочи, че с присъда по НОХД № 1089/2022 г. по описа на ОС – Пловдив ответникът И. И. С. е признат за виновен, че на 21.02.2022 г. в гр. П. е запалил имущество, собственост на ищеца – стационарен преместваем обект (метална каравана с обществено хранене – бистро „М.“, ведно с оборудване и изградени облицовки и покривна конструкция. Твърди се, че вследствие на деянието ищецът е претърпял вреди в общ размер на 77 020 лв. Поддържа се, че родителите на И. са упражнявали родителски права спрямо него към датата на деянието и носят отговорност пред ищеца. Сумата е предявена като частичен иск и се иска тримата ответници да я заплатят солидарно на ищеца.

Отправено е искане за присъждане на разноски.

1

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от никой от ответниците.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 и чл. 48 от ЗЗД.

Съдът е разпределил в тежест на ищеца да докаже наличието на деяние или поведение на ответника И. С., противоправност на деянието или поведението на И. С., обема и размера на претърпените имуществени вреди, причинно-следствената връзка между деянието или поведението на ответника И. С. и вредите; че И. С. и З. С. са родители и упражняват родителски права към датата на деликта по отношение на И. С., както и че последният е живеел при родителите си към датата на деликта. Вината на ответника И. С. се предполага на основание чл. 45, ал. 2 от до доказване на противното.

Като безспорно между страните съдът е определил следните факти: извършено деяние на 21.02.2022 г. в гр. П. на ул. „В.“ № **, като ответникът И. С. е запалил имущество, собственост на ищеца ЕТ „Т. - Т. К.“, а именно стационарен преместваем обект с предназначение за търговска дейност. От деянието са последвали значителни вредни последици в размер на 77 020 лв. за ищеца. От тази гледна точка безспорно се явява противоправността на деянието, размерът на вредите, понеже са съставомерни, и вината на ответника И. С., за които факти съдът е длъжен да приеме за установено на основание чл. 300 от ГПК във връзка с влязлата в сила на 05.08.2022 г.

Присъда № 48 от 20.07.2022 г. по НОХД № 1089/2022 г. по описа на ОС – Пловдив.

По иска по чл. 45 от ЗЗД спрямо И. С.:

За да е налице фактическият състав на отговорността по чл. 45 от ЗЗД и да се ангажира отговорността на ответника, е необходимо да са налице следните елементи: увреждането като противоправното деяние; обема и размера на претърпените вреди (неимуществени); причинно-следствена връзка между поведението на ответника и вреди за ищеца. Вината на ответника се предполага на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД до доказване на противното.

За увреждането като противоправно и виновно деяние – запалването на имуществото на ищеца от страна на ответника И. С., обема на претърпените имуществени вреди – стационарен преместваем обект (метална каравана с обществено хранене – бистро „М.“, ведно с оборудване и изградени облицовки и покривна конструкция, както и за причинноследствената връзка между поведението на ответника И. С. и посочените вреди съдът е обвързан на основание чл. 300 от ГПК от влязлата в сила на 05.08.2022 г. Присъда № 48 от 20.07.2022 г. по НОХД № 1089/2022 г. по описа на ОС – Пловдив.

Съдът е обвързан и от вида и размера на съставомерните вреди по престъплението, посочени в присъдата - на обща стойност 77 020 лв., понеже вредите представляват част от квалифицирания състав на престъплението по чл. 330, ал. 3, предл. 1 от НК – „са последвали значителни вреди“, за което е осъден ответникът И. С.. Следователно тези обстоятелства са налице и доказани.

2

Следователно исковата претенция спрямо ответника И. С. е доказана по основание и размер.

По иска по чл. 48 от ЗЗД спрямо И. и З. С.:

Фактическият състав за ангажиране отговорността на родителите на делинквента по чл. 48 от ЗЗД включва следното: наличието на непозволено увреждане, факта, че определени лица са родители и упражняват родителски права към датата на деликта по отношение на непълнолетния делинквент, както и че делинквентът е живеел при родителите си към датата на деликта .

Непозволеното увреждане съдът намира, че е налице съгласно гореизложените правни изводи за деянието на И. С.

От приобщения доказателствен материал по делото се установява, че И.

Н . С. и З. С . С . са родители на И. И . С., че родителите са упражнявали родителски права по отношение на делинквента към датата на деликта, както и че тримата са живеели заедно към същата дата. Това се установява от материалите по досъдебно производство № 93/2022 г. по описа на 6-о РУ на МВР гр. Пловдив, включващи извънсъдебни признания на факти от страна на тримата ответници, които могат да бъдат ценени от настоящия съдебен състав, ако представляват неизгодни за страната факти и обстоятелства. В доказателствена тежест на ищеца беше разпределено да докаже тези факти, поради което съдът приема, че тези факти, установяващи се от досъдебното производство, са неизгодни за ответниците и в тази връзка може да бъдат ценени от съда с висока доказателствена стойност.

