Определение № 3574 от 23.08.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3574 гр. Варна, 23.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Ивелина Владова

Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно частно гражданско дело № 20243100501621 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба вх. № 44229/03.06.2024г. от З. В.

А., ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Цонево, община Дългопол, област Варна, ул. Четиринадесета – А, 32 против протоколно определение, обективирано в протокол от 31.05.2024 г. по гр. д. № 20233110109865 по описа на ВРС, с което е ОСТАВЕНО БЕЗ УВАЖЕНИЕ наведеното с отговора на исковата молба възражение за местна неподсъдност на спора на Районен съд Варна и искането за прекратяване на съдебното производство и изпращането му по компетентност на Районен съд - Провадия.

В частната жалба се излага, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради което се претендира неговата отмяна. Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно е възприел и интерпретирал обстоятелствата по делото, поради което е направил неправилен извод, че обичайното местопребиваване на Х. А. е на адреса на нейния баща, като всъщност то съвпада с постоянния адрес на ответницата в село Цонево, община Дългопол, област Варна, ул. Четиридесета - А 32, обосноваващ подсъдност на Районен съд - Провадия. Сочи, че съдът не е кредитирал представените от нея писмени доказателства – Служебна бележка с изх. № 1

11/05.03.2024 г, издадена от Детска градина Пламъче, с. Пчелник и Служебна бележка с изх. № 042/06.03.2024 г, издадена от НУ Васил Левски гр. Варна.

Твърди, че от 2017 г., когато е създала семейство с настоящия си партньор, се е настанила трайно в село Цонево, община Дългопол, област Варна, ул.

Четиридесета - А 32, където отглежда дъщеря си до средата на 2023 г, когато заедно заминават за Република Германия. Единствената причина Х. А. да нощува в дома на своя баща е посещението в учебно заведение в село Старо Оряхово и фактът, че село Ново Оряхово, където живее ищецът, е териториално по - близо и има осигурен транспорт до училището. Извън посоченото време /от понеделник до петък през учебно време/, във ваканциите, почивните дни, празници, почивки, при боледуване и пр., детето живее в село Цонево, в дома на своята майка. Обстоятелството, че през пет нощи от общо седем, при това само през учебните седмици детето нощува при своя баща, не обосновава извод за фактическо обичайно местопребиваване.

В срока за отговор на частната жалба ответникът е подал такъв, в който се излага, че определението на съда е правилно и законосъобразно. Сочи се, че от приложените по делото служебни бележки е видно, че за периода, в който детето Х. А. е посещавало ДГ „Щастливо детство", ОУ „Св. Св. Кирил и Методий" и СУ „Васил Левски" е живеело при своя баща в село Ново Оряхово. От друга страна след подаване на исковата молба детето е било изведено извън страната без съгласието на ищеца. З. А. от години пребивава в друга държава, поради което жилището й в село Цонево не се обитава от никого. Това се доказва от изготвения и приет по делото на 31.05.2024 г. социален доклад.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице чрез пълномощник с надлежна представителна власт, представени са доказателства за заплатена д.т. за производството.

Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна.

Производството по гр. д. № 20233110109865 по описа за 2023 на Районен съд – Варна е образувано по предявени от А. Х. А., ЕГН: ********** срещу З.

2

В. А., ЕГН: ********** искове с правно основание чл.59 ал.9 от СК за постановяване на съдебно решение, с което бъдат изменени определените с влязлото в законна сила съдебно решение № 3053 от 25.07.2017 г., постановено по гр. дело № 8430/2017г., мерки относно упражняването на родителските права, местоживеенето, определяне режима на лични отношения и издръжката по отношение на детето Х. А. А., ЕГН: **********.

За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е направил преценка, че обичайното местопребиваване на детето Х. А. е на адреса на нейния баща в село Ново Оряхово, община Долни чифлик, област Варна, което обосновава компетентността на Районен съд - Варна.

