Решение № 560 от 18.10.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 560 гр. К., 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20235510100655 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от М. С. З., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. К., ул. ***, чрез пълномощника си адв. Х.

Й., САК, преупълномощена от Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, против „П.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от С.Н.Н..

Процесуалният представител на ищцата твърди, че на *** год. същата сключила договор за потребителски кредит № *** с „П.“ ЕООД. Съгласно договора, кредиторът предоставял на потребителя парични средства в размер на 2 000,00 лв. Било договорено сумата да се изплаща на месечни погасителни вноски, като в договора било посочено, че ищцата ще ползва допълнителна/и услуга/и, като сумата, която следвало да заплати по допълнителните услуги се равнявала на почти 100% от отпуснатата главница. Било уговорено, че допълнителните такси, ще бъдат разсрочени за изплащане заедно с погасителните вноски по заема.

Сочи, че трайна практика в договорите на кредитора била уговорката, че тези допълнителни услуги ще се изразяват в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, гъвкав погасителен план, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства и др.

Твърди, че към датата на завеждане на иска М. С. З. погасила частично задълженията по процесния договор за потребителски кредит, като платила до момента обща сума в размер на 741,00 лева. От изискана информация от ответното дружество й съобщили, че към момента имало оставащи задължения по процесния договор за кредит в размер над 5 000,00 лева.

1

Смята, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма. Както и на евентуалния договор за допълнителна/и услуга/и.

Смята, че било нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора, не му е предоставено копие от Общите условия, процесният договор не е подписан от кредитополучателя на всяка страница, съгласно изискванията на ЗПК.

Размерът на шрифта, с който е изготвен договорът бил под минимално изискуемия съгласно ЗПК, а именно под 12.

Смята, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не бил налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита.

Смята, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно били включени в него и как се формирал посоченият в договора ГПР, било в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В договора единствено бил посочен годишен лихвен процент по заема, без обаче да ставало ясно как тази стойност се съотнасяла към ГПР по договора. Описаната в съдържанието на договора допълнителна услуга обаче водят до различен размер на ГПР от посочения.

Описаната в съдържанието на договора допълнителна услуга обаче водела до различен размер на ГПР от посочения.

Сочи, че съгласно Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г. на СЕС „На непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуацията, в която в договора се съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни. В подобна ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му“.

Счита, че допустимият ГПР бил многократно над максимално допустимия, вземайки предвид сумата, която била начислена от кредитора.

В процесния договор било уговорено М. З. да заплати сума за допълнителна/и услуга/и , които услуги били свързани с отпускането, усвояването и управление на заема. Счита, че така формулираната клаузи /допълнителен договор/ била с цел заобикаляне на императивни правни норми и по-конкретно на нормите на ЗПК.

Смята, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „П.“ ЕООД не включило в ГПР разходите за заплащане на „допълнителна услуга“, която по своята същност представлявала печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плащала периодично, поради което трябвало да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР.

2

Нещо повече, тези такси били изначално известни на кредитора. Счита, че било налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните.

Счита, че клаузите в процесния договор не били формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП и разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки, не позволявали на потребителя да прецени икономическите последици.

Счита, че били нищожни отделните клаузи от процесния договор на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност.

Твърди, че услугите, за които се претендирало заплащане, изобщо не били изпълнявани от ответното дружество, а дори и да са изпълнявани, то те били част от управлението на кредита, тоест, съгласно чл. 10а ЗПК кредиторът нямал право да събира такси за нея. Съгласно чл. 21 ЗПК, всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на закона била нищожна. Съгласно чл. 10а от ЗПК, кредиторът можел да събира от потребителя такси за допълнителни услуги, но с ал. 2 законодателят въвел забрана кредиторът да начислява такси и комисионни, свързани с действия по усвояването и управлението на кредита. Целта на таксите и комисионните по чл. 10а от ЗПК била да се покрият административните такси на кредитора по предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора, за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредита. Предвид на това било видно, че така формулираната клауза, на база на която била събрана сумата се явявала в противоречие с императивното правило на чл. 10а ал. 2 от ЗПК.

Счита, че са налице основания целият Договор за потребителски кредит да се приеме за недействителен, което по същество водело до недействителност и на самите клаузи предвиждащи допълнително възнаграждение за допълнителна/и услуга/и, като моли съдът да се произнесе относно действителността на договора в мотивите на решението. Не предявява самостоятелен иск за обявяване нищожност на договора.

Моли съдът да постанови решение, с което:

- Да обяви нищожността на клаузите в Договор за потребителски кредит № ***, сключен между М. С. З., с ЕГН ********** и „П.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „***, представлявано от С.Н.Н., предвиждащи заплащане на допълнително възнаграждение за „допълнителна/и услуга/и“. Претендира разноски в производството. За съдебно заседание ищцета е редовноо призоване не са явява и ни изпраша процесуален представител.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.

