Решение № 329 от 24.07.2024, Районен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 329 гр. Ловеч, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА

АТАНАСОВА при участието на секретаря ИВАНКА СТ. ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА

Гражданско дело № 20234310100360 по описа за 2023 година

Обективно съединени искове с правно основание чл.109, ал.1 от ЗС и чл.59 от ЗЗД.

РС-гр.Ловеч е сезиран с искова молба от Д. Л. Ф. от гр.София, представлявана от пълномощника си адв.Е.

И. от АК-гр.Пловдив срещу К. И. К. и П. П. К., двамата от с.И, Община-гр.Ловеч, в която твърди, че е собственик на ПИ с идентификатор *** по КККР на с.И, идентичен с УПИ XIV-6, заедно с изградените в него сгради ***, ***, *** и 32500. 521.12.5 съгласно нотариален акт за собственост върху недвижим имот №25, том IV, peг.№3165, дело №283/2021 год. на Нотариус **** с peг.№**** на НК.

Ответниците се легитимират като собственици на имот с идентификатор ***, идентичен с УПИ V-6, въз основа на Договор за делба от 31.03.1989 год., извършен с праводателката на ищцата и нейна майка М.И.Т. /починала/.

Пояснява, че през 2021 год. възложила на инж.Г. Г. да извърши заснемане на място на имота, за да бъде инициира процедура по чл.54 от ЗКИР за поправка на фактически грешки, изразяващи се в неправилното отразяване в кадастралната карта като една селскостопанска сграда с идентификатор *** на две от съществуващите в имота сгради, представляващи стопанска постройка и гараж, както и за заличаването на част от селскостопанската сграда, тъй като тя не съществува в имота. Със Заповед 18-2013/24.02.2022 год. на Началника на СГКК-гр.Ловеч е одобрен изготвения от инж.Г. Г. проект за изменение на КККР и промените са нанесени в КККР. При извършване на заснемането е установено, че част от сграда с идентификатор ***, собственост на ответниците е разположена в имота на ищцата. Частта от сградата, попадаща в имота на ищцата е заключена между точки А, Б, В, Г, Д и Е на приложената скица на поземлен имот №15649763/14.06.2022 год. на СГКК-гр.Ловеч. Твърди, че не притежава специални знания и не може да посочи каква е квадратурата на частта от сграда с идентификатор ***, изградена в нейния имот и какви са координатите на тази част по геодезични точки.

Цитира т.3 на TP №4 от 06.11.2017 год. по тъл. д.№4/2015 год. на ОСГК на ВКС, където е пояснено, че неоснователността на действия по смисъла на чл.109 от ЗС, които пречат на собственика да упражнява правото си на собственост в пълен обем може да бъде установена понякога от самото естество на извършеното от ответника нарушение. С тълкувателното решение е разяснено, че такива са случаите, в които ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот - 1 в този смисъл е и Решение № 67/22.07.2022 год. по гр.д. №2852/2021 год. на ВКС, I г.о.

На ищцата е разяснено от нейната майка М.И.Т., че сградите с идентификатори ***, *** и *** са изградени от първия ответник К. К., който по професия е строител, като понастоящем и двамата ответници поддържат неоснователното ограничаване на собствеността й, отказвайки да премахнат частта от сградата, навлизаща в имота й.

Ответниците по настоящето дело не са собственици на реалната част от имота на ищцата на основание способа, регламентиран с чл.79, ал.1 ЗС, тъй като придобиването на реалната част от собствения на ищцата имот по давност чрез присъединяването й към имота на ответниците с идентификатор *** е недопустимо, защото не са изпълнени изискванията на чл.200, ал.1 от ЗУТ, съгласно който реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл.19 от същия закон. С Решение №60108 от 14.01.2022 год. по гр.д.№123/2021 год. на ВКС, 1-во гр.отд., Решение №56 от 19.06.2019 год. по гр.д.№3297/2018 год. на ВКС, 2-ро гр.отд., Решение №83 от 29.10.2019 год. по гр.д.№2238/2018 год. на ВКС, 2-ро гр. отд.,.

