Решение № 22386 от 05.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22386 гр. София, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.А като разгледа докладваното от Г. В. НЕДЕВА Гражданско дело №

20241110157570 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 203, ал.

2 КТ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 211 КТ, както и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от ищеца „МЦ – Баухеми“ ЕООД срещу ответника Т. И. Р., с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от общо 43513,04 лв., от която сума главница в размер на 33 349,80 лева, представляваща претърпяна от ищеца имуществена вреда, от умишлени неправомерни действия на ответника, осъществени по повод изпълнение на трудовите му задължения, и мораторна лихва в размер на 10 163,24 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимата главница, за периода от 28.04.2019 г. до 28.04.2022 г.

Ищецът твърди, че сключил трудов договор с ответника на 06.03.2014 г., по който ответникът е заемал длъжността ***. На *** г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ трудовият договор бил прекратен, поради съкращение на щата. По време на действие на трудовия си договор, в периода от от 16.12.2016 г. до 15.01.2018 г., ответникът заявявал поръчки за строителни материали, от името на клиенти /“ВЕРТЕКС“ ЕООД; „Д4 КЪМПАНИ“ ЕООД;

„ЕВРОМЕС“ ООД; „ИП КОНСУЛТ“ ЕООД; „ПЛАСТЕК“ ООД/, н а които впоследствие ищецът установил, че стоките не са били доставени или въобще не са били поръчвани от тях.

За описаните поръчки, ответникът, в качеството си на търговски посредник, изпращал заявки за поръчка на стоки, ищецът изпращал заявената стока, чрез куриер на посочен от заявителя /ответника/ адрес до поискване / в склад на дружеството или в офис на куриер/, където същите били получавани лично от ответника, след което ищеца издавал фактура на посоченото от ответника дружество.

За процесния период ищецът издал подробно посочените в исковата молба фактури /общо 12 бр./ и изпратил стоките, описани в тях, на посочените в заявките получатели. След 1 като продължителен период от време ищецът не получавал плащане по издадените фактури, ч р е з проведена писмена кореспонденция с крайните клиенти /посочените по-горе 5 дружества/ установил, че стоките нито са били поръчани, нито са били получени от тези трети лица. Стоките обаче също не били върнати на ищеца. Така ищецът от една страна предал стоки, които не са получени от краен клиент, за който са били предназначени, а от друга страна, не получил и стойността на същите, ведно с търговската печалба, която му се следвала при реализираните продажби.

Тъй като за посочения в ИМ период, ответника Р. отговарял за дейността в района на Централна Южна България и осъществявал контактите с посочените клиенти, вкл. подавал от тяхно име заявките, изпълнени от ищеца, последния счита, че с действията си ответникът умишлено го е увредил със стойността на стоките и моли съда да г о осъди да му заплати процесните суми. Претендира сторените в производството съдебни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът Т. И. Р. н е е депозирал писмен отговор. В първото съдебно заседание, проведено на 10.12.2024 г. пред настоящия състав на съда /след отмяна на постановеното при предходното разглеждане на делото неприсъствено решение/, ответника се явява лично и с упълномощен адв. Г. В. от АК - ***, като оспорва исковете като неоснователни и недоказани.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните доказателства, и прецени същите в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение, съгл. чл.12 и чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са искове с правно основание чл. 203, ал. 2, вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, като с доклада, обявен за окончателен без възражения от страните, съдът е разпределил доказателствената тежест между тях по отношение на приетите за релевантни за основателността на исковете, факти и обстоятелства. Така, на ищеца е възложено, да докаже по делото, при условията на пълно и главно доказване, наличието на трудово правоотношение с ответника, т.е. да се установят качествата на страните, на работник и работодател; получаването на поръчки за процесните стоки и предаването им на ответника, да се установи противоправно деяние, под формата на действие, осъществено от работника по повод изпълнението на трудовите му задължения, вината му, под формата на умисъл, вредите, претърпени от работодателя, както и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между деянието на ответника, и вредите за ищеца.

