Решение № 317 от 20.07.2026, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. Русе, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20264520200049 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Г. Т. Г. против Наказателно постановление № 25-1085003892 от 05.12.2025 г., издадено от Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 2-ро от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата се ангажират твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, доколкото последното е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се моли същото да бъде отменено, както и да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят Г. Г., редовно призован, не се явява, като се представлява от адв. Я. П. от Адвокатска колегия-Русе, който поддържа изложеното в жалбата, като в хода на пледоарията си го доразвива от фактическа и правна страна.

Моли обжалваното наказателно постановление да се отмени и претендира направените от доверителя му разноски за адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не се представлява.

1

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – препис от обжалваното наказателно постановление е получен от жалбоподатя на 19.12.2025 г., а жалбата е подадена на 23.12.2025 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Жалбоподателят Г. Т. Г. е водач на МПС, притежаващ правоспособност категории D, C, B, M, Ce, Tkt, A M и В1. Същият е управител на „БОРН ИНТЕРНАЦИОНАЛ“ ЕООД, като последното е собственик на МПС – лек автомобил, марка и модел Ситроен Берлинго, с рег. номер Р9431КТ.

Жалбоподателят Г. ползвал помещение като кантора за медиация в офис в сграда, находяща се в гр. Русе, на ***, по силата на сключен договор за наем. До сградата се намирал входа за задния двор на кооперацията, където били изградени надземни гаражи, а до него била монтирана рампа, водеща до подземните гаражи. Пространството пред сградата и пред вратите на задния двор и подземните гаражи било оформено като тротоар, като до него имали свободен достъп всички преминаващи минувачи.

Жалбоподателят Г. бил наясно с това, но доколкото в района местата за паркиране били силно ограничени, поискал от собствениците на имоти в сградата да му осигурят достъп до задния двор, за да може да паркира там. Тъй като те отказали категорично, той започнал да паркира процесното МПС пред входа за подземните гаражи, макар на гаражната врата да били поставени надписи „Гаражът се ползва“ и „Не паркирай – вход-изход гаражи“. По този начин той възпрепятствал достъпа на собствениците до последните. Жалбоподателят Г. мотивирал действията си с обстоятелствата, че подземните гаражи нямали разрешение за ползване и съответно не следвало да се ползват, както и че по сила на сключения договор за наем той имал право да ползва наравно с останалите собственици и ползватели общата етажна собственост, каквото било и мястото, където паркирал.

Свидетелката Т. Е. Е., която заедно със съпруга си била съсобственик на надземен и подземен гараж, нееднократно била лишена от възможност да ползва 2 последния, с оглед действията на жалбоподателя Г.. В тази връзка тя се принудила да подаде множество сигнали до правоохранителните органи.

На 13.10.2025 г., около 14:01 ч., процесното МПС било паркирано по идентичен начин, възпрепятствайки свидетелката Е. да ползва подземния си гараж. В тази връзка тя го снимала и още същия ден, в 14:22 часа, изпратила на служебната електронната поща на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе от личния си имейл [email protected], сигнал, в който посочила, че така паркирания автомобил създава неудобство за собствениците на гаражите и блокира достъпа им до тях, като към него приложила направената по-рано фотоснимка.

Във връзка с така подадения сигнал била образувана проверка, която била възложена на свидетеля С. Л. Г.. В хода на същата било установено, че собственик на процесния автомобил е „БОРН ИНТЕРНАЦИОНАЛ“ ЕООД, управител на което е жалбоподателят Г.. В тази връзка последният бил поканен в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе. След като бил запознат със сигнала и приложената към него фотоснимка, жалбоподателят Г. отказал да попълни декларация по чл. 188 от ЗДвП.

Съобразявайки гореизложеното, свидетелят С. Г. приел, че с действията си жалбоподателят Г. е осъществил нарушение на разпоредбата чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като в тази връзка съставил АУАН бл. № АД 222527/11.11.2025 г., който бил подписан от последния с отбелязване, че има възражения, като подробни такива били представени в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН, Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, в качествто му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични със съдържащо се в АУАН-а, като на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 2-ро от ЗДвП на жалбоподателя Г. било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева за нарушение на чл. 98, ал.