Решение №62 от 29.03.2016 год. по гр.д №5628/2015 год. на ВКС, 1-во гр.отд. и Решение №67 от 16.06.2017 год. по гр.д.№3533/2016 год. на ВКС, 2-ро гр.отд. са изведени следните разрешения : дори да са налице предпоставките на Закона за собствеността за придобиване на реална част по давност, следва да се извърши преценка дали новообособените имоти /завладяната част и остатъкът от имота/ отговарят на изискванията на чл.19 ЗУТ, за да не се допусне нарушаване на правилата за минималната площ и лице за урегулираните имоти и по този начин да се затрудни строителството в тях или ползването им по предназначение. С чл.200, ал.2 ЗУТ е регламентирано изключение от това правило, тъй като по силата на тази разпоредба правилото по алинея първа не се прилага, когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл.17, а оставащата част отговаря на изискванията на чл.19 или се присъединява към съседен имот. Според изведеното в горецитираните съдебни актове становище, съдът е длъжен служебно да следи за спазването на материалноправните предпоставки на нормата на чл.200, ал.1 и ал.2 ЗУТ.

С Решение №60108 от 14.01.2022 год. по гр.д.№123/2021 год. на ВКС, 1-во гр. отд.,съставът на ВКС се позовава на приетото в решение №154/21.12.2020 год. по гр. д.№4689/2019 год. на ВКС, 1-во г.о.,а именно, че на давността по чл.200, ал.2 ЗУТ може да се позове само собственикът на този имот, към който се придават части от съседен имот при условията на чл.17, ал.2, т.2 или чл.15, ал.3 ЗУТ. Само той е длъжен да заплати придаваемите части въз основа на предварителния договор по чл.17, ал.3 или чл.15, ал.3 ЗУТ и само той има правото да се позове на придобивната давност по чл.200, ал.2 ЗУТ, в случай, че окончателен договор не е сключен, но е владял 10 години, придаваемите части от съседния имот; по-специално - не може да се позовава на чл.200, ал.2 ЗУТ собственик на УПИ, който е завладял реална част от съседен УПИ и е осъществявал владение повече от 10 години; изискването на закона е да има придаваеми части при условията на чл.17, ал.2, т.2 или чл.15, ал.3 ЗУТ към имота на лицето, което се позовава на придобивната давност. Аналогично разрешение е изведено с Решение №14/13.09.2022 год. по гр.д. №1600/2021 год. на ВКС, II г.о., с което е прието, че по силата на чл.200, ал.1 ЗУТ реално опредЕ. част от поземления имот, би могла да бъде придобита по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл.19 ЗУТ - както по отношение на завладяната реална част, така и по отношение на останалата реална част от имота. Съставът на ВКС сочи, че с чл.200, ал.2 ЗУТ е регламентирано изключение от това правило, но то касае само случаите, при които част от поземлен имот се присъединява към съседен имот при условията на чл.17 ЗУТ - при първоначално урегулиране с регулационен план на неурегулирани дотогава имоти, но не и при „фактическо присъединяване". Присъединяване на реална част от урегулиран поземлен имот към съседен имот, ако тази част не отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ, може да се извърши само по реда на чл.15 ЗУТ по общата воля на собствениците на съседните имоти.

Собственият на ищцата недвижим имот попада в границата на с.И, Община-гр.Ловеч, т.е. в границата на урбанизирана територия по смисъла на § 5, т.6 ДР ЗУТ, на чл.3, ал.4 ЗАТУРБ и чл.22, ал.1 ЗАТУРБ, поради което са приложими изискванията на чл.200 от ЗУТ. В случая завладяната от ответниците реална част от имота на ищцата не отговаря на изискванията на чл.19 от ЗУТ за площ и лице, поради което осъществяваното от тях владение не е годно да ги направи собственици на основание придобивна давност. С оглед на обстоятелството, че не е налице хипотезата на чл.17 от ЗУТ (първоначално урегулиране с регулационен план на неурегулирани дотогава имоти), респ. не е извършено прехвърляне по реда на чл.15 ЗУТ и не е осъществено владение въз основа на предварителен договор, е изключена приложимостта на изключението по чл.200, ал.2 ЗУТ. Съобразно 2 изведеното в горецитираната съдебна практика, нормата на чл.200, ал.2 ЗУТ не намира приложение при „фактическо присъединяване" в резултат от приобщаване на място на реална част от имот към съседен, без това да е предвидено с ПУП по чл.17 ЗУТ. С оглед на изложеното, процесната реална част се явява собственост на ищцата, а упражняваната от ответниците фактическа власт е лишена от противопоставимо на ищцата основание.