Заявява, че счита всички изложени в исковата молба възражения, доводи, твърдения и оспорвания по отношение действителността на процесния договор за кредит, както и на отделни негови клаузи, за необосновани, неоснователни и недоказани, а предявеният иск за 3 неоснователен.

В случай, че съдът не прекрати производството като недопустимо, моли да приеме, че предявеният иск е неоснователен и недоказан.

Сочи, че ответното дружество било в договорни отношения с ищеца по силата на сключения между страните договор за кредит № *** от дата *** г.

Неоснователни и неправилни били всички доводи и възражения, изложени в исковата молба по отношение действителността на посочения договор за кредит, респ. негови отделни клаузи.

От представения към настоящия отговор надлежно заверен препис от договор за кредит, както и приложенията към него, се установявало, че договорът отговарял на специалните изисквания на ЗПК за действителността на договора.

В текста на чл. 10 ал. 1 от ЗПК били посочени общите основания за валидност (действителност) на ДПК, а именно - договорът следвало да се сключи в писмена форма, на хартиен или на друг траен носител, по ясен и разбираем начин, при размер на шрифта не по-малък от 12, в два екземпляра по един за всяка от страните по договора. Счита, че от съдържанието на ДПК и Общите условия на кредитора за физически лица, представляващи неразделна част от договора за кредит, приложени в надлежно заверен вид към настоящия отговор на искова молба, можело да се направи безспорно извод, че ДПК отговарял на общите условия за действителност и бил сключен в предписаната от закона форма.

Нелогично било твърдението в исковата молба, че процесният договор за кредит не бил подписан на всяка страница от кредитополучателя. От приложените към отговора на искова молба, договор за кредит, ведно с Общите условия към договора, представляващи неразделна част от същия, било видно, че ищецът се подписал на всяка страница от договора за кредит и общите условия към него като изрично декларирал, че са му били предоставени екземпляри от подписаните документи.

Нелогични били и твърденията в исковата молба, че Договорът за кредит бил съставен с размер на шрифта по-малък от 12. Видно от съдържанието на договора за кредит и приложенията към него, представляващи неразделна част от същия, всички били съставени с еднакъв размер на шрифта не помалък от размер 12, като по ясен и недвусмислен начин с просто око можели да се прочетат и разберат условията при които е сключен договора.

В депозираната искова молба неоснователно се твърдяло, че договор за потребителски кредит № *** бил недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

Това било така, тъй като от съдържанието на договора за кредит можело да се установи, че същият бил действителен, не противоречал на императивни норми на закона и не съдържал нищожни клаузи. ДПК бил сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, което се установявало по недвусмислен начин от уговорените между страните разпоредби, а именно: в раздел „VI. Параметри” била посочена чистата стойност на кредита – 2000,00 лева, срока за погасяване на кредита - 36 месеца, размера на вноската по кредита – 96,96 лева, ГПР – 49,04 %, ГЛП – 41,00 %, както и размерът на лихвения процент на ден – 0,11 %. Посочен бил и размерът на общата дължима сума по кредита, а именно 3490,62 лева, 4 представляваща сбор от отпусната чиста стойност на кредита и дължимата лихва. Погасителният план също бил изготвен и предоставен на ищеца към момента на подписване на процесния договор.

Твърди, че в чл. 4 и чл. 5 от Общите условия, представляващи неразделна част от ДПК, подписани от ищеца, ясно и недвусмислено било посочено какво представлявало договорното възнаграждение по кредита, какви са условията за прилагане на договорения лихвен процент и как е изчислен ГПР.

От така изложеното, безспорно се доказвало, че необходимото съдържание за действителността на процесния ДПК № *** съгласно разпоредбите на чл.10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от ЗПК се съдържало в процесния договор за потребителски кредит, поради което същият бил действителен.

Възраженията на ищеца, че процесният договор за кредит бил нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като по кредита липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР, не било ясно кои компоненти са включени в него, както и че реалния размер на ГПР по кредита е различен от размера посочен в договора, останали напълно недоказани. Тези твърдения по същество дори и да се приемат за правилни, това не би довело до недействителност на процесния договор, тъй като подобно изискване за посочване на методика за изчисляване на ГПР се отнасяло за референтния лихвен процент, докато в процесния договор е договорен фиксиран лихвен процент на годишна основа, както и годишният процент на разходите бил фиксиран като абсолютна процентна стойност – 49,04%. Сочи, че изискването в ЗПК за посочване на методика за изчисляване на начина на формиране на ГПР не било приложимо в настоящия случай, с оглед на което възраженията на ищеца в тази насока били напълно неоснователни.

Разпечатката съдържа 43 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/558bdd51-d268-4b1e-a20c-c04bf1263998