Определение № 6557 от 20.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6557 гр. София, 20.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно частно гражданско дело № 20261100502065 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Производството е образувано по частна жалба с вх. № 14321/03.02.2026 г. на П. Ж. П. срещу разпореждане № 6286/15.01.2026 г. по гр. д. № 33253/2025 г. на СРС, ГО, 166 състав, с което е върната частната му жалба с вх. № 398772/04.12.2025 г. по описа на СРС и с вх. № 11326/2025 г. по описа на СГС, срещу Разпореждане № 149878/29.09.2025 г., с което върната предходна негова частна жалба.

В частната си жалба жалбоподателят излага, че първоинстанционният съдия следва да се отведе на основание чл. 54 ХЕС, че прикрива ОПГ, както и че „прокурор със седем самоличности е заличил адресната му регистрация в съучастие с кмета Д. и ОД МВР регистрация изх. № 305/2017 г. общ. Хасково“.

Моли съда да му предостави правна помощ и да отмени съдебния акт.

По искането за предоставяне на правна помощ пред въззивната инстанция:

Искането за допускане на правна помощ за настоящото въззивно частно производство е неоснователно. В производството по частна жалба въззивния съд служебно и изцяло проверява правилността на обжалваното определение, като може да го отмени и на непосочени в частната жалба основания. При това положение предоставянето на исканата правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла.

Софийски градски съд, след като се запозна с жалбата и с материалите по делото, намира, че частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Подадена е частна жалба от ответника П. Ж. П. против Разпореждане № 95183 от 17.06.2023 г., като впоследствие с Разпореждане № 95183/17.06.2025 г. съдът е върнал исковата молба като недопустима, срещу което е депозирана частна жалба с вх. № 228790/30.06.2025 г.

С Разпореждане № 107716 от 08.07.2025 г. съдът е констатирал нередовност на частната жалба и е указал в едноседмичен срок от връчването, извършено на 16.07.2025 г., да се представи документ за внесена държавна такса от 15,00 лв., като срокът е изтекъл на 1

23.07.2025 г., без нередовностите да бъдат отстранени.

Вместо това жалбоподателят е подал нова жалба до Върховен касационен съд, в която не са изложени конкретни искания, а само твърдения за отказ от правосъдие, като същата е изпратена по компетентност на СРС, при положение че Разпореждане № 107716 от 08.07.2025 г. не подлежи на самостоятелно обжалване.

С Разпореждане № 120033/30.07.2025 г. съдът е върнал частната жалба, срещу което е подадена нова частна жалба, обективирана върху съобщението от 31.07.2025 г., първоначално депозирана във ВКС с вх. № 51482/13.08.2025 г. и впоследствие заведена в СРС с вх. № 280618/21.08.2025 г.

С Разпореждане № 132731 от 25.08.2025 г. отново са дадени указания за отстраняване на нередовности в едноседмичен срок от връчването на 02.09.2025 г., изтекъл на 09.09.2025 г., без те да бъдат изпълнени.

С Разпореждане № 149878/29.09.2025 г. съдът е върнал друга частна жалба, срещу което е подадена нова частна жалба от П. Ж. П., първоначално в СГС с вх. № 116539/08.10.2025 г., по която е образувано гр. д. № 11326/2025 г. по описа на СГС, като с определение от 02.12.2025 г. е прието, че се касае за частна жалба, изпратена на СРС за администриране и заведена с вх. № 398772/04.12.2025 г.

С Разпореждане № 186559 от 08.12.2025 г. съдът отново е констатирал нередовности и е дал указания за отстраняването им в едноседмичен срок от връчването на 15.12.2025 г., изтекъл на 22.12.2025 г., без те да бъдат отстранени, като вместо това е постъпил нов документ, озаглавен „Жалба“, първоначално подаден във ВКС с вх. № 52260/22.12.2025 г. и впоследствие в СРС с вх. № 7225/12.01.2026 г., който не отстранява нито една от констатираните нередовности.

Впоследствие е подадена в срок частна жалба против Разпореждане № 6286/15.01.2026 г., първоначално в СГС с вх. № 14321/03.02.2026 г., като същата представлява четвърта поред частна жалба срещу разпореждания за връщане на предходни частни жалби, всички страдащи от нередовности, които въпреки многократно дадените подробни указания не са били отстранени от жалбоподателя до настоящия момент.

Настоящият съд напълно споделя мотивите на СРС в обжалваното определение, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с изложените оплаквания във въззивната частна жалба съдът излага следните правни съображения:

Превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защитата им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва. Недобросъвестното упражняване на право – за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал.

2 КРБ) е налице при съществено разминаване между целта, за която правото е предоставено, и целта, за която то се използва. Достатъчно е обективното несъответствие между упражняването на правото и неговата социална функция (да задоволява само онези интереси, които правото признава за достойни за защита), без да се търси непременно намерение за увреждане.

