Решение № 2287 от 19.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2287 гр. София, 19.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радост Бошнакова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Гражданско дело № 20211100109351 по описа за 2021 година

Предявени са искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът Г. КР. В. (освободена от внасяне на държавна такса и разноски по производството на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК) излага следните обстоятелства за обосноваване на исковата претенция: настъпило на 26.03.2020 г. на път LOV 1116 , км 1+800, на 1.8 км след разклона от гр. Тетевен към село Голям извор ПТП по вина на водача на автомобил Тойота Авенсис с ДК № ****, управлявал при несъобразена с пътните условия скорост и недостатъчен контрол, което е довело до напускане на пътното платно и пропадане в канавка – така и влязла в сила присъда; причинена смърт на единствения й син И.Н. – пътник в автомобила; претърпени от загубата му болки и страдания, включително и поради развито от нея посттравматично стресово разстройство, отличаващо се със състояние тревожност, и на гранична клинична депресия, справедливото обезщетяване на които възлизало на 200000 лева и наличие задължителна застраховка ГО при ЗД Б.И. АД, отказал изплащането на обезщетение на 13.08.2020 г. след отправена до него писмена претенция на 27.07.2020 г. Претендира посочената сума, заедно със законната лихва за забава от 27.07.2020 г. и разноските по производството.

Ответникът ЗД Б.И. АД в законоустановения срок оспорва исковете, възразявайки че липсват доказателства за противоправно поведение на застрахования при него водач и за причините за настъпването на процесното ПТП, а и липсвало причинна връзка на ПТП-то с твърдените от ищеца вреди. Навежда възражения за съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан от пострадалия като пътник на 1 автомобила и за прекомерност на претендираното обезщетение. Претендира разноски.

Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл.

235, ал. 2 от ГПК, приема следното:

За възникването на имуществената отговорност на застрахователя по чл. 432, ал.

1 от КЗ, исковата претенция за която в настоящото производство е процесуално допустимо поради наличието на проведено рекламационно производство пред застрахователя по чл. 496 от КЗ, трябва да бъде осъществен следният фактически състав: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на правоотношение по договор за застраховка Гражданска отговорност между делинквента и ответника. Когато пострадалият е починал, увредени лица се явяват най-близките му лица, кръга на които е посочен в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. и допълнен с Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, като в този кръг са включени и възходящите (родителите) на пострадалия. Следователно те са материално легитимирани да искат и получат обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на техен близък и направо от застрахователя, който е застраховал гражданската отговорност на делинквента.

От представена по настоящото производство влязла в сила на 13.03.2021 г. присъда от 25.02.2021 г. на Окръжен съд - Ловеч се установява, че Й. М. М. е признат за виновен, че на 26.03.2020 г. около 21.45 часа на път LOV 1116, км 1+800, на 1.8 км след разклона от гр. Тетевен към село Голям извор при управление на автомобил Тойота Авенсис с ДК № **** е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, като при избиране на скоростта на движение не се е съобразил релефа на местността – движение по лява крива с радиус при външната част от 40 м (ляв завой) със скорост от 83 км/ч при критична скорост за кривата от 65 км/ч, и с конкретните условия на видимост – движение нощно време в тъмната част на денонощието, като не спрял пред предвидимо препятствие – излизане извън границата на платното за движение на автомобила, и по непредпазливост причинил смъртта на И.М.Н., ЕГН **********, и средна телесна повреда на Ясена Янкова Петрова – престъпление по чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3, б. „а“, пр. 2 и б. „б“, пр. 1 и ал. 1, б. „б“ и „в“, пр. 2 и чл. 342, ал. 1, пр. 3 и чл. 20, ал. 2, изр. 1 от НК.

Съдът намира, че с влязлата в сила присъда е проведено пълно и главно доказване от ищеца Г.В. на всички елементи от фактическия състав по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, обуславящи възникването деликтната отговорност на виновния водач на автомобил Тойота, както предписва разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК. Влязлата в сила присъда, която е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, установява наличието на всички елементи от фактическия 2 състав на деликта чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - увреждане, вина, противоправност, вреди и причинна връзка, и съответно представляващи една от предпоставките на иска, предявен пряко срещу застрахователя на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. Съгласно чл.

300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за съда, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали то е извършено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, поради което в гражданския процес е изключена свободната преценка за осъществяването или неосъществяването на фактите, които съставляват елемент на престъпния състав, който е установен с влязла в сила присъда, и относно които присъдата се ползва със сила на пресъдено нещо.

Обвързващата сила на присъдата предпоставя тъждество между деянието, предмет на присъдата, и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес, каквото тъждество е налице в разглеждания случай. Няма значение дали се касае за деянието на страната по гражданското дело или за деянието на трето лице, което е от значение за отговорността на страната по делото. Задължителната сила на присъдата се отнася до всички елементи на престъпния състав. Когато размерът на вредата е елемент от престъпния състав, констатациите на присъдата относно размера на причинените вреди са задължителни за съда, който решава гражданското дело. В състава на престъплението, за което водачът на процесния автомобил Тойота е признат за виновен с влязлото в сила решение и което обуславя отговорността на ответника по настоящото дело, обаче не се включва размерът на причинените вреди вследствие на настъпилата смърт на пострадалия И.Н., поради което размерът на тези вреди може да бъде установяван в отделно исково производство.