1, т. 1 от ЗДвП.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – АУАН бл. № АД 222527/11.11.2025 г., Наказателно постановление № 25-1085-003892 от 05.12.2025 г., сигнал, ведно с приложена към него фотоснимка, справка, възражение, справка за нарушител/водач, материали от прокурорска преписка № 6870/2025 г. по описа на Районен прокуратураРусе, писма от Община-Русе, скици, нотариален акт, договор за наем, 2 бр. експертни решения и заповед за финансово подпомагане, както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетелите Т. Е. Е. и С. Л. Г..

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в събраните в хода на производството доказателства, което да налага да бъдат излагани 3 подробни мотиви кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, съгласно разпоредбата чл. 305, ал. 3 от НПК. Приобщените доказателства се намират в корелативно единство с приетата за установена фактическа обстановка и безспорно установяват същата.

От наличната доказателствена съвкупност по категоричен начин се установяват както времето, мястото и механизма на осъществяване на нарушението на разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.

Съдът намира за неоснователни наведените възражения за недоказаност на нарушението, доколкото актосъставителят не е възприел непосредствено същото и е извел заключението си само на база наличната по делото фотоснимка. В ЗАНН не е въведено ограничение АУАН да се съставя само от актосъставител-очевидец. Точно обратното, законодателят е уредил възможност за съставяне на АУАН в отсъствие както на свидетели на нарушението, така и на такива на съставянето му, а именно хипотезата, в която АУАН-ът се съставя само въз основа на официални документи /чл.

40, ал. 4 от ЗАНН/. В тази насока следва да се отбележи, че за актосъставителя не е налице пречка установяването на нарушението да стане на база всички възможни доказателства – писмени, гласни и веществени. В случая това е станало на основата на подадения от свидетелката Е. сигнал и приложената към него снимка. Следва да се отбележи, че от показанията на свидетеля С. Г. се установява, че се касае за поредица от идентични сигнали от собственици на подземни гаражи в тази сграда, като в тази връзка той е посещавал и съотвено възприел непосредствено местонарушението. От разпита на свидетелката Е. се установи, че същата е автор на подадения сигнал и приложената към него фотоснимка, като с последната целяла да онагледи възприетото от нея. Съдът акцентира, че жалбоподателят и процесуалният му представител не оспориха автентичността , както и изложената от свидетелката Е. фактология.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта и съобщенията, от председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В процесния случай се установи, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен 4 актосъставител – автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, като съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи полицейските органи в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе са оправомощени да съставят актове за установяване на административни нарушения.

Съответно наказателното постановление е издадено от компетентен АНО – Началник на Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, оправомощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът намира за неоснователни наведените възражения, че свидетелят С. Г. не е разполагал с компетентност да състави процесния АУАН, тъй като нарушението било извършено в частен имот. Видно от наличната по делото фотоснимка, както и от приобщените писмени доказателства и доказателствени средства – скици и нотариален акт, е видно, че процесният автомобил се намира на място, което е общодостъпно и има непосредствена връзка с ул. „Духовно възраждане“, която улица е път отворен за обществено ползване по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДвП, доколкото е част от градската пътна мрежа, стопанисвана от Община Русе. Следва да се отбележи, че входът за подземния гараж се явява и „тротоар“ по смисъла на § 6, т. 6 от ДР, а именно изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци.

До този извод съдът стигна, вземайки предвид, че мястото, където е паркиран процесния автомобил, има връзка с път, отворен за обществено ползване и достъпът до входа на гаража не е ограничен по някакъв начин – било то физически (с бариери, заграждения и т.н.) или чрез обозначителни табели. Така изложеното означава, че правилата за движение и съотвено за паркиране важат и за така наречения „частен имот“, което обуславя и компетеността на контролните органи. Без значение е обстоятелството, че такова предназначение не е фигурирало в кадастралните схеми и скици, тъй като с последните не се придава изначално характеристика на земна площ като тротоар, а това е изводимо по силата на закона и конкретната фактическа обстановка - разположението на платното за движение и други елементи на пътя.