На наднационално ниво, Хартата на основните права на ЕС (член 47) гарантира право на ефективни правни средства и справедлив съдебен процес. Подобно на ЕКПЧ, това право не е безусловно – съгласно чл. 52 от Хартата могат да се налагат ограничения, стига да са необходими и пропорционални на легитимна цел (напр. предпазване на съдебната система от злоупотреби). В практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) принципът за забрана на злоупотребата с право е добре установен в различни области. СЕС признава, че държавите могат да въвеждат процесуални правила срещу очевидно неоснователни или повтарящи се искове, без това да противоречи на правото на ЕС, стига да се запази възможността основателните претенции все пак да бъдат разгледани.

2

Конвенцията за защита правата на човека изрично в чл. 35§ 3/а/ урежда злоупотребата с право на жалба, като в тази връзка се приема, че е налице такава хипотеза, когато той отново и отново подава досаждащи и явно неоснователни жалби до съда, подобни на жалба, подадена по-рано и вече обявена за недопустима / M. v. the United Kingdom и Philis v. Greece, и двете решения на Комисията/. Макар че посочените правила са относими към правото на индивидуална жалба по Конвенцията, от същите критерии следва да се изхожда и при преценка наличието на злоупотреба с правото на жалба/иск във всяко съдебно производство.

С оглед изложената фактическа обстановка съдът констатира, че процесуалното поведение на жалбоподателя П. Ж. П. се характеризира с многократно подаване на последователни частни жалби срещу разпореждания за връщане на предходни такива, като всички те страдат от едни и същи нередовности, които въпреки многократно дадените подробни и изрични указания не са били отстранени. Това поведение обективно води до неоправдано натоварване на съда и съдебната администрация и до затрудняване на нормалното функциониране на правораздавателната дейност, като отклонява ресурс от разглеждането на спорове, свързани със защита на действителни права и законни интереси.

При това положение съдът приема, че се касае до недобросъвестно упражняване на процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК, изразяващо се в формално и несъщинско упражняване на правото на жалба, без реално съобразяване с дадените указания и без стремеж към отстраняване на констатираните пороци.

Описаното поведение попада в критериите за злоупотреба с право на съдебна защита съобразно практиката на ЕСПЧ (вкл. решенията по делата Nicolas Philis срещу Гърция, Mihailo Petrović срещу Сърбия, както и Golder срещу Обединеното кралство и ТолстойМилославски срещу Обединеното кралство), в които се приема, че правото на достъп до съд не е абсолютно и може да бъде ограничавано при злоупотреба, включително при системно подаване на неоснователни или нередовни жалби, с цел защита на ефективността на правосъдието и правата на останалите граждани. В този смисъл е и практиката по делото Miroļubovs и други срещу Латвия (2009), въвеждаща критерия за „жалба без реална цел“, който в настоящия случай е налице предвид липсата на надлежни процесуални действия за привеждане на жалбите в съответствие със закона. При тези данни съдът намира, че ограничаването на достъпа до по-нататъшно администриране на подобни нередовни жалби е пропорционална и необходима мярка за защита на ефективността на съдебната система и за предотвратяване на злоупотреба с процесуални права. СЕС също в практиката си утвърждава принципа, че „не е злоупотреба да се ограничи злоупотребата“.

Наред с изложеното първоинстанционният съд многократно е дал ясни, конкретни и изчерпателни указания за отстраняване на нередовностите, които жалбоподателят не е изпълнил дори частично, като вместо това е подавал нови документи, несъответстващи на законовите изисквания. Всички бележки на жалбоподателя, че с актовете на съда се „нарушава материалния закон“ са декларативни и несвързани с дадените конкретни и ясни указания на съда. Тези указания не изискват специални правни познания, което да налага допускането на правна помощ, а такава и не искана в първата инстанция. Това поведение обуславя приложението на процесуалната санкция по чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК – връщане на частната жалба, доколкото същата не отговаря на изискванията на чл. 260 и чл.

261 ГПК и не са отстранени нередовностите в предоставения срок. Не е налице отказ от правосъдие, а първоинстанционният съд, съобразно изискванията на ГПК, при констатирано системно неизпълнение на указанията му за отстраняване на нередовностите на частните жалби правилно е постановил връщане на множеството каскадно подавани частни жалби – всяко връщане на частна жалба е използвано като основание за последващо подаване на частна жалба.

С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно, а частната жалба да бъде оставена без уважение.

3

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца П. Ж. П. за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство.

ПОТВЪРЖДАВА изцяло разпореждане № 6286/15.01.2026 г. по гр. д. № 33253/2025 г. на СРС, ГО, 166 състав.

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от разпореждането на жалбоподателя за връчване чрез директора на Затвора – гр. Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя – при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4