Преценката за местна подсъдност по дела с правно основание чл. чл. 59, ал. 9 СК се прави въз основа на разпоредбата на чл. 127 ал. 2 от СК.

Според последователната съдебна практика на ВКС компетентен да разгледа делото по искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, респ. чл. 59, ал. 9 СК (какъвто е предявеният в случая, доколкото се касае за искане за промяна в постановените по-рано мерки и определяне на нови, поради поддържано от ищеца изменение в обстоятелствата) е районният съд по настоящия адрес на делото, като е изяснено, че за настоящ адрес на детето се приема неговото фактическо местопребиваване към момента на предявяването на исковете. Посочено е, че в този именно смисъл следва да се тълкува законовата разпоредба, изхождайки от характера на производството по споровете за местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, в което производство основната цел е закрила интересите на детето. При спор за определяне на местна подсъдност се преценява къде е било фактическото пребиваване на детето, а това е мястото, където е неговата обичайна среда на живот.

Временното отсъствие на детето от това място не означава смяна на пребиваването му, нито отвеждането му от обичайното местопребиваване от единия родител, може да обоснове компетентност за разглеждане на спора за родителски права от съда по мястото, където то е отведено. Местната подсъдност по разглежданите искове изключва общата подсъдност по чл. 105 ГПК, респ. чл. 112 ГПК, тъй като е подчинена на закрилата интересите на детето, поради което административните действия на родителите, с които те декларират един или друг настоящ адрес на детето, не могат да имат значение 3 за определяне на компетентния съд, доколкото следва да се държи сметка за фактическото пребиваване на детето, във връзка с последващите процесуални действия при разглеждане на спора. Установяването трайно на ново място на детето, след предявяване на исковете е факт, който ... не може да обоснове местна подсъдност. /Така Определение № 77 от 1.03.2021 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 254/2021 г., III г. о., Определение № 188 от 17.04.2019 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 1331/2019 г., IV г. о., Определение № 217 от 27.05.2021 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 1439/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Филип Владимиров, Определение № 724 от 19.02.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 469/2024 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Джулиана Петкова и др./

По аргумент от чл. 120 ГПК фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност следва да се преценяват към момента на подаването на исковата молба.

Исковата молба по настоящото дело е предявена на 01.08.2023г.

Съгласно представените по делото служебни бележки, детето Х. А. е посещавало ДГ „Щастливо детство" - с. Старо Оряхово, община Долни чифлик, област Варна, за периода 2012-2013г. и 2014-2015г. /първа и трета група/ , ОУ „Св. Св. Кирил и Методий" - с. Старо Оряхово, община Долни чифлик, област Варна, за периода 14.09.2016г. до 30.06.2022г. /от втори до седми клас/. Съгласно издадената служебна бележка от Детска градина Пламъче, с. Пчелник, община Долни чифлик, област Варна, детето Х. е посещавало посочената ДГ за учебната 2013-2014г. с начало януари 2014г.

Видно от служебна бележка с изх. № 042/06.03.2024 г, издадена от НУ Васил Левски гр. Варна, Х. А. е записана за ученичка в Iв клас на учебната 20152016г. От изготвения социален доклад от 21.05.2024г. от ДСП- Долни чифлик е видно, че Християна е завършила осми клас за учебната 2022-2023г. при СУ Васил Левски – гр. Долни чифлик.

Видно от удостоверение за адресна регистрация, издадено от гражданската служба на гр. Бюл, Германия, Х. А. е регистрирана на адрес в посочения град, считано от датата на регистрация - 16.08.2023г. /и с дата на настаняване - 14.08.2023г./ Записана е и в училище в гр. Бюл за учебната 20232024г., съгласно друго представено удостоверение. Тази промяна в местоживеенето на детето обаче е направена след датата на подаване на исковата молба в съда.