Доказа се по настоящото исково производство наличието и на следващата материална предпоставка, включена във фактическия състав, обуславящ правото на вземане на ищеца Г.В. срещу ответника ЗД Б.И. АД, а именно съществуването на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от действащ към момента на процесното ПТП договор за застраховка Гражданска отговорност. По силата на този договор ответникът съгласно чл. 431, ал. 1 и чл. 493, ал. 1 от КЗ е обезпечил деликтната отговорност на водачите, причинили вреди на трети лица, при управлението на автомобил Тойота при уговореното застрахователно покритие, което е налице към датата на настъпване на процесното ПТП. Този правнорелевантен факт е признат за безспорен между страните с изготвения доклад по делото, а и се доказа от представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица, удостоверяващ с материална доказателствена сила наличието на застраховка Гражданска отговорност.

От представените препис-извлечение от акт за смърт № 42 от 28.03.2020 г. и удостоверение за наследници от 03.04.2020 г., се установи по делото и че ищецът Г.В. има качеството на родител на починалия при ПТП – И.Н., и в това си качество е от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата му смърт. Преди настъпването й, видно от представените диплома, трудов договор от 3

25.09.2019 г. и фишове, пострадалият И.Н. е живял и работил в гр. Тетевен, като средното си образование е завършил през в 2015 г. в Професионална гимназия по транспорт МАКГАХАН – гр. София.

На 27.07.2020 г. ищецът Г.В. е предявила писмена претенция пред застрахователя, който с писмо от 01.08.2020 г. я е уведомил за образуваната от него преписка и за необходимостта заедно с представения по претенцията констативен протокол за ПТП с пострадали лица да представи и преписи от изготвени от досъдебното производството материали, като експертизи, протокол за оглед на местопроизшествие, протоколи за разпит на свидетели, присъда, решение, споразумение или постановление по наказателното производство. С писмо от 13.08.2020 г. застрахователят е уведомил ищеца Г.В. за отсъствие на основание за удовлетворяване на претенцията й и за възможност от ново произнасяне след представяне на исканите документи, във връзка с което тя е представила пред застрахователя на 15.09.2020 г. постановление на прокурор от 31.08.2020 г. за невъзможността да представи изисканите по преписката материали, а на 16.04.2021 г.

– всички изискани й с писмото от 13.08.2020 г. материали.

Налице са следователно всички материални предпоставки за уважаване на иска, предявен пряко срещу застрахователя на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Основният спор между страните в настоящото производство се свежда до размера на обезщетението за неимуществени вреди. С оглед разпределението на доказателствената тежест ищецът Г.В. следва да докаже неимуществените вреди, свързани с мъката и страданията от загубата на нейния син И.Н., а ответникът твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, тъй като установяването на последното е основание за намаляване на отговорността му на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

За определянето на размера на обезщетението, доколкото неимуществените вреди по своя характер са негативни преживявания в резултат от въздействието на определен факт върху физическата и емоционалната сфера на индивида, следва да се съобразят събраните по исковото производство гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Т.Я. – близка приятелка, и В.Ц. – фактически съжител на ищеца Г.В., и експертизи. От показанията на св. Т.Я. се установява, че тя познава ищеца от повече от 20 години и били близки приятелки, като отношенията между ищеца Г.В. и сина й И.Н., който бил единственото й дете, били нормални такива между майка и дете. Макар че не живеели заедно в едно домакинство в гр. Тетевен, те често се срещали и се разбирали, споделяли си. Смъртта му я е променила много. Преди случилото се Г.В. била весела, усмихната и жизнерадостна, въпреки тъгата й от загубата и на други близки роднини (съпруг, майка и брат), но след смъртта на детето й тъгата била неописуема, постоянно била тъжна и ограничила общуването си, като дори 4 те двете се срещнала за първи път три месеца след загубата на сина й, тъй като до този момент тя не отговаряла на позвъняванията й. Тя не можела да превъзмогне загубата му и когато разговорът помежду им бил за сина й, винаги плачела. За близостта между майката и детето и негативното отражение върха нея от настъпилата смърт на сина й от процесното ПТП свидетелстват и показанията на св. В.Ц., който се намирал във фактическо съжителство с ищеца Г.В. от 7 години. В показанията си свидетелят сочи, че след като сина й завършил средното си образование двамата се преместили да живеят от гр. София в гр. Тетевен и тъй като И. искал да бъде самостоятелен, той живеел в бащината къща на ищеца Г.В., а тя при него (св. В.Ц.). Въпреки че живеели отделно, връзката между двамата – майка и дете, била силна, чували се всеки ден и И. често ходил при тях, където и тренирал, като Г. го обгрижвала като малко дете. За произшествието разбрали вечерта след обаждане на родител на друго дете, пътувало в колата, а за смъртта му няколко часа след като пристигнали в болницата и виждали другите деца, надявайки се да видят и И.. Когато към 1.00 часа лекарят от втората линейка от произшествието им съобщил за смъртта му, тя изпаднала в шок и се наложил прием на успокоителни лекарства. Около 2-3 месеца след случилото не разговаряла с никой и никъде не искала да излиза, преустановили обичайните за тях разходки в гората и коментари на филми и рядко се срещали с приятели. Промяната в нея и затварянето й продължавали и понастоящем, въпреки посещенията й при психолог – така и психологическо изследване от 11 ноември 2020 г. Съдът цени за достоверни показанията на свидетелите, като показанията на св. В.Ц. съобразно чл. 172 от ГПК ги съпостави с всички данни по делото и доколкото показанията почиват на непосредствените и трайни възприятия на свидетелите и не се опровергават от останалите доказателства, не намира основание да не им даде вяра.