В изпълнение на възложената му доказателствена тежест, ищеца е ангажирал писмени доказателства и е поискал изслушване заключение по ССчЕ, които са допуснати и приети от съда.

По допустимостта на исковете:

Касае се за обективно кумулативно съединяване на 12 иска, за различни суми, с общ сбор от 33 349, 80 лв., при което цената на всеки иск по отделно е меродавна за родовата подсъдност, а не общият сбор. В конкретния случай родово компетентен да разгледа исковете като първа инстанция е СРС. Разпоредбата на чл.203, ал.2 от КТ сочи, че за вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския закон. Цитираната разпоредба в посочените три самостоятелни хипотези препраща към гражданския закон, какъвто е ЗЗД или друг закон, в зависимост от обстоятелствата, на които се основава претенцията, определящи за правното основание и правната квалификация на иска. При умишлено причинена вреда, каквато се твърди в производството от ищеца да му е причинил ответника, приложимата норма е тази на чл.45 от ЗЗД. При това положение 2 спорът не е типично трудов по см. на чл.104, ал.1, т.4, от ГПК и в който случай независимо от цената на иска/исковете спорът е подсъден на районен съд, а граждански. В случая обаче, съдът счита, че ищецът твърди ответника да му причинил имуществена вреда на обща стойност от 33 349,80 лв., но с дванадесет отделни деяния /сключени фиктивни договори за покупка на материали/, във връзка с всяко от които ищеца е издал дванадесет данъчни фактури на обща стойност 33 349,80 лв., която съставлява сбор от продажната цена на доставените и неплатени стоки/материали, по изрично изброените в петитума на ИМ 12 данъчни фактури. Всяка от тези фактури е издадена за различна стойност, най-високата от които е 21 324,96 лв., поради което и всички искове поотделно, с оглед цената им /под 25 000 лв./, подлежат на разглеждане от районния съд, по арг. от противното основание на чл.104, ал.1, т.4 от ГПК.

По основателността на иска по чл.203, ал.2 от КТ вр. чл.45 от ЗЗД:

По делото страните не спорят, че в периода от 06.03.2014 г. до *** г. са били обвързани от валидно възникнало и съществувало трудово правоотношение, по което ищецът „МЦ Баухеми“ ЕООД е имал качеството на работодател, а ответника Т. И. Р. – на служител, изпълняващ длъжността ***. Трудовия договор бил прекратен, поради съкращение в щата, считано от *** г. Съгласно приетите по делото трудов договор, допълнително споразумение към ТД № 027/06.03.2014 г. и Длъжностната характеристика за длъжността ***, която няма спор, че е била връчена на служителя срещу подпис при постъпване на работа, се установят основните задължения и характера на работата, а именно: посредничество в съответствие с указанията на работодателя при продажбите по линията на разпространение и дистрибуция на продукти на отдела „Pritection Technologies“ в Централна Южна България – области Пазарджик, ***, Смолян, Кърджали, Хасково, Стара Загора, Сливен, Ямбол, като служителят поема задължение да посредничи на работодателя при продажбите на посочените продукти.

Съобразно длъжностната характеристика, служителят е имал следните основни задължения: да познава асортимента, характеристики и начин на приложение на предлаганите от фирмата продукти; да консултира клиентите на фирмата за качествата на предлаганите стоки; да привлича нови клиенти; да се отчита ежедневно на работодателя за всички проведени с потенциални или настоящи клиенти на фирмата разговори и срещи и за резултатите от тях; да изпълнява трудовите си задължения точно и добросъвестно; за информира клиентите за характеристиките, в т.ч. състав, опаковка, инструкции за ползване, комплектовка и поддържане, цената и количеството, влиянието върху други стоки при евентуална съвместна употреба; да пази грижливо имуществото, което му е поверено или с което е в досег при изпълнение на работата, както и да пести материалите, суровините, енергията, паричните и други средства, които са му предоставени от работодателя и т.н. както и допълнителни задължения да уведомява офис мениджъра за всички осъществени от него контакти и проведени разговори с потенциални и настоящи клиенти и постигнатите резултати най-късно до края на работния ден, в който са извършени. Същите се вписвали от мениджъра в нарочна таблица. За всяка реализирана с посредничеството на търговския посредник, сделка между работодателя и клиент от региона за който отговаря посредника, на последния се дължала комисионна, в определен размер, съгласно правилата за определянето й, посочени в т.3.2. до 3.13. от допълнителното споразумение към трудовия договор, като само за първите 6 месеца от трудовото правоотношение комисионната била във фиксиран размер от 500 лв. бруто на месец.