Предвид на обстоятелството, че частта от сградата с идентификатор ***, незаконно изградена в собствения на ищцата недвижим имот й пречи да упражнява пълноценно правото си на собственост, за нея възниква правния интерес от предявяване на следния иск :

Моли да бъдат призовани на съд и след като се убеди съда във верността на твърденията й да осъди ответниците да премахнат тази част от сграда с идентификатор *** по КККР на с.И, Общинагр.Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-10/17.04.2007 год. на изпълнителния директор на АГКК, с предназначение селскостопанска сграда, която попада в имота на ищцата и която е разположена от регулационната граница между ПИ *** и ПИ *** в собствения на ищцата ПИ *** и обозначена между точки А, Б, В, Г, Д и Е на приложената скица на поземлен имот №15649763/14.06.2022 год. на СГКК-гр.Ловеч.

Моли съда да осъди ответниците след премахване на частта от сградата да извозят строителните отпадъци.

Моли съда, на основание чл.59 от ЗЗД да осъди ответниците да заплатят на ищцата по 50 (петдесет) лв., всеки от тях или общо 100 (сто) лв. обезщетение за периода 15.03.2018 год. - 15.03.2023 год. за ползването на процесната част от ПИ ***, ведно със законната лихва, считано от завеждането на исковата молба до окончателното й плащане.

Моли съда, да й присъди и сторените разноски.

Моли съда, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, да присъди на адв.Е. И. адвокатско възнаграждение за оказаната на колега безплатна правна помощ.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК, отговор на исковата молба от страна на ответниците не е представен по делото.

Пред настоящата инстанция ищцата, редовно призована, не се явява лично. Не се явява и нейния пълномощник адв.Е. И.. Ищцата сезира съда със заявление вх.№7420/02.07.2024 год., в което моли съда да даде ход на делото, като не възразява да се изслуша в.л.С. С., въпреки, че заключението й е извън срока по чл.199 от ГПК. Няма въпроси към вещото лице и моли съда да приеме експертизака. В същото заявление конкретизира петитума на предявения негаторен иск, както следва : Моли да бъдат призовани на съди след като се убеди във верността на твърденията им да осъди ответниците да премахнат, като извършат следните дейности на обща стойност от 1 507,68 лв. с ДДС, а именно : демонтаж на 72 кв.м. на ламаринено покритие, демонтаж на 16 м. улуци, демонтаж на 72 кв.м. покривна конструкция, депомнат на 1,26 куб.м. тухлени зодове, прехвърляне на 12.30 куб.м. сроителни отпадъци до 3 м. хоризонтално или 2 м.вертикално, на тази част от сграда с идентификатор *** по КККР на с.И, Община-гр.Ловеч, одобрени със Заповд №РД-18-10/17.04.2007 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение селскостопанска сграда, която попада имота на ищцата и която е разположена на регулационната граница между ПИ *** и ПИ *** в собствения на ищцата ПИ *** и обозначена между точки А, Б, В, Г, Д и Е на приложената скица на ПИ №15-649763/14.06.2022 год. на СГКК-гр.Ловеч. Моли съда да осъди ответниците след премахване на частта от сградата да извозят строителните отпадъци, като натоварят и разтоварят тези боклуци и отпадъци в размер на 12,30 куб.м. и осъществят превоз с камион на обща стойност а тази дейност в размер на 439,28 лв. с ДДС.

Съдът, видно от Протокол от 03.07.2024 год. е оставил без уважение искането на ищцата за изменение на петитума на исковата молба по чл.214, ал.1 от ГПК, без уважение.

Ответникът К. И. К., редовно призован, се явява лично, а ответницата П. П. К., редовно призована, не се явява, като и двамата в хода на исковото производство се представляват от адв.С., която от името на доверителите си пледира съдът да постанови решение, с което да отхвърли и двата иска, с които е сезиран като неоснователни и недоказани и да присъди на доверителите й направените по делото разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. За да иска постановяване на решение в този смисъл адв.С. изтъква, че на първо място е налице грешка в кадастралната карта, както по отношение на отразяване на имотната граница, така и по отношение на отразяване на сградите в имотите, намиращи се на тази граница. Иска се премахване на част 3 от сграда, защото в противен случай следва да бъдат премахнати сградите на ищцата, тъй като те имат общ зид.