Фактите, необходими за ангажиране отговорността на родителите, се установяват от протоколите за разпит на двамата родители, проведени в досъдебното производство – л. 98 и 99 от досъдебното производство, съгласно които ответниците признават извънсъдебно, че са родители на ответника И. С. и живеят заедно. В същия смисъл е и извънсъдебното изявление на И. С. (л. 39 от досъдебното производство), че същият живее с родителите си.

Аргумент в подкрепа на факта, че И. и З. С.и са родители на И. С. е и справката за съдимост на И. С. (л. 155 от досъдебното производство), в която са посочени имената и датата на раждане на родителите на лицето.

И. С. към момента на деликта – 21.02.2022 г., е бил непълнолетен, установява се, че е живеел с родителите си, както и че същите са знаели, че в деня на инцидента е излязъл – т.е. осъществявали са родителски контрол за това къде се е намирало непълнолетното им дете в определен момент. Това дава основание на съда да се смята, че родителите са упражнявали родителски права спрямо непълнолетното си дете. По делото няма събрани доказателства за това, че родителите са били лишени от родителски права, няма и такива твърдения.

Поради изложеното, съдът намира, че исковата претенцията по отношение на родителите на делинквента също е основателна.

Ответниците И. и З. С.и не ангажираха доказателства за това, че не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите, поради което не са освободени от носенето на отговорност за действията на сина съгласно чл. 48, ал. 3 от ЗЗД.

Солидарна отговорност и законна лихва върху обезщетението :

Тримата ответници следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца търсената сума при условията на солидарна отговорност, понеже съгласно 3 чл. 53 във връзка с чл. 48 от ЗЗД, когато увреждането е причинено от неколцина, те отговорят солидарно.

По арг. от чл. 84, ал. 3 от ЗЗД законната лихва върху обезщетението по чл. 86 от ЗЗД се дължи и без покана, т.е. от датата на деликта – 21.02.2022 г., както е поискал ищецът. Поради което същата следва да бъде присъдена именно от тази дата.

По разноските:

При този изход на делото и ищецът има право на разноски. Същият е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв., което заплатено в брой съгласно приложения по делото договор за правна помощ, имащ характер на разписка за получаване на парите (по арг. от т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. по описа на ВКС, ОСГТК).

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати дължимите държавна такса и разноски по производството, понеже ищецът е освободен от заплащане на държавни такси и разноски на основание чл. 83, ал.

1, т. 4 от ГПК. Исковата претенция е в размер на 5 000 лв. Предвид уважената искова претенция и факта, че ищецът е освободен от заплащането на държавна такса, съдът намира, че ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в общ размер на 200 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Пловдив.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 45 във връзка с чл. 48 от ЗЗД И. Н. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „В.“ № *, З. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „В.“ № *, и И. И. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „В.“ № *, да заплатят солидарно на Е Т „Т.Т.К.“, ЕИК ********* с адрес в гр. П., ********, ул. „З.“ № **, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *, сума в размер на 5 000 лв., предявена като частичен иск от общата сума 77 020 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди вследствие на запалено от непълнолетния ответник И . И . С. на 21.02.2022 г. в гр. П. на ул. „В.“ № ** имущество със значителна стойност – стационарен преместваем обект (метална каравана с обществено хранене – бистро „М.“, ведно с оборудване и изградени облицовки и покривна конструкция, от което деяние са последвали значителни вреди в размер на 77 020 лв., за което деяние ответникът И. И. С. е осъден с влязла в сила на 05.08.2022 г. Присъда № 48 от 20.07.2022 г. по НОХД № 1089/2022 г. по описа на ОС – Пловдив, при което увреждане ответниците И. Н. С. и З. С. С. са упражнявали родителски права спрямо ответника И.

И. С. като негови родители и тримата ответници са живеели заедно, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на увреждането – 21.02.2022 г., до окончателното й плащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК И. Н. С., ЕГН **********, З. С. С., ЕГН ********** и И. И. С., ЕГН **********, да заплатят на ЕТ „Т.-Т.К.“, ЕИК ********* сума в размер на 1 500 лв. за сторени разноски в производството.

4

Банкова сметка, по която може да бъдат преведени вземанията на ищеца: IBAN ********************* с титуляр адв. С. Н..

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК И. Н. С., ЕГН **********, З. С. С., ЕГН ********** и И. И. С., ЕГН ********** да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Пловдив сума в размер на 200 лв. за държавна такса в производството.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5