Приети са 12 бр., издадени от ищеца данъчни фактури към получатели: „Вертекс“ ЕООД /2 бр., ф-ри №№ 8310/28.04.2017 г. на стойност 21 324,96 лв. с ДДС и № 8438/30.05.2017 г. за доставени стоки на стойност 5 814,00 лв. с ДДС/; „Д4 Къмпани“ ЕООД 3

/фактури с №№ 8120/23.03.2017 г. за доставени материали на стойност 193,68 лв. с ДДС; фра № 8231/13.04.2017 г. за доставени материали на стойност 516,00 лв. с ДДС; ф-ра № 8311/28.04.2017 г. на стойност 117,00 лв.; ф-ра № 8758/27.07.2017 г. на стойност 258,24 лв. с ДДС; ф-ра № 8895/18.08.2017 г. на стойност 468,00 лв. с ДДС и ф-ра № 9120/29.09.2017 г. на стойност 351,00 лв. с ДДС/; „ЕВРОМЕС“ ООД /ф-ра № 9576/28.12.2017 г. за доставени стоки на стойност 1123,20 лв. с ДДС и ф-ра № 9641/15.01.2018 г. за доставени стоки на стойност 245,52 лв., с вписан агент А. Ш., по заявка № 10 от 08.01.2018 г. със заявител Т. Р. /;

„ИП Консулт“ ЕООД /фактура № 9456/29.11.2017 г. за доставени материали на стойност 160,20 лв. с ДДС/ и „Пластек“ ООД /фактура № 7855/16.12.2016 г. за доставени материали на стойност 2 778,00 лв. с ДДС/.

Към посочените фактури, ищеца е представил и заявки с вписани в тях стоки и материали /общо 15 бр., приложени на л.30 до л.57 в делото/, във всички от които като заявител на стоките е посочен Т. Р., с изключение на заявки с № РTS 00010/20.07.2017 г., с посочен адрес за доставка в гр. Стара Загора, офис „Спиди“ и получател инж. С. С., вписан в товарителницата на „Спиди“, като получил стоката на 21.07.2017 г.; Заявка № 01/14.08.2017 г., с адрес на доставка в гр. Стара Загора, офис на „Спиди“, до поискване и получател инж.

С. С., вписан в товарителницата като получил стоката на 15.08.2017 г. и Заявка № PTS 0001/09.11.2016 г., в която е посочен адрес за доставка к.к. ***, разклона на х-л *** в ляво, след 300 м. е хотел „Маркони“ и под него в дясно, а за получател е посочен Р. Р., с дата на доставка 11.11.2016 г.

Прави впечатление също, че в част от приетите като доказателства заявки за транспорт, в товарителниците към същите /като напр. Заявка № PTS00013/25.04.2017 г., на л.31; заявка № PTS0001/20.03.2017 г., л.37; Заявка № PTS0001/21.03.2017 г., на л.39; Заявка № 0003/20.04.2017 г., на л.41; Заявка № PTS00010/20.07.2017 г., на л.43; Заявка № 01/14.08.2017 г., на л.45; Заявка № 09/27.09.2017 г., на л.47; Заявка № 05/15.11.2017 г., на л.50; Заявка № PTS0001/09.11.2016 г., на л.57/, т.е. в девет от петнадесетте приложени от ищеца заявки, вместо от ответника Р., стоката/материалите са получени от други лица – вписаните в тях П.