4

Няма спор между страните, че по време на обучението на детето същото е било с местоживеене при неговия баща в село Ново Оряхово, община Долни чифлик, област Варна, поради близостта на учебните заведения с дома на бащата. Има спор дали това местоживеене е достатъчно, за да обоснове обичайно местопребиваване на детето на адреса на баща му.

Съгласно практиката на ВКС, под настоящ адрес на детето по смисъла на чл. 127, ал. 2 СК се приема неговото фактическо обичайно местопребиваване към момента на предявяването на исковете. При преценката за обичайно местопребиваване на едно дете като условие за местна подсъдност на делата /също както и в контекста на международната компетентност на съдилищата по дела за родителска отговорност/, се преценява конкретната интеграция на детето в социалната и семейна среда, като за тази цел, трябва по-специално да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на детето на дадено място. Всички тези обстоятелства водят до извод за неговата обичайна среда на живот. В конкретния случай няма спор, че непосредствено преди предявяването на исковата молба на 01.08.2023г. детето се е отглеждало при бащата с оглед необходимостта му от обучение. От доказателствата по делото се установява, че за периода от началото на учебната 2012г. до края на учебната 2023г. детето е посещавало учебни заведения на територията на община Долни чифлик, област Варна, /поради което е живяло при баща си в с. Ново Оряхово, за което обстоятелство липсва спор/. Единственото изключение се явява учебната 2015-2016г., когато детето е било записано в НУ Васил Левски в гр. Варна, като не е ясно при кого е било отглеждано детето през този период, доколкото нито майката, нито бащата по това време са живеели в гр. Варна /липсват твърдения за посочените факти/.

Отделно от това съдът съобрази, че учебната година в детската градина не е ограничена по отношение на период /не приключва в началото на лятото и детето продължава да посещава сборни групи през летния сезон/, а учебната година в училище съставлява девет от дванадесет месеца годишно /или три четвърти от годината/. Освен това седмичното разпределение на учебни и неучебни дни е в съотношение 5 към 2, поради което продължителността на пребиваване на детето при неговия баща надхвърля значително продължителността на пребиваване на детето при неговата майка /при това в случай, че допуснем, че същото е било при майка си през цялото останало време, за което липсват доказателства/.

5

Механичното пресмятане на периодите на пребиваване на детето при единия или другия родител обаче не е достатъчно. Съгласно практиката на съдилищата следва да бъде доказана интеграцията на детето в социалната и семейна среда. Обстоятелството, че детето за период от повече от 10 години е посещавало учебни заведения на територията на община Долни чифлик, води до извод, че за това време същото е създало своя приятелска среда на посочената територия, вкл. както в местата на учебните заведения /с. Старо Оряхово, с. Пчелник, гр. Долни чифлик/, така и в местоживеенето на неговия баща /с. Ново Оряхово/. Всички посочени населени места са на територията на Община Долни чифлик, обуславяща местната компетентност на Варненския районен съд.

Следва да бъде подчертан и факта, че от изготвения социален доклад от 23.05.2024г. от ДСП- Провадия, се установява, че по данни на длъжностни лица от кметство Цонево майката не обитава от години посочения от нея адрес в с. Цонево. При посещение на служители на ДСП- Провадия в дома на ответницата в с. Цонево е установено, че дворът е обрасъл с трева и неподдържан, а жилището е необитавано. При справка в учебното заведение – ОУ Христо Ботев с. Цонево се установява, че Х. А. е била записана като ученичка в III а клас на 11.12.2017г. и е отписана на 06.07.2018г. С оглед изложеното няма как да се приеме, че Х. А. е била с местоживеене в с. Цонево след 06.07.2018г., вкл. и през релевантния период непосредствено преди подаване на исковата молба по настоящото дело в съда на 01.08.2023г. Поради това наведеното с отговора на исковата молба възражение за местна неподсъдност на спора на Районен съд - Варна и искането за прекратяване на съдебното производство и изпращането му по компетентност на Районен съд – Провадия се явяват